Решение № 60 от 17.11.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Велико Търново, 17.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Любка Милкова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Любка Милкова Търговско дело №

20214100900034 по описа за 2021 година

Предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни иск с правно основание чл.9 ал.1 ЗПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за предсрочно изискуема главница по ДПК, иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за възнаградителна лихва и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ в съда до окончателното изплащане.

Ищецът „БНП П.П.Ф. С.А. Париж, Франция, чрез „БНП П.П.Ф. С.А., клон България, ЕИК: ...., чрез пълномощника си ЮК Г., излага твърдения в ИМ, че по силата на ДПК №... от 07.10.2016г. ищцовото дружество е отпуснало паричен кредит в размер на 30 000лв. на ответника, която е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от д/ра, с което ищецът е изпълнило задължението си по него. Сочи, че на основание чл.3 от същия, за ответника е възникнало задължението да погаси заема на 120 месечни вноски – всяка от които в размер на 393,13лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите /ГПР/ – 10,82% и годишния лихвен процент /ГЛП/ – 9,71%, посочени в параметрите по договора. Твърди, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по ДПК та 20.06.2018г. /първа неплатена вноска/, като към тази дата са погасени 19 месечни вноски. Твърди, че на основание чл.5 от 1 ДПК вземането на ищеца става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 20.07.2018г. Сочи, че ответникът е следвало да изплати остатъка по заема в размер на 39 706,13лв., представляващ оставащите 101 броя 1 погасителни вноски към 20.07.2018г., към която дата е станал изискуем в целия му размер.

Сочи, че въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си, което е принудило кредитора да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която вземането изрично е обявено за предсрочно изискуемо и е отправена покана за доброволното му погасяване, като същата е получена от длъжника лично на 23.12.2018г.. Твърди, че след обявяване на кредита за предсрочно изискуем са постъпили плащания от длъжника, както следва: 1/ на 02.04.2019г. – погашение в размер на 400лв., 2/на 08.05.2019г. – погашение в размер на 100лв., 3/ на 20.06.2019г. – погашение в размер на 50лв., 4/20.07.2019г. – погашение в размер на 30лв. и 5/на 12.08.2019г. – погашение в размер на 30лв., като същите са погасили задължението в реда на чл.76 ЗЗД. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 27 050,47лв. – предсрочно изискуема главница, начислена за периода от 20.06.2018г. до 20.10.2026г., сума в размер на 436,65лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.06.2018г. до 20.07.2018г., сумата от 6417,49лв. – мораторна лихва, от която: 4516,29лв. мораторна лихва за периода от 21.07.2018г. до 12.03.2020г. и 1901,20лв. мораторна лихва за периода от 14.07.2020г. до 23.03.2021г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ в съда до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на ИМ от ответника А.Т.К.

В СЗ ищецът, чрез пълномощника си ЮК П., с писмена молба от 12.10.2021г. поддържа изцяло предявените осъдителни искове и моли да бъдат уважени. Претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по предявените искове.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Между "БНП П.П.Ф." ЕАД със седалище гр.С., с ЕИК ..., в качеството на кредитор, и ответника А.Т.К. като кредитополучател, е сключен процесния Договор за потребителски паричен кредит №.../07.10.2016г., по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 30 000лв. за потребителски цели. Видно от представената към ИМ от ищеца нотификация за презгранично сливане, е извършено презгранично сливане между ищеца БНП П.П.Ф. С.А. Париж, Франция /действащ в РБ чрез БНП П.П.Ф. С.А., клон/, и БНП П.П.Ф. ЕАД гр.С., с ЕИК ..., подписало като кредитор процесния договор за потребителски кредит /ДПК/. Видно от процесния ДПК, с полагането на подписа си върху договора лицето, посочено като кредитополучател удостоверява, че е получило посочената в група „Параметри и условия“ сума от 30 000лв. по посочената в чл.1 банкова сметка, преддоговорна информация в съответствие със ЗПК и екземпляр от договора за кредит. Съгласно сключения процесен ДПК, ответникът – кредитополучател следва да върне кредита на 120 бр. месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 2 от по 393,13лв., обща стойност на плащанията: 47175,60лв., ГПР: 10,82% и фиксиран лихвен процент: 9,71%. Самият процесен ДПК инкорпорира и Погасителен план /падежни дати на месечни погасителни вноски/. Съгласно признанието на неизгоден факт от ищеца, от ответника са погасени доброволно по процесния ДПК 19 месечни вноски или сума в общ размер от 7469,47лв. Ответникът е преустановил плащането на погасителни вноски по процесния ДПК на 20.06.2018г. Съгласно чл.5 от процесния ДПК, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, вкл. всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. С покана от 11.12.2018г. кредиторът по процесния ДПК е съобщил на длъжника – ответник в процеса, че вследствие преустановяване плащането на вноските по процесния ДПК, вземането му е обявено за предсрочно изискуемо, поради допуснато просрочие на две или повече месечни вноски, която покана – предсрочна изискуемост, е връчена на длъжника лично на 23.12.2018г., видно от отбелязването върху разписката за връчване /л.33 от делото/. Съгласно твърденията на ищеца за неизгоден за него факт, който се доказва и от удостоверяването за получени плащания след обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем, съдържащо се в представения с ИМ Погасителен план по процесния ДПК, са постъпили следните плащания от длъжника: на 02.04.2019г. – 400лв., на 08.05.2019г. – 100лв., на 20.06.2019г. – 50лв., на 22.07.2019г. – 30лв. и на 12.08.2019г. – 30лв., които са погасили задължението в реда: разноски, лихва и главница, съгласно разпоредбите на чл.76 ЗЗД. Съгласно чл.7 от процесния ДПК, месечните погасителни вноски ще покриват компонентите на задължението в последователност разноски /вкл. за събиране на вземането/, лихва, главница. По делото е приет като писмено доказателство Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, като с подписа си върху процесния ДПК кредитополучателят е удостоверил, че е получил преддоговорна информация в съответствие със ЗПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни иск с правно основание чл.9 ал.1 ЗПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за предсрочно изискуема главница по ДПК, иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за възнаградителна лихва и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ в съда до окончателното изплащане, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им.

Безспорно по делото се установи възникнало облигационно правоотношение между ищеца, в качеството му на универсален правоприемник, предвид извършено презгранично сливане, на БНП П.П.Ф. ЕАД със седалище гр.С., с ЕИК ..., и ответника в процеса, от 3 сключен между тях процесен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №..../07.10.2016г., по който ищецът е кредитор, респ. ответника има качеството на кредитополучател.

Процесният ДПК е сключен при действието на ЗПК и относно същия са приложими разпоредбите на този закон.Същият е сключен при действието на новелата на чл.19 ал.4 от ЗПК /в сила от 23.07.2014г./, като уговореният ГПР от 10,82%, не надхвърля въведения с цитираната правна норма праг от пет пъти размера на законната лихва от 50,00% към датата на сключване на ДПК. Уговореният с процесния ДПК фиксиран лихвен процент от 9,71% също не надхвърля максималния праг по чл.19 ал.4 ЗПК, поради което и клаузата на договорна /възнаградителна/ лихва не противоречи на добрите нрави, т.е. е действителна и е породила правно действие и последици. С оглед удостоверяване от кредитополучателя длъжник с полагане на подписа му върху процесния ДПК, който подпис не е оспорен от ответника, че е получил отпуснатата му по договора за кредит сума от 30 000лв. по посочената в чл.1 банкова сметка, то ищецът – кредитор е изправна по сключения ДПК страна. Не е оспорено от ответника ищцовото твърдение, че ответникът, считано от 20.06.2018г., е преустановил плащанията на месечните погасителни вноски по ДПК, като по делото е установено, че към тази дата кредитополучателят е заплатил 19 месечни вноски.

Претенцията на ищеца по осъдителния иск с правно основание чл.9 ал.1 ЗПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД е за предсрочно изискуема главница по ДПК в исковия размер от 27 050,47лв. Действително т.5 от Условия по ДПК предвижда уговорен състав на автоматична предсрочна изискуемост, който е осъществен при следните обективни факти: при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска. Предсрочната изискуемост на кредита е едностранно изменение в ДПК, досежно падежа на вземането, което е потестативно право на кредитора и се упражнява с отправяне на едностранно волеизявление от кредитора до длъжника и за да настъпи правния ефект на предсрочна изискуемост следва освен настъпване на обективните факти от фактическият й състав, волеизявлението на кредитора за обявяването й да е достигнало до длъжника. Обстоятелството, че кредиторът в случая не е банка /кредитна институция/, а е финансова институция по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗКИ не променя горният извод, доколкото задължителните постановки по т.18 от ТР 4/2013 от 18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, относими за кредитна институция /банка/, намират аналогично приложение и при финансовите институции, каквато финансова институция е ищецът по делото, доколкото и договорите за банков кредит, съответно кредитите, предоставяни от финансови институции, не могат да бъдат третирани различно. В процесният случай към момента на отправяне на волеизявлението на кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита по смисъла на чл.5 от ДПК – на отправяне на покана от 11.12.2018г., е налице допуснато от кредитополучателя просрочие на две и повече месечни вноски, считано от 20.06.2018г., т.е. налице са обективните факти от ФС на уговорения в чл.5 от ДПК състав на предсрочна изискуемост, като волеизявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника с връчване на поканата на 23.12.2018г., считано от която дата, с оглед дадените по-горе разяснения от съда, е настъпила предсрочна 4 изискуемост на кредита по процесния ДПК, а не, считано от твърдяната от ищеца дата – 20.07.2018г., явяваща се падежна дата на втората непогасена вноска. С оглед настъпване предсрочна изискуемост на кредита по процесния ДПК в целия му размер, ответникът дължи връщане на ищеца на предсрочно изискуемата главница, вземането за която е предявено с осъдителния иск по чл.9 ал.1 ЗПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно – обезпечителна функция съгласно чл.71 ЗЗД, независимо, че съдържа елемент на санкция. Изменението на договора, поради неизправност на кредитополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението /чл.70 ал.1 ЗЗД/ за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок, поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период – след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. /ТР №3/2017 от 27.03.2019г. на ВКС, ОСГТК/. В процесният случай, с оглед обявяване на кредита по процесния ДПК за предсрочно изискуем длъжникът – кредитополучател дължи на ищеца договорна /възнаградителна/ лихва само до датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – 23.12.2018г., като исковият период на ищцовата претенция за възнаградителна лихва – от 20.06.2018г. до 20.07.2018г. е преди настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – 23.12.2018г., поради което и кредитополучателят дължи на ищеца възнаградителна лихва за исковия период по този иск.