Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1033 от 21.11.2019, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 364/2019
Вид
Решение № 1033
Подписан
21.11.2019
В сила
17.12.2019
Състав
ДАРИНА АНГЕЛОВА КОСТОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 242 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 437 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.508 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.116 , б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 446 21.11.2019г. гр.Бургас

БУРГАСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение

На двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав :

Председател:

Дарина Костова

Секретар : Ани Цветанова като разгледа докладваното от съдията Костова гр.д.№ 364 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба, препратена по подсъдност от Районен съд Поморие, подадена от С.Н.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, чрез адв. Десислава Филипова, САК, със съдебен адрес: гр. София, ***, ет. 5, ап. 14, против Д.П.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Димитър Стоянов, БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ***, ет. 1, с която са предявени при условие на евентуалност следните претенции: иск за установяване по отношение на ответницата, че правото ѝ на принудително изпълнение на задължението на ищеца, обективирано в изпълнителен лист от 05.05.2000 год. , издаден по гр.д.№ 1084/2000 год. на РС-Бургас, въз основа на извънсъдебно изпълнително основание – запис на заповед от 11.04.2000 год. за сумата от 60 000 лв. е погасено по давност в неплатената си част от 56 115 лв., а в случай, че този иск не бъде уважен, се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответницата, че задължението на ищеца, обективирано в изпълнителен лист от 05.05.2000 год., издаден по гр.д.№ 1084/2000 год. на РС-Бургас, въз основа на извънсъдебно изпълнително основание – запис на заповед от 11.04.2000 год. за сумата от 60 000лв. е погасено по давност в неплатената си част от 56 115 лв. Претендират се разноски.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответницата, на която е указана възможността за подаване на писмен отговор в законния едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. В определения от съда едномесечен срок, ответницата е депозирала писмен отговор на исковата молба.

В исковата си молба ищецът твърди, че правото на ответницата на принудително изпълнение на непогасения остатък дълг в размер на 56 115 лв. от общо дължимото вземане от 60 000 лв., обективирано в изпълнителен лист от 05.05.2000 г., издаден по гр.д.№ 1084/2000 г. на PC-Бургас на основание извънсъдебното изпълнително основание - запис на заповед от 11.04.2000 г. е погасено поради изтичане на тригодишна давност.

Твърди се още, че въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д.№ 8062/2000 г. по описа на ДСИ към PC-Бургас. В последствие с молба от 12.04.2006 г. по молба на ответницата изпълнителното дело било продължено при Ч. И.

Б. под № 20067050400007.

Излага редица доводи в подкрепа на тезата си, че давността не е прекъсната. Посочва се, че последното изпълнително действие, годно да я прекъсне е постановление за възлагане на лек автомобил Мазда от 28.01.2002г., влязло в сила на 28.01.2002г. /л. 89 и 90 от изп.д./. С молба от 20.03.2003г., преправена на 02.03.2003г. /л. 166 от изп.д./ ответницата поискала да се установи дали наложеният по отношение на автобус „ДАФ“, peг.№ А 9110 ПБ запор е изпълнен и в случай че не е, да се наложи.

Счита, че не е достатъчно взискателят да поиска извършването на изпълнително действие, а е необходимо съдебният изпълнител реално да го осъществи. Запорът обаче не бил наложен вследствие на посочената молба, тъй като бил наложен по-рано с получаване на запорното съобщение, видно от писмо peг.№ 1424 от 31.03.2003 г. на РДВР - Бургас, сектор КАТ /л. 2 от изп.д./. Предвид това, повторното искане за новото му налагане не е годно да прекъсне давността.

Твърди се, считано от възлагането на лек автомобил Мазда на 28.01.2002г., е започнало течението на тригодишен давностен срок, през който ответницата е бездействала и като не е предприемала валидни изпълнителни действия, вземането ѝ се погасило по давност. Позовава се на т.10 на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК.

Счита, че определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо, поради което правните му последици не се приравняват на влязло в сила съдебно решение (аргумент от чл. 250, чл. 252, чл. 254 ГПК (отм.). Предвид което разпоредбата на чл.117, ал. 2 ЗЗД е неприложима за процесния случай и срокът на новата давност съвпада с давността за вземането по записа на заповед, която съгласно чл. 531 във вр. с чл. 537 ТЗ е тригодишна.

Твърди се, че от постановлението за възлагане от 28.01.2002 г. до изпращане на запорно съобщение на 08.07.2008 г. до работодателя „Албена - Автотранс“АД /л. 131 от изп.д./ са предприемани само действия по проучване на имущественото състояние на длъжника, поради което тригодишната давност не е прекъсната. Счита, че дори давността да е започнала да тече от датата на молбата от 20.03.2003 г., вземането отново е погасено по давност. Освен това, счита че изпълнителното дело е било перимирано в същия период поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години.

Предвид което се прави извод, че запорът от 08.07.2008 г. и последващите изпълнителни действия не са валидно извършвани, тъй като не са осъществявани във висящ изпълнителен процес. От момента на перемпцията (20.03.2003г.) всички предприети действия за събиране на дълга били лишени от правно основание, доколкото са извършени след като изпълнителното дело е прекратено и на основание чл. 433, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 8 ГПК се обезсилват по право и се заличават с обратна сила и не са годни да прекъснат давността.

Позовава се на т. 14 от ТР по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която издаването на изпълнителен титул въз основа на извънсъдебно основание не е годно да прекъсне давността.

Предвид изложеното, ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящите претенции. Не представя доказателства в подкрепа на исковете. Прави искане за разгледате на делото в негово отсъствие, в случай че не се яви в първото по делото заседание и не вземем становище по отговора на исковата молба.

В депозирания писмен отговор, на първо място се излага становище, че искът е недопустим. Сочи, че въпросът дали считано от 28.01.2002г., респ. от 20.03.2003 г. до 20.03.2008 г. делото е било перемирано поради изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, вече е бил предмет на разглеждане в рамките на инициираното от страна на ищеца съдебно производство по реда на чл. 435 ГПК по гр. дело № 312/2016 г. на ОС-Бургас. С Решение № 253/21.03.2016 г., БОС приел, че в рамките на изпълнителното производство били извършвани множество изпълнителни действия и поради това делото не следва да бъде прекратено на посоченото основание. Счита за недопустимо в настоящия исков процес да бъдат разглеждани оплакванията на Ищеца досежно претендираната от него перемпция за релевирания период, доколкото е налице влязло в сила съдебно решение. Счита, че производството следва да бъде прекратено на основание чл. 299, ал. 1, вр. с ал. 2 ГПК. Позовава се на съдебна практика.

Излагат се и съображения по неоснователността на исковете. Счита за приложима петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвид наличието на изпълняемо право. Излага аргументи относно същността на влезлите в сила заповеди за изпълнение и приравняването им със съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

На следващо място, счита че в рамките на изпълнително производство ответницата - взискател е била достатъчно активна, поради което не е настъпило, нито прекратяването на изпълнителното производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито погасяването по давност на задълженията за ищеца в релевирания период 20.03.2003 г. / 02.03.2003 г. - 08.07.2008 г. Сочи следните изпълнителни действия за прекъсващи давността: молба от 20.03.2003 г. за налагане на запор и спиране от движение на автобус „ДАФ“, per. № С 9110 ПБ; молба от 04.03.2005 г. за извършване на проверка в РУСО - Бургас; заплащане на такса в размер на 5 лв. на 13.04.2005 г. за извършване на справка в РУСО; молба от 12.04.2006 г. за изпращане на делото на Ч. за продължаване на съдопроизводствените действия и образуване изп.д.

№20067050400007, по описа на Ч. И. Б., рег.№705; протокол от 17.04.2006 г. за прекратяване на изп.д. № 8062/200 г. по описа на ДСИ към БРС; образуване на 11.05.2006 г. на изпълнителното дело при Ч. И. Б.; писмо до НАП с изх. № 00124/22.01.2007 г. с искане за предоставяне на информация относно наличието на регистриран трудов договор на длъжника и писмо до НАП с изх. № 1380/23.06.2008 г. с искане за предоставяне на информация относно наличието на регистриран трудов договор на длъжника, и двете, направени по устно искане от страна на длъжника за налагане на запор върху трудово възнаграждение; връчване на 16.07.2008 г. на запорно съобщение от 08.07.2008 г. на „Албена автотранс“ АД.

Счита, че давността се прекъсва с поискване на действието, независимо че не е извършено, тъй като взискателят не може да бъде държан отговорен за констатираното бездействие от страна на ДСИ довело до неизвършване на поискан от кредитора изпълнителен способ. Съгласно цитираното Тълкувателно решение перемцията санкционира бездействието на взискателя, а не на съдебния изпълнител и давността е прекъсвана многократно с посочването от взискателя на избрания способ за принудително изпълнение.

Молбата за прехвърлянето на делото при частен съдебен изпълнител, следвало да бъде разглеждана като волеизявление за образуване на ново изпълнително производство въз основа на същия изпълнителен лист. Претендира разноски.

По направеното възражение от ответната страна за недопустимост на иска, поради наличие на влязло в сила решение и сила на пресъдено нещо по въпросите за настъпването на перемпция в посочения от ищеца период, съдът намира, че същото е неоснователно със следните аргументи: Не е налице единство в страните, петитума и основанието в настоящото производство и в.гр.д. 312/2016 г. по описа на БОС. Последното се развива по реда на чл. 435 от ГПК по жалба на длъжника по изпълнителното дело (настоящ ищец), срещу отказ на Ч. И. Б. да прекрати изп.д.№ 20067050400007, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради твърдение за настъпила перемпция в периода 20.03.2003 – 13.04.2005 г., както и на основание чл. 433, ал. 1, т.

5 ГПК, считано от месец ноември 2013 г., с искане да бъде прекратено посоченото изпълнително дело. В настоящото производство ищецът предявява в условията на евентуалност иск за установяване по отношение на ответницата, че правото ѝ на принудително изпълнение на задължението на ищеца, обективирано в изпълнителен лист от 05.05.2000 год., издаден по гр.д.№ 1084/2000 год. на РС-Бургас, въз основа на извънсъдебно изпълнително основание – запис на заповед от 11.04.2000 год. за сумата от 60 000 лв. е погасено по давност в неплатената си част от 56 115 лв., а в случай, че този иск не бъде уважен, се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответницата, че задължението на ищеца, обективирано в изпълнителен лист от 05.05.2000 год., издаден по гр.д.№ 1084/2000 год. на РС-Бургас, въз основа на извънсъдебно изпълнително основание – запис на заповед от 11.04.2000 год. за сумата от 60 000 лв. е погасено по давност в неплатената си част от 56 115 лв. Релевира като основание на исковете си изтекла тригодишна погасителна давност в периода от 28.01.2002 г. до 08.07.2008 г.

Предвид горното, съдът намира, че не е налице съвпадение в основанието и петитума на двете производства, различен е и твърденият период. В този смисъл са и постановките на т.3 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК, в мотивите на което ВКС застъпва становището, че спорът по законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган по естеството си е различен от спора за наличието на изпълняемо право. Решението по чл. 437 от ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата. В този случай предмет на спора са действията на съдебния изпълнител, но не и претендираното материално право. Решението по чл. 437 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо относно изпълняемото право.