Определение № 4750 от 03.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4750 гр. София, 03.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20241110124883 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК :

С Решение № 16065 от 26.08.2025 г. по гр.д. № 24883/2024 г. съдът е присъдил в полза на ищеца съобразно на уважената част от иска сумата в размер на 2500 лева – адвокатско възнаграждение, 315 лв. държавна такса, 500 лв. депозит СТЕ.

В срока по чл. 248 ГПК е постъпила обективирана във въззивната жалба молба за изменение на постановеното решение в частта за разноските от ответника. Молбата касае искане за изменение на решението в частта за разноските, с искане присъденото в полза на ищеца разноски да бъдат намалени.

От ищеца в производството е постъпил отговор на молбата за изменение на решението в частта за разноските, с която изразява становище за неоснователност на молбата.

Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на страните, намира следното:

Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.

В мотивната част от решение№ 16065 от 26.08.2025 г. по гр.д. № 24883/2024 г., съдът е изложил мотиви относно отговорността за разноските в производството, към които препраща. Доколкото за претенцията за разноски съдът не следи служебно, при присъждането им съдът е ограничен до 1 претендирания и доказан размер. С оглед на гореизложеното и при липса на направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2500 лева за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска. Съгласно приетото в т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Така Определение № 490 от 19.12.2017 г. по ч.гр.д. №2474/17 г., ВКС, постановено по чл. 274, ал. 3 ГПК. В разглеждания случай, ответната страна е разполагала с процесуална възможност да заяви възражението си в срока по чл. 80 ГПК, който се явява релевантния срок за упражняване на това възражение. Ето защо, като не е направено в срока по чл. 80 ГПК, съдът не дължи произнасяне по него.

Поради изложеното, съдът не намира основание да измени решението в частта на присъдените разноски. Молбата за изменение следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективирана във въззивната жалба молба с вх. № 301811/16.09.2025 г., по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от *** за изменение в частта на разноските на Решение № Решение № 16065 от 26.08.2025 г. по гр.д. № 24883/2024 г. по описа на СРС.

Определението подлежи на обжалване на осн. чл. 248, ал. 3 ГПК пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2