Решение № 431 от 06.08.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Видин, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина В. Герасимова при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело № 20241320100078 по описа за 2024 година

Предявени са искове от ищеца М. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „С. Ц.“ бл. *, ет. *, ап. * по чл. 31, ал. 2 от ЗС против ответницата Е. Ц. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Б.“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. * и по чл. 59 от ЗЗД против ответницата Л. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., район С., ж.к. „С.“ бл. *, вх. *, ет. ,* ап. ***.

Твърди се в исковата молба, че ищецът М. И. Н. и ответницата Е. Ц. Н. са съсобственици на апартамент, находящ се в гр. В., ж.к. „Б.“, бл. *, вх.*, ет. *, ап. 25, с площ от 78 кв.м., по силата на договор за продажба на жилище по чл.

117 от ЗТСУ № 62 от 31.03.1994 г. С решение по гр. дело № 233/2017 г. по описа на Районен съд – Видин е допуснато да бъде извършена делба между страните при квоти по ½ ид.ч. След прекратяването на брака двете ответници продължили да ползват апартамента. С нотариална покана от 28.07.2022 г. с рег. № 5608, том 2, № 84 на нотариус Н.А. ищецът поканил ответницата Е. Ц.

Н. да заплаща по 200 лева месечно за ползвана от нея ½ ид.ч. от жилището. На същата дата била поканена и Л. М. Н. да заплаща обезщетение за ползване на апартамента в размер на 200 лева, както и за възможността да предаде ключ от апартамента на ищеца.

Ищецът твърди, че нито една от ответниците не му е дала ключ, нито му е осигурила възможност да ползва имота съобразно правата си. Освен че е бил 1 лишен от възможността да ползва имота и да реализира доходи от него, ищецът е бил натоварен с разноските по ползването му – заплащане на данъци, такса смет и консумирана ел. енергия.

По отношение на ответницата Е. Ц. Н. твърди, че същата го е лишила от ползването на съсобствения имот и е допуснала трето лице несобственик да ползва имота, като е лишила ищеца и от възможността да го предостави под наем. Ищецът е бил принуден в последните пет години, когато се прибира в гр.

В., да пребивава на хотел или в други апартаменти.

По отношение на ответницата Л. М. Н. твърди, че се е обогатила неоснователно при условията на чл. 59 от ЗЗД за сметка на ищеца. Ако ответницата не е ползвала имота, ищецът би имал възможност да го ползва и да реализира доходи в размер на месечния наем на полагащата му се ½ ид.ч., а ответницата си е спестила заплащането на месечен наем за ползването на имот.

На 10.11.2023 г. ищецът е закупил имота на публична продан при ЧСИ С.Н.. Влязъл е във владение на 20.12.2023 г.

След допуснато изменение на исковете се иска съда да постанови решение, с което:

Да осъди ответницата Е. Ц. Н. да заплати на ищеца М. И. Н. сумата в размер на 2842.17 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на притежаваната от ищеца ½ ид.ч. от съсобствен имот - апартамент, находящ се в гр. В., ж.к. „Б.“, бл. *, вх.*, ет. *, ап. 25, за периода от 28.07.2022 г. до 20.12.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 10.01.2024 г. до окончателното изплащане.

Да осъди ответницата Л. М. Н. да заплати на ищеца М. И. Н. сумата в размер на 2842.17 лева, представляваща обезщетение за ползване без правно основание на недвижим имот, находящ се в гр. В., ж.к. „Б.“, бл. *, вх.*, ет. *, ап. 25, за периода от 28.07.2022 г. до 20.12.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 10.01.2024 г. до окончателното изплащане.

Претендират се направените по производството разноски.

Ответницата Е. Ц. Н. е депозирала в срок отговор по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция като недопустима и неоснователна.

Твърди, че ищецът не разполага нито с материалноправна, нито с 2 процесуалноправна активна легитимация да води настоящото производство.

Сочи, че процесният имот е продаден на публична продан преди образуване на настоящото производство, като съсобствеността между страните е прекратена.

Поддържа, че ищецът няма правата по чл. 31, ал. 2 от ЗС спрямо ответницата, тъй като същият основава претенцията си за период от време, който е след влизане в сила на решение, с което се приключва делбата между страните и общият им апартамент се изнася на публична продан, като същата е осъществена на 10.11.2023 г.

Ответницата твърди, че през последните над двадесет години е работила в няколко европейски държави, като по време и след периода юни 2022 г. до януари 2024 г. се е установила в гр. Нетуно, Италия. Същата не е ползвала лично апартамента. Имотът е бил дълги години предмет на спорове за делба и други съдебни и изпълнителни производства и през този период не се е ползвал от никого.

В периода на исканото обезщетение ищецът също е живял и работил извън пределите на гр. Видин, в чужбина, като настоящият му адрес е в гр. Б,.

На самостоятелно основание той не е имал възможност и намерение да ползва самостоятелно вещта през периода на търсеното обезщетение. След приключване на делбеното производство с влязло в сила решение ищецът е образувал изпълнително производство и е изнесъл имота на публична продан.

Имотът е бил описван, оценяван, възбраняван и не е ползван от никого. Той е бил необитаем, като през годините ответницата Л. М. Н. е проверявала имота, плащала е сметките и данъците.

В процесния период ответницата Е. Ц. Н. е следвало да изнесе личното си имущество от имота преди да бъде продаден, за което е упълномощила дъщеря си да извърши всички необходими правни и фактически действия.

Дори да се приеме, че е давала на трето лице да ползва процесното жилище, ответницата посочва, че това е нейната дъщеря и единствено е изпълнявала нравствения си дълг спрямо нея.

Ответницата твърди, че ищецът в нито един момент не е отправял предложение към нея да отдават процесното жилище под наем. Апартаментът е бил предмет на производство по делба над 5 години, през който период 3 ищецът не е проявявал интерес към имота и не е участвал в неговата поддръжка и управление.

Ответницата Е. Ц. Н. прави изрично възражение за периода на търсеното обезщетение, както и за неговия размер.

Посочва, че нотариалната покана не е получена от нея и за първи път с получаването на препис от исковата молба е научила за процесната покана и търсеното обезщетение. Поради обстоятелството, че поканата по чл. 31, ал. 2 от ЗС е елемент от фактическия състав за възникването на главното парично задължение, недостигането на същата до нейния адресат води до недължимост на търсената сума.

В условията на евентуалност ответницата твърди, че образуването на изпълнително производство за продажбата на имота на 01.08.2022 г. е последният момент, до който може да се търси обезщетение. Евентуално, в случай че съдът приеме, че обезщетение се дължи и по време на изпълнителното производство, то след извършването на публичната продан на 04.08.2023 г. съсобствеността е прекратена и обезщетение не се дължи след този момент.

Иска се от съда да постанови решение, с което да остави без разглеждане иска срещу Е. Ц. Н. като недопустим, евентуално да го отхвърли като неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер.

Претендират се направените по производството разноски.

Ответницата Л. М. Н. е депозирала в срок отговор по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция като недопустима и неоснователна.

Твърди, че ищецът не разполага нито с материалноправна, нито с процесуалноправна активна легитимация да води настоящото производство.

Ответницата твърди, че през процесния период от 28.07.2022 г. до 20.12.2023 г. не е ползвала процесното жилище, съответно не е лишила ищеца от негово право. През този период е помагала на майка си да изнесе личните вещи от апартамента, плащала е сметки и данъци и е подготвяла жилището да бъде изнесено на публична продан, тъй като и двамата и родители живеят и работят в чужбина.

Ответницата изрично възразява, че жилището е можело да бъде отдавано под наем в процесния период, тъй като същото не е било годно да 4 бъде вкарано в гражданския оборот. Такова предложение не е бил отправяно от ищеца.

На следващо място, се твърди, че ищецът е изпълнявал нравствения си дълг спрямо дъщеря си. В процесния период и понастоящем тя живее и работи в София. Намира за нормално, когато посещава родния си град Видин, да ползва семейното жилище, в което е израснала, а не да отсяда на хотел или при приятели. Още повече, че за конкретния период ответницата е посещавала жилището единствено, за да изнася вещи на майка си.

Ответницата твърди, че преди предявяването на исковата претенция ищецът не е имал претенции към нея. Той е живял и работил извън пределите на гр. Видин и не се е интересувал от апартамента. Двамата не са поддържали контакти от години, тъй като ищецът е упражнявал физическо насилие над ответницата, за което представя решение по гр.д. № 1700/2014 г. и заповед за защита.

На следващо място, ответницата твърди, че не е получавала покана за заплащане на обезщетение и за нея не е възникнало такова задължение.

В условията на евентуалност ответницата твърди, че образуването на изпълнително производство за продажбата на имота на 01.08.2022 г. е последният момент, до който може да се търси обезщетение.

Евентуално, в случай че съдът приеме, че обезщетение се дължи и по време на изпълнителното производство, то изрично оспорва същото да е ползвано от ответницата.

Иска се от съда да постанови решение, с което да остави без разглеждане иска срещу Л. М. Н. като недопустим, евентуално да го отхвърли като неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер.

Претендират се направените по производството разноски.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-оценъчна експертиза.

Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

Не е спорно, че ищецът и първата ответница Е. Ц. Н. са били съсобственици на апартамент, находящ се в гр. В., ж.к. „Б.“ бл. *, вх. *, ет. *, 5 ап. * по силата на договор за продажба на жилище по чл. 117 от ЗТСУ № 62 от 31.03.1994 г. Не е спорно, че втората ответница Л. М. Н. е дъщеря на ищеца и първата ответница.

С Решение № 104/25.03.2021 г. по гр.д. № 233/2017 г. по описа на РС – Видин, влязло в сила на 16.03.2022 г., процесният имот е изнесен на публична продан. С влязло в сила решение № 191/23.04.2018 г. по същото дело е допуснато да бъде извършена делба на процесния апартамент между ищеца М. Н. и първата ответница Е. Н. с равни права за страните.

На 01.08.2022 г. от ищеца М. Н. е подадено заявление до ЧСИ С.Н. с рег.

№ 898 в КЧСИ, въз основа на което е образувано изп.д. № 20228980400890, въз основа на издаден изпълнителен лист по горецитираното решение, с което е изнесен на публична продан процесния имот.

С постановление за възлагане на недвижим имот от 10.11.2023 г. по изп.д. № 20228980400890 по описа на ЧСИ С.Н. с рег. № 898 в КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.04.2022 г. от РС – Видин по гр.д. № 233/2017 г. по описа на същия съд процесният имот е бил възложен на ищеца М. И. Н..

С Протокол за въвод във владение на недвижим имот по изп.д. № 20228980400890 по описа на ЧСИ С.Н. с рег. № 898 в КЧСИ от 20.12.2023 г. е отнето владението върху процесния имот от първата ответница Е. Н. и е предадено на купувача и ищец по настоящото дело - М. И. Н..

По делото е представена Нотариална покана от М. И. Н. до Е. Ц. Н., от която е видно, че ищецът е поканил първата ответница Е. Н. да му заплати обезщетение в размер на 200.00 лева месечно за ползата от която е лишен, считано от датата на връчване на нотариалната покана, вследствие на това, че тя ползва целия имот, който е съсобствен между тях. От отбелязването, извършено от нотариус Н.А. с рег. № 028 на НК е видно, че същата е удостоверила връчването на екземпляр от нотариалната покана на Е. Ц. Н. чрез дъщеря й Л. Н. на 28.07.2022 г.

По делото е представена покана от ищеца М. Н. до втората ответница – дъщеря му Л. Н.. В поканата ищецът е посочил, че притежава процесния имот, който се ползва изцяло от Л. Н. и че тя го е лишила от възможността да ползва имота. Посочил е, че е съсобственик, който притежава ½ идеални части от имота и заявява, че желае да ползва съобразно правата си имота, поради което 6 в 7-дневен срок от връчването на поканата кани втората ответница и негова дъщеря Л. Н. да му предостави ключ от апартамента, прилежащите помещения /мазе/. Ключът да бъде предаден на адрес: гр. В., ул. „6-.“ № * на адвокат Р. Д. или на И Н. И. – с. С., ул. „*“ № *. Посочил е в поканата, че кани ответницата Л. Н. да му заплати и обезщетение в размер на 200.00 лева месечно за това, че го е лишила от ползването на имота и го ползва единствено само тя в последните няколко години. Обезщетението е дължимо от получаване на поканата, като следва да бъде изплатено в брой или с пощенски запис с получател И Н. И. – с. С., ул. „*“ № *.