Решение № 74 от 27.02.2023, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 800/2022
- Вид
- Решение № 74
- Подписан
- 27.02.2023
- В сила
- 06.03.2024
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Атанас Димов Атанасов, Николай Илиев Уруков
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за общинската собственост
- чл.11, ал.1 · Закон за общинската собственост
- чл. 3, ал. 2, т. 1 · Закон за общинската собственост
РЕШЕНИЕ
№ 74 гр. Стара Загора, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА К. ТЕЛБИЗОВАЯНЧЕВА
Членове:
НИКОЛАЙ ИЛ. УРУКОВ
АТАНАС Д. АТАНАСОВ при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20225500500800 по описа за 2022 година Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Община С.З., чрез Д. В., като процесуален представител на Ж.Т. – Кмет на Община С.З. против решение № 889 от 24.10.2022 г., постановено по гр.дело № 1939/2022г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се осъжда ОБЩИНА С.З., представлявана от Кмета Ж.В.Т., да заплати на Р. К. Д., сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди /болки и страдания/, ведно със законната лихва върху това обезщетение, считано от датата на увреждането - 21.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 530.97 лв. /петстотин и тридесет лева и 97 ст./, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди - разходи за закупените медицински консумативи и медикаменти и заплатени такси за болнично лечение и прегледи, ведно със законната лихва върху това обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 18.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, и двете претърпени в резултат на бездействието на Община С.З. да поддържа имотите общинска собственост безопасни за гражданите, в резултат на което Р. К. Д. е получила телесна повреда, настъпила вследствие на падане на 21.01.2022 г. на непочистен и заледен участък на алея в парк „А.“, в град С.З. и представляваща „счупване на латералния малеол на лява глезенна става“..
1
Въззивникът излага съображения, че първоинстанционното решение е неправилно, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че изводите на съда не се обосновават и не намират опора в установеното по делото фактическо положение. Твърди, че по делото не били събрани доказателства за установяване на причинноследствена връзка между описания инцидент от 21.01.2022г. и обективното състояние на въззиваемата, на което тя основава претенцията си, и конкретно противоправно поведение на Община С.З. или нейни служители. Не бил описан в исковата молба, нито се установил в хода на съдебното дирене пред първата инстанция механизма на настъпване на вредата, чиято обезвреда се търси. Съдебно-медицинската експертиза също не отговаряла на практика на този въпрос. Сочи, че видно от приетото по делото доказателство, въззиваемата е имала заболяване, което предполагало поне временни двигателни затруднения и й е бил определен режим домашен – амбулаторен, който тя не е спазвала. Счита, че останало недоказано твърдението пред първата инстанция от разпитания свидетел, собственик на магазин в близост до парк „А.“, че разказът му се отнася за въззиваемата, тъй като той заявил, че в същия ден паднали няколко жени на същия участък. Въззивникът счита, че искът за обезщетение за имуществени вреди е неоснователен по размер.
Твърди, че не били събрани доказателства, че сумите са платени от въззиваемата и медицинските услуги и медикаментите, които са били обект на продажбата са били използвани за нейното лечение. Неоснователен и недоказан бил и предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 20 000 лева за непозволено увреждане. Счита, че причинените вреди са в резултат от поведение на въззиваемата, а не на Община С.З. или на лица, на които тя е възложила работа.Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявеният против Община С.З. иск за заплащане на въззиваемата сумата от 20 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, както и за заплащане на лихва върху претендираното обезщетение и иск за 530, 92 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане, както и за заплащане на лихва върху претендираното обезщетение.
Претендира присъждане на разноски в размер на минималния определен в закона.
Въззиваемата Р. К. Д., чрез пълномощника си адв.М. С. от АК – Стара Загора, взема становище, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение е допустимо и правилно. Счита, че изложените в жалбата твърдения за необоснованост на фактическите установявания в обжалваното решение не намират опора в доказателствата по делото и обективно съдържащите се в тях данни. По същество не ставало ясно кои материално-правни норми са нарушени, а оплакванията на жалбоподателя преповтаряли възраженията му изложени в исковата молба.
Намира, че единственото съдържащо се в жалбата оплакване, което не е било предмет на обсъждане и съответно – опровергано пред първоинстанционния 2 съд е заявеното с жалбата твърдение, че съдът не бил имал основание да приеме, че показанията на св.Т. – собственик на магазин в близост до парка, се отнасят именно за въззиваемата Д.. Моли съда да потвърди изцяло първоинстанционното решение, както и да присъди сторените съдебни и деловодни разноски.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Ищцата Р. К. Д. твърди в исковата си молба, че на 21.01.2022 г., в светлата част на деня, преминавала през парк „А.“, в град С.З.. При преминаването си по алеите на парка се подхлъзнала на непочистен заледен участък и паднала. След падането си усетила силна болка в левия крак.
Опитала се да се изправи, но било невъзможно. Болката била много силна.
Свидетел на подхлъзването и падането била В.С.А., която се притекла на помощ на ищцата. Помогнала й да се изправи, след което ищцата се обадила на сина си, който се отзовал и я откарал с колата си в ЦСМП на „МБАЛ Тракия“ ЕООД. Свидетел на случилото се е бил и работещият наблизо Д.Я.
Т., който споделил, че преди Д. други няколко човека са паднали поради подхлъзване на същата алея. След транспортирането й в ЦСМП на „МБАЛ Тракия“ ЕООД били извършени преглед и рентгенография на левия крак.
След прегледа била поставена диагнозата „лява-фрактура в дисталната част на фибулата“ /в последващите медицински документи диагнозата била посочена като „счупване на латералния малеол на лява глезенна става“, с код по Международната класификация на болестите - S82.4/ и след консултация с ортопед била направена гипсова имобилизация на левия крак за 45 дни. На ищцата били предписани и медикаменти за болката и терапия с Xarelto 10 mg.
Закупени били предписаните медикаменти. За извършения преглед, рентгенография и гипсова имобилизация ищцата заплатила сумата от 120 лева.
След имобилизацията ищцата продължила да изпитва много силни болки в крака, без да може да го използва и да се предвижва самостоятелно.
Жилището на ищцата се намирало на 4-ти последен етаж в сграда без асансьор. През целия период на имобилизацията за нея било на практика невъзможно да излезе от апартамента си. За да може да слезе по стълбите се налагало да й бъде оказвана помощ от поне две лица. За периода на имобилизация, а и след него ищцата живеела затворена в жилището си,като е излизала само за да посещава лекар, ЛКК или ТЕЛК за преглед и издаване на болничен лист. На 31-ви януари след посещение при лекар, извършено с помощта на съпруга на пострадалата и единия от синовете й, е сменен гипса, като за необходимите медицински изделия за смяната е заплатена сумата от 53,80 лева. Гипсовата имобилизация била премахната на 07.03.2022 година, като за процедурата била заплатена сумата от 20 лева. След премахването на 3 гипсовата имобилизация, по съвет на лекаря си, закупила ортеза-наглезенка за сумата от 34 лева. Наглезенката ищцата ползвала по необходимост за период около месец, като носенето й създавало допълнителен дискомфорт и болка, поради причинявания от носенето отток в крака и съответнодопълнителна болка. Прекарвала дните си, изпитвайки тежки физически болки, включително и при покой на крака, а също и емоционален дискомфорт от липсата на социални контакти и невъзможността да води нормален живот.
Тъй като съпругът й работел, а било невъзможно сама да напусне дома си, прекарвала много време сама вкъщи, което се отразило и на психическото й състояние. Ежедневно изпитвала затруднения при придвижването си из дома си, била затруднена при извършване на елементарни ежедневни дейности, като поддържането на хигиената. Нуждата от чужда помощ за извършване на част от ежедневните дейности и за да напусне дома си предизвикали у ищцата чувство за малоценност и безпомощност. Първоначално се нуждаела от патерици, впоследствие от бастун, въпреки провеждането и на рехабилитационни и възстановителни процедури. Едва в последните 15-тина дни болката и затрудненията в движението са намалели до степен, позволяваща относително нормално придвижване без помощни средства, но така и не са отшумели напълно-продължава да изпитва болки и подвижността на ставата оставала ограничена, макар и в по-малка степен. Все още не можела да се придвижва с обичайната си бързина, както и не била в състояние да изкачва стълби, включително и тези до дома си, без да стъпва бавно и с двата крака на всяко стъпало и без да изпитва болка.
Твърди, че била в отпуск поради временна неработоспособност в следствие на претърпения инцидент за периода от 29.01.2022 година /за периода от 17.01.2022 г. до 28.01.2022 година ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност поради друго заболяване/ до 24.04.2022 година.
За посочения период били издадени 4 болнични листа, като за издаването на всеки от тях ищцата била заплатила такса в размер на 20 лева. Дори след приключване на периода на временна неработоспособност, ищцата изпитвала болка в левия глезен и имала отток на левия крак, като и към настоящия момент не била възвърнала напълно нормалното движение на ставата. Все още изпитвала сериозни трудности при изкачването и слизането по стълбите на блока, за да се прибере в жилището си и за да отиде на работа.
Парк „А.“, град С.З. била публична собственост на Община С.З. /на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, във вр. с чл. 61, ал. 4 във вр. с ал.2 ЗУТ/. На общината било вменено задължение да управлява имотите и вещите общинска собственост в интерес на населението, съобразно с разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин /чл.11, ал.1 от ЗОС/. Дължимата грижа изисквала изграждане, ремонт и поддържане в състояние, което да било безопасно за гражданите. От бездействието на Община С.З. да поддържа собствените й обекти в състояние безопасно за гражданите, за ищцата били настъпили вредни последици, представляващи претърпени от нея имуществени вреди - заплатени суми за лекарства, прегледи и т.н. и 4 претърпени от нея болки и страдания вследствие на падането на 21.01.2022 година.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Община С.З., Булстат: ***, с адрес: гр. С.З., ***, представлявана от кмета: Ж.В.Т. да заплати на Р. К. Д., ЕГН: ********** сумата общо в размер на 20 530,97 лева /двадесет хиляди петстотин и тридесет лева и деветдесет и седем стотинки/, в това число: сумата от 530,97 лева представляваща претърпени от ищцата имуществени вреди /съгласно опис приложение 1/ и сумата от 20000 лева представляващи обезщетение за неимуществени вреди и двете претърпени в резултат на бездействието на ответника да поддържа имотите общинска собственост безопасни за гражданите, в резултат на което ищцата била получила телесна повреда, настъпила вследствие на падане на 21.01.2022 г. на непочистен и заледен участък на алея в парк „А.“, в град С.З. и представляваща „счупване на латералния малеол на лява глезенна става“.
Моли съда да осъди ответника да заплати на ищцата и законна лихва: за сумата представляваща претърпени имуществени вреди - от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане; за сумата представляваща обезщетение за неимуществени вреди - за периода от датата на настъпване на увреждането 21.01.2022 година до окончателното й изплащане.
Разпечатката съдържа 30 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5c0b93ef-956d-49aa-8260-b6c7cac8e768