Решение № 50 от 14.01.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. гр. Хасково, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20255640101361 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „АПС Бета България“ АД против С. С. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, за установяване съществуването на вземания, за които е издадена Заповед № 226 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.02.2025г. по ч.гр.д. №20255640100321 по описа на РС-Хасково, както следва:

- с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 500 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит Кредирект № 395802 от 07.02.2020г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.02.2025г. до окончателното изплащане;

- с правно основание чл. 79 ал.1, вр. чл.240, ал.2 ЗЗД за сумата в размер на 17.80 лева - договорна лихва за периода от 07.02.2020г. до 10.03.2020г.;

- с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 179.81 лева мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 10.03.2020г. до 29.01.2025г.

Ищецът твърди да е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за дължимите от ответника суми, по което да е образувано ч.гр.д.№ 20255640100321по описа на РС-Хасково и да е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Правният си интерес от иска обосновава с получено на 21.05.2025г. Разпореждане на съда по ч.гр.д.

1

№ 20255640100321, с което да е уведомен за постъпило в срок възражение от длъжника и са му дадени указания за предявяване на иск.

Твърди да е правоприемник на „Сити Кеш“ ООД на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022г. за вземането на „Сити Кеш“ ООД спрямо ответника, произтичащо от Договор за потребителски кредит Кредирект № 395802 от 07.02.2020г., сключен при условията на ЗПФУР, чрез средства за комуникация от разстояние. Твърди на основание договора за потребителски кредит на ответника в качеството на кредитополучател да е предоставена в заем сумата от 500 лева, при фиксиран лихвен процент от 40.05% и ГПР от 49.03%, а същият да се е задължил да върне сумата на 1 вноска от 704 лева, в срок до 10.03.2020г., съгласно погасителен план – неразделна част от договора. Поддържа договора между „Сити Кеш“ ООД и ответника да е действителен, като сключен при спазване разпоредбите на ЗПК, както и на ответника да е предоставена цялата изискуема по закон преддоговорна информация. Твърди, съгласно уговореното в чл.31, ал.3 от ОУ към договора, страните да са се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Твърди ответникът да не е изпълнил в срок задълженията си по договора. Твърди също последният да е бил уведомен за извършената цесия от ищеца в качеството му на пълномощник на цедента, на посочен от него имейл адрес. Отделно от това, моли в случай, че не се приеме за надлежно уведомяването на длъжника, уведомлението да му бъде връчено ведно с настоящата искова молба. Твърди ответникът да не е извършвал плащания за погасяване на задълженията по договора за паричен заем и към датата на исковата молба да са дължими следните суми: главница в размер на 500 лв., договорна възнаградителна лихва в размер на 17.80 лева за периода от 07.02.2020г. до 10.03.2020г.; законна лихва за забава върху непогасената главница, в размер на 179,81 лева за периода от 10.03.2020г. до 29.01.2025г.; както и лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда. Иска съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми, за които е била издадена Заповед № 226 от 26.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГр.Д №321/2025г. по описа на Районен съдХасково. Претендира и присъждане на направените по настоящото и по заповедното производство разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез упълномощен процесуален представител, с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва да е сключил процесния договор за паричен заем със „Сити Кеш“ООД, по силата на който да му е предоставен заем в размер на 500 лева, при ГЛП 40.05% и ГПР 49,03%. Сочи страните да са договорили заемателят да погаси кредита на 1 месечна вноска като общо дължимата сума по кредита е 517,80лв. В т.6.2. е договорено плащането на неустойка в размер на 186,20 лв., като по този начин общото задължение по договора с включена главница, лихва и неустойка е в размер на 2

704 лв. Твърди да е извършвала множество плащания по договора, поради което да не дължи претендираните вземания в посочения размер. Твърди и цялостна недействителност на договора за кредит. Излага съображения същият да е нищожен поради противоречие на договорения лихвен процент с добрите нрави, заобикаляне на изискването по чл.19, ал.4 ЗПК, противоречие с императивните разпоредби на чл.11 ал.1 т.9 и 10 ЗПК досежно съдържанието му, както и неравноправност на клаузата за възнаградителна лихва, която да не е уговорена индивидуално. Иска отхвърляне на предявените претенции като неоснователни и недоказани. Прави изрично възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Претендира разноски по делото, вкл. и такива по заповедното производство.

Съдът, като съобрази исканията, доводите и възраженията на страните и като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът обосновава процесуалната и материално-правната си легитимация с твърдения, че е частен правоприемник на „Сити Кеш“ ООД на основание договор за цесия, сключен със „Сити Кеш“ ООД.

От приложеното ч.гр.д. №20255640100321 на РС-Хасково се установява, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. рег. №2378/10.02.2025г. съдът е издал Заповед № 226 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „АПС Бета България“ АД против С. С. К. за сумата от 500 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 395802 от 07.02.2020г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и С. С. К., 17.80 лева - договорна лихва за периода от 07.02.2020г. до 10.03.2020г., 179.81 лева - мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 10.03.2020г. до 29.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 10.02.2025г. до окончателното изплащане, както и разноските в настоящото производство, от които: 15,64 лв. – за държавна такса и 31,27 лв. – юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част. В заявлението е посочено, че заявителят е частен правоприемник на „Сити Кеш“ ООД на основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 13.01.2022г.

(„Договорът за цесия“).

Установява се, че срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът е подал възражение в предвидения в чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок. На осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК съдът е дал указания на заявителя да подаде установителен иск за съществуване на вземанията по издадената заповед за незабавно изпълнение. Същото е връчено на заявителя на 21.05.2025г.

Следователно, ищецът има правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение. В законоустановения срок по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят - ищец е подал иск за установяване на вземанията, за които е 3 издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Следователно, исковете са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

За да се уважат предявените искове ищецът следва да докаже обстоятелствата по съществуването на валидно договорно правоотношение между „Стик- Кредит“ АД и ответника, възникнало на основание описания в исковата молба Договор за потребителски кредит между ответника и „СтикКредит“ АД, както и съдържанието на описаните от ищеца договорни клаузи; че на кредитополучателя са предоставени Общите условия преди сключване на договора за кредит и ответникът се е съгласил с тях; че заемодателят е предоставил на заемополучателя договорената заемна сума, настъпилата изискуемост на процесните задължения, както и техните размери; изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението; наличието на валиден договор за цесия, сключен между „Сити Кеш“ ООД и ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в който са включени и процесните вземания спрямо ответника; че цедентът (старият кредитор „Сити Кеш“ ООД) е уведомил длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията; размера на претендираните вземания. Ответникът следва да докаже наведените с отговора на исковата молба правопогасяващи възражения, в т.ч. твърдените плащания по процесния договор за потребителски кредит. В този смисъл са указанията на съда в доклада по делото.

От представения по делото Договорът за цесия, се установява, че „АПС Бета България“ ЕООД, като цесионер, и „Сити Кеш“ ООД, като цедент, са се съгласили цедентът да прехвърли вземанията, заедно със съпътстващите гаранции, описани в Анекс 1 към Договора за цесия я (чл. 2.1. от договора за цесия). От депозирания с исковата молба Анекс 1, посочен в Договора за цесия, се установява, че вземанията по процесния договор за кредит са предмет на прехвърляне с Договора за цесия. Следователно, доказано е, че ищецът е придобил вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 395802 от 07.02.2020г.

Съгласно чл. 4.3 от Договора за цесия цедентът е упълномощил цесионера, който се е задължил от името на цедента, да изпрати писмени уведомления до длъжниците съгласно чл. 99 ЗЗД за сключената цесия. В тази клауза на договора е налице изрично упълномощаване на цесионера от цедента да извърши уведомяване от негово име на всички длъжници за цедираните вземания. Освен това, цедентът е издал изрично пълномощно в полза на цесионера да уведоми от негово име длъжниците за извършеното прехвърляне. По делото не е приложено нарочно уведомление до длъжника за извършената цесия към датата на заявлението, на основание на което е образувано заповедното производство. Предвид, това, съдът приема, че ответникът е уведомен за извършената цесия с връчване на исковата молба и приложенията към същата, а именно – на 14.07.2025г. Следователно, прехвърлянето на вземането е придобило действие спрямо длъжника – ответник.

4

От гореизложеното, следва, че е доказана материално-правната легитимация на ищеца от предявяване на исковете.

Обявени са за безспорно установени между страните обстоятелствата, че между „Сити Кеш“ ООД и ответника е бил сключен Договор за потребителски кредит Кредирект № 395802 от 07.02.2020г., по силата на който „Сити Кеш“ ООД е предоставило на ответника сумата от 500 лева, при фиксиран ГЛП от 40.05% и ГПР от 49.03%, която сума е била усвоена от кредитополучателя.

В т. 3 от депозирания по заповедното производство Договор за потребителски кредит са посочени параметрите на кредита, в т.ч. ГЛП и ГПР.

Видно е, че страните са договорили заемната сума от 500 лв. да бъде върната на една вноска, с падеж 10.03.2020г., посочена е, че общата сума за плащане е в размер на 517,80 лв. Същевременно именно в т. 3 е уговорена такса за експресно разглеждане в размер на 186.20 лв. и е посочено, че вноската с такса за експресно разглеждане е в размер на 704 лв.

Процесният договор за кредит е с предмет предоставяне на заемна сума, заемодателят е юридическо лице, което е небанкова финансова институция по см. на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПК, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, ищецът е физическо лице, което е действало извън рамките на своята професионална дейност. Следователно, процесният заем има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Следователно, в отношенията между страните са приложими специалните разпоредби на ЗПК и процесният договор за кредит следва да съответства както на общите изисквания за валидност на правните сделки, така и на специалните изисквания, предвидени в императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 9 ЗПК.