Решение № 755 от 07.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 755 гр. София, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100510195 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 19.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 21298/ 2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 90 състав, са отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД- гр. София /ЕИК 831609046/ срещу М. Г. К. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за признаване за установени вземанията, предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 09.04.2021 г. по ч.гр.д.№ 14680/ 2021 г. по описа на СРС, 90 състав, а именно: 133.75 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се на адрес: гр. София, жк „*******, аб.№ *******, за периода от 1.05.2017 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва от 15.03.2021 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 32.60 лв. за периода от 1.10.2018 г. до 9.03.2021 г. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Топлофикация София” ЕАД е осъден да заплати на ответницата М. Г. К. сумата 700 лв.- разноски за платено адвокатско възнаграждение, с включени разноски по ч.гр.д.№ 14680/ 2021 г. по описа на СРС, 90 състав.

Постъпила е въззивна жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД- гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на горепосочените сумиглавница и лихви за забава, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна М. Г. К. /ответница по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира да й бъдат присъдени разноски по делото.

Третото лице- помагач „Директ“ ЕООД- гр. София не изразява становище по 1 повод подадената от ищеца въззивна жалба.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Наведеният във въззивната жалба довод за приложимост на чл.59 ЗЗД в настоящия случай е неоснователен, тъй като дадената от първо-инстанционния съд правна квалификация на спорното право- като основано на договорно неизпълнение по чл.79, ал.1 ЗЗД, съобразно фактическите твърдения на ищеца /твърди се, че ответницата е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ/, е правилна.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от „Топлофикация София” ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД като неоснователни- чл.272 ГПК.

Основателността на предявените по делото установителни искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на ответницата да отговаря по същите. Според приложимата през процесния период норма на чл.153, ал.1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.

Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота- собственост или вещно право на ползване.

Цитираната норма легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на топло-снабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта.

Горните хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор, явяващ се по правило основен източник на облигационните право- отношения. Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.

В случая ищецът основава претенциите си към ответницата М. К. на 2 твърдението, че е собственик на процесния имот, като представя доказателствоНотариален акт за дарение на недвижим имот № 17/ 21.06.1983 г. на софийски нотариус, според който ответницата М. Г. К. се легитимира като собственик на 1/2 идеална част от процесния имот, представляващ апартамент № 4 на І етаж в ******* в жк „*******- гр. София, ведно с принадлежности, придобита по дарение от нейната майка С.К.Д., като липсват доказателства по делото ответницата да е притежател и на другата 1/2 идеална част от имота /арг. и от посоченото в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 142/ 8.07.2002 г.- т.2/.Същевременно според представения от последната Договор за наем от 1.02.2012 г. имотът бил предоставен за възмездно ползване на „Симко 7 МК“ ЕООД- наемател, за период от 3 години, продължен за срок от още 3 години /т.е. до 1.02.2018 г./- според клаузата на чл.5 от договора.

Представени са по делото от подпомагащата ищеца страна и доказателства /документи за главен отчет и индивидуални справки/, според които откритата в топлопреносното предприятие клиентска партида на абонат на топлинна енергия през исковия период е била на името на „Симко 7 МК“ ЕООД, а за последващ период- на името на „Прорайм АК“ ЕООД.

Обстоятелството, че откритата в топлопреносното предприятие клиентска партида на абонат на топлинна енергия през исковия период е била на името на „Симко 7 МК“ ЕООД е потвърдено и от вещото лице по допуснатата в първоинстанцинното производство съдебно- техническа експертиза /о.с.з. 15.03.2023 г./.

При така установената фактическа обстановка, според която през исковия период третото за спора лице „Симко 7 МК“ ЕООД е било абонат на топлинна енергия за процесния имот- с открита в топлопреносното предприятие клиентска партида на абонат на топлинна енергия, и като такъв- страна по сключен индивидуален писмен договор за доставка на топлинна енергия, липсват предпоставки за ангажиране договорната отговорност и на ответницата К.- като собственик на 1/2 идеална част от процесния имот. Не може да бъде обоснован извод от въззивния съд, че през исковия период последната е била потребител на топлинна енергия в процесния апартамент по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, поради което и исковете по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на горе-посочените суми- цена на топлинна енергия /главница/ и лихви за забава, като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени, а поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции и неоснователност на релевираните в жалбата на ищеца доводи обжалваното първоинстанционно решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора право на разноски- съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК има въззиваемата страна, заявила искане за разноски, но доказателства да са сторени такива от същата за въззивното производство не са представени, поради което и разноски са настоящото въззивно решение не следва да й бъдат присъдени.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 19.06.2023 г., постановено по гр. дело № 21298/ 2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 90 състав.

Решението е постановено при участието на „Директ“ ЕООД- гр. София- като трето лице- помагач на „Топлофикация София“ ЕАД в производството по делото.

3

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4