Решение № 452 от 17.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№ ………………../17.01.2020 г., гр.

София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през 2019 година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА мл.съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА секретар Алина

Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело номер 1061 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 487133 от 05.09.2018 г., постановено по гр.д.№ 53810/2012 г. на СРС, 62 състав, е постановено намаляване на завещателните разпореждания в саморъчното завещание от 04.04.2005 г. на С.Г.Ч., поч. на 02.03.2010 г., с 5/48 ид.ч. в полза на В.С.Ч., допуснато е извършването на съдебна делба на ВИЛА, построена в урегулирано място от 992 кв.м., съставляващо парцел V в кв.З, находящо се във в.з. Буново, общ.Мирково, Соф. област, съгласно Типов договор за отстъпване право на строеж върху дър жавна земя от 09 .06. 1972 г., както и на ТРИ ЗЕМЕДЕЛСКИ

ИМОТА в землището на гр.Каблешково, общ.Поморие - две ниви и лозе, с описани в решението индивидуализиращи белези, между съделителите

В.С.Ч., Б.С.Ч., и С.С.Ч. при посочени квоти, като е отхвърлен иска за допускане на делба между В.С.Ч., Б.С.Ч., Н.Ч. и С.С.Ч., на АПАРТАМЕНТ № 36, находящ се в гр. София, район Изгрев, ж.к. Изток, в жилищната сграда на ул.*********, със застроена площ 77,37 кв.м. и застроен обем 236,67 куб.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, при посочени граници, заедно с мазе № 36, с площ от 3.68 кв.м.и реален обем 10.56 куб.м., при посочени граници, и с прилежащите 2,593 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид. ч. от правото на строеж върху мястото.

Срещу решението са подадени въззивни жалби от всички съделители-страни в процеса.

Ищецът В.С.Ч. чрез пълномощник адв.Д.С., обжалва решението изцяло с оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон, липса на мотиви. Оплакванията конкретно се отнасят до непосочване в решението и необсъждане на всички искания и възраженията на страните, липса на преценка на доказателствата, липсва на фактическите констатации и правните изводи на съда. Твърди се, че съдът не е изложил мотиви по заявените от ищеца оспорвания на авторството на саморъчно завещание на наследодателката С.Г.Ч. с дата 04.04.2005 г., и евентуалното искане по чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване на завещателните разпореждания по него, не е разгледал и заявените от ищеца оспорвания на двата договора за издръжка и гледане от баща му в полза на брат му Б.Ч.-такива за нищожност по чл.26, алл.1 от ЗЗД, по чл.75 и чл.76 от ЗН, и чл.576 от ГПК, за унищожаемост по чл.31, ал.1 от ЗЗД, а за втория по време-нищожност и поради възражение за липса на основание на договора, както и иска за тяхното разваляне по чл.87, ал.3 от ЗЗД поради неизпълнение до размера на наследствения дял на ищеца доверителя ми (който иск намира за допустим след смъртта на ответникаС.Ч. в хода на делото); както и не е разгледал и не се е произнесъл относно оспорванията на авторството на саморъчно завещание на С.Б.Ч. с дата 16.07.2012 г. и евентуалното искане по чл.З0, ал.1 от ЗН за това завещателно разпореждане, както и за унищожаемост на това завещание на основание чл.43, ал.1, б.“б“ от ЗН. Намира за неправилно, след като е постановено намаляване на завещателните разпореждания на С.Ч. до делба да е допуснат само вилния имот, но не и апартамента, без да се обсъди, че вилния имот е предмет и на последващо завещание от починалия по време на производството съделителС.Ч., и така е лишил ищеца то полагащия му се дял от наследството на починалите му родители. Оплакванията относно нарушение на материалния закон се отнасят до неправилно приложението на чл.29 от ЗН и алгоритъма, който се следва при изчисляване и определяне наличието или не на накърняване на запазената част от наследството, по която въпрос съдът е действал и в противоречие със съдебната практика, като не е определил масата по член 31 ЗН, като имущество и в стойностно изражение, и съответно не е определил и стойността на запазените и разполагаемите части. Така първоинстанционният съд не е бил дал отговор и на въпросите по приложението на чл.36 и чл.37 от ЗН в случая .Излага подробни доводи за основателност и доказаност на всички заявени от ищеца

В.С.Ч. оспорвания и възражения и искове, касаещи двете завещания разпореждания на родителите му, двата договора за прехвърляне собственост ан ан делбения апратамент срещу издръжка и гледане от баща муС.Ч. в полза на брат му-съделителя Б.Ч., по време на брака на последния с Н.Ч., вкл. и изразява несъгласие с изводите на приетите две заключения на съдебно-психиатричната експертиза наС.Ч. и счита, че заключенията им следва да се обсъдят с другите събрани по делото доказателства, както и с процесуалното поведение на ответниците, което е препяствало личен преглед на ответника-съделителС.Ч. приживе, и отказа на първоинстанционния съд да допусне изслушване на тройна съдебно-медицинска експертиза за същите обстоятелства. Моли да се отмени решението и въззивния съд да се произнесе по направените искания и възражения.

Насрещните страни по тази жалба- ответниците Б.С.Ч., Н. А.Ч. и С.С.Ч., оспорват същата с писмен отговор с възраженията, че решението в частта, в която не е допусната делба на апратамента в гр.София, е правилно, тъй като не били доказани оспорванията на ищеца относно валидността на двете завещания, също и относно действителността на двата договора за издръжка и гледане, също и относно дееспособността наС.Ч.. Молят решението в обжалваната част по недопускане делба на апратамента.

Ответникът Б.С.Ч. самостоятелно, чрез пълномощник адв.С.Б., обжалва решението в частите, в които е постановено намаляване на завещателните разпореждания и е допусната делба на вилния имот между съделителите В.С.Ч., Б.С.Ч., и С.С.Ч. при посочени квоти. Намира, че в тези части решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, тъй като първоинстанционният съд не е формирал маса на наследството по чл.31 от ЗН, като не е разпределил доказателствената тежест между страните по тези въпроси и не е събрал доказателства за цената на масата на наследството, вкл. и служебно, и моли решението в тези обжалвани части да се отмени и въззивния съд да реши спора по същество по тези спорни въпроси.

Ответниците

С.С.Ч., Н. А.Ч. и Б.С.Ч., с обща въззивна жалба, чрез пълномощници адв.

С. К. и адв.Е.К., обжалват решението също в частите, в които е постановено намаляване на завещателните разпореждания относно вилния имот и е допусната делба на вилния имот между съделителите В.С.Ч., Б.С.Ч., и С.С.Ч. при посочени квоти. Намират решението в тези части за неправилно като постановено при неправилно приложение на правилата за разпределяне на доказателствената тежест, неправилно приложение на материалния закон, и грешки при формиране решаващата воля на съда.Считат, че неправилно са определени дяловете на страните в съсобствеността на вилния имот, като сочат правилните такива да са 14/32 ид.ч. за С.С.Ч., и по 9/32 ид.ч. за В.С.Ч. и Б.С.Ч.. Претендират разноски по списък по чл.80 от ГПК.

Насрещната страна по жалбите на ответниците, ищецът В.С.Ч., оспорва същите с писмен отговор чрез пълномощник адв.Д.С. с възраженията, че въззивната жалба от Н.Ч. е недопустима, тъй като същата е страна в процеса само по иска за делба на апартамента и няма интерес да обжалва решението по иска за делба на другия имот-вилния, че с оглед развитието на процеса пред първата инстанция и липсата на оспорване завещанието наС.Ч. от страна на ответника Б.Ч., последния няма дял от съсобствеността на вилния имот, и жалбата му срещу решението в тази част е и недопустима, а вилния имот се явява съсобствен и делбата му следва да се допусне само между ищеца В.С.Ч. и ответника С.С.Ч., предвид заявените само от ищеца оспорвания на двете завещания от родителите им и евентуални негови искания за тяхното намаляване и възстановяване на запазените му части от двете наследства, което да се извърши по реда на чл.30-37 от ЗН.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство :

Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК. В мотивите на обжалвания съдебен акт са изложени фактически и правни изводи, за основателност на възражението на ищеца В.Ч. по чл.30, ал.1 от ЗН относно завещанието на С.Ч. и за съсобственост предвид намаляване на разпорежданията по това завещание, спрямо вилния имот, също и за основателност на иска за делба на земеделските земи, и за неоснователност на иска за делба на апратамента като придобит само от ответника Б.Ч. по договорите за издръжка и гледане, по време на брака му с Н.А.. Така изложените мотиви на атакуваното решение са ясни и са съответни на постановения диспозитив. Според трайната съдебна практика в решения на ВКС по правилното приложение на процесуалния закон, дори и в мотивите на съдебния акт да не са обсъдени всички подробно изложени доводи и възражения на страните, съответно и всички събрани по делото доказателства, такава непълнота не води до нищожност на решението, а до неговата необоснованост. Налице са в случая достатъчно мотиви, от които да се проследи как е формирана решаващата воля на първоинстанционния съд по намаляване на завещанието на С.Ч., по допускане делба на част от имотите, и отхвърляне иска за делба на апартамента неоснователност на иска.

Недостатъците на мотивите поради тяхната непълнота, въззивният съд, в съответствие със съдебната практика, намира, че не води и до неговата недопустимост или нищожност. Съгласието или не съгласието на страната с изложените мотиви също не е равнозначно на липса на мотиви. Решението би било нищожно само при пълна неразбираемост на мотивите, каквато в случая не е налице (ср. решение № 355 от 03.10.2012 г. по гр. д. № 35/2012 г., г. к., І г. о. на ВКС).

Според изложеното по-горе, с въззивните жалби се обжалва цялото решение на първоинстанционния съд. Въззивната жалба от Б.С.Ч. е допустима. Делбата на вилния имот е допусната и с негово участие с решението в обжалваната част, а и всеки съделител има интерес от законосъобразно извършване на делбата и не може да му се отрече правото да атакува решението по делбата и определените с него съсобственици и техните дялове и обуславящите това решение произнасяния по чл.31 от ЗН / аналогично вж. решение № 31 от 14.03.2014 г. по гр. д. № 4339/2013 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС, макар и по решение по втората фаза на делбата/.

Въззивната жалба на Н. А.Ч. обаче, е неудопустима, в частта в която обжалва иска за делба на вилния имот като част от иска за делба на наследство, същата няма качеството наследник на общите на останалите страни наследодатели С.Ч. иС.Ч., а е ответник само по иска за делба на апартамента като необходим другар на ответника-наследник Б.Ч. предвид придобиването на апартамента от тях двамата по възмездна сделка с наследодателяС.Ч., респ. по искането за възстановяване запазената част от наследството на С.Ч. и последващото разпореждане от заветникаС.Ч. със завещания му апартамент в полза на сина му Б.Ч., чиято съпруга е Н.Ч.. Въззивната жалба от Н.Ч. следователно следва да се остави без разглеждане като недопустима в частта й срещу иска за делба на вилата.

При произнасянето си по правилността на решението в останалите обжалвани части, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните своевременно с въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Предметът на въззивното производство съвпада с този на пръвоинстанционното производство, като спорни пред въззивния съд, според подадените въззивни жалби, са всички въпроси относно наличие/липса на съсобственост между страните по делото спрямо посочените в исковата молба недвижими имоти-апартамент, вилен имот и три земеделски земи, относно автентичността на завещанията на С.Ч. иС.Ч., завещателната способност наС.Ч., евентуалните възражения на В.Ч. за намаляване на тези две завещания до възстановяване запазените му части от наследствата поотделно на всеки едни от двамата завещатели-негови родители, както и възраженията и заявените искания на ищеца В.Ч., касаещи действителността на двата договора за издръжка и гледане по н.а. № 95/2012 г. на нотариус С.С., и н.а.№ 81/2012 г., на нотариус В.Г., основани на общи за двата оплаквания за тяхната нищожност по чл.26 от ЗЗД- за липса на съгласие от прехвърлителя поради неполагане на подпис от него, за нищожност на нотариалното удостоверяване чрез нарушение по чл.576 от ГПК-неспазване изискването за лично явяване на страните и забраната за нотар.действия за противоречаща на закона и добрите нрави сделка, за нищожност поради противоречие с чл.75, ал.2 от ЗН-прикриващи доброволна делба без участие на всички наследници, за относителна недействителност по чл.76 от ЗН-разпореждане от сънаследник с отделен наследствен имот, както и за унищожаемост поради порок на волята на прехвърлителяС.Ч. поради невъзможност към датата на сделките да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си, като само по отношение на втората по време сделка – тази по н.а..№ 81/2012 г., на нотариус В.Г. за прехвърляне на 3/8 ид.ч. от апартамента, и възражение за нищожност по чл.26 от ЗЗД поради липса на основание, след като 2 месеца по-рано прехвърлителят е прехвърлил на същия приобретател 5/ 8 ид.ч. от същия имот отново срещу задължение за издръжка и гледане, както и заявеното от ищеца В.Ч. искане, след смъртта на ответникаС.Ч. в хода на делото, за разваляне по чл.87, ал.3 от ЗЗД на същите два договора за издръжка и гледане поради неизпълнение от приобретателя. Исканията и възраженията на ищеца са посочени в исковата молба, в становището по отговорите на ответниците /л.69-73, представено в о.с.з. пред СРС на 11.06.2014 г./, и в допълнителната молба-становище от 01.06.2015 г. Според ищеца е налице съсобственост между него и ответницитеС.Ч., Б.Ч. и С.Ч., по наследяване от С.Ч. и прекратена СИО между нея и ответникаС.Ч., спрямо апартамента и вилата, и само по наследяване от С.Ч. сплрямо трите земеделски земи, описани в исковата молба като лична собственост на наследодателката, и иска делбата им да се допусне при законовите квоти между него и ответниците по исковата молба, всечки те законни наследници на С.Ч..