Решение № 769 от 08.11.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 769 гр. Бургас, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря * като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20212120204462 по описа за 2021 година

,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „*” ЕООД с ЕИК: *, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, *, чрез пълномощник – адв. * - БАК, против Наказателно постановление № 1665-F529327/03.11.2020 г., издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал.1 , т. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. (отм.) за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност и необоснованост. Посочва се, че е допуснато нарушение на чл. 34 ЗАНН, доколкото нарушението обективно е могло да бъде установено на 27.12.2018 г. и от тази дата е започнал да тече тримесечният срок за съставяне на АУАН. В случая актът е съставен на 28.11.2019 г. – т.е. след този срок, поради което и производството е било изначално опорочено. Счита се, че не е спазен и шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, а под евентуалност се пледира за приложение на чл. 28 ЗАНН и квалифициране на нарушението като маловажно. Иска се присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. * – БАК, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи и пледира за отмяна на НП и присъждане на разноски.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, надлежно упълномощен, 1 който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Заявява, че не са налице процесуални пороци, поради което и счита, че НП следва да се потвърди изцяло и да се присъдят на АНО разноските по производството.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от приложената разписка (л. 11 гръб) НП е връчено на представител на жалбоподателя на 30.08.2021 г., а жалбата е депозирана на 07.09.2021 г.

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:

Подаването декларации Образец 1 и Образец 6 от дружеството „*“ ЕООД било организирано по електронен път и се осъществявало от св. *. На 27.12.2018 г. свидетелят отново подал по електронен път декларациите относно месец НОЕМВРИ 2018 г., но декларация Образец 1 била отхвърлена, за което било генерирано автоматично съобщени до подателя. Св. * не обърнал внимание на съобщението, поради което и не коригирал своевременно (в седемдневен срок) пропуска си. По-късно дружеството констатирало липсата на отразени няколко декларации, сред които и процесната, поради което и подало заявление до ТД на НАП (л. 8), с което поискало само да отстрани пропуска си. Заявлението било препратено за служебна проверка в ТП на НОИ и след дадено разрешение от там, данъчната администрация приела корекциите. Въпреки това св. С.П.-* - инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас установила, че жалбоподателят, в качеството му на осигурител, е следвало да подаде декларация Образец 1 в ТД на НАП-Бургас за месец НОЕМВРИ 2018 г. в срок до 27.12.2018 г., а реално декларацията била коректно депозирана едва на 26.09.2019 г. В тази връзка свидетелката преценила, че с бездействието си жалбоподателят е осъществил административно нарушение, поради което и пристъпила към съставяне на АУАН за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. За целта П.-* изпратила покана до нарушителя за явяване в ТД на НАП Бургас, като въпреки това лицето не се явило. При тези факти, актът бил съставен на 28.11.2019 г. в отсъствието на жалбоподателя, като след неговото подписване било престъпено към връчването му. За целта на 13.02.2020 г. и на 28.02.2020 г. контролните органи извършили две посещения на адреса на дружеството, за да му връчат АУАН, но видно от съответните протоколи (л. 17-18) представител не бил установен. При тези данни на 28.02.2020 г. актосъставителят П.-* извършила отбелязване за спиране на производството (л. 16) на основание чл. 43, ал. 6 ЗАНН.

На 11.08.2020 г. нарушителят бил издирен, като на същата дата производството било възобновено и АУАН бил надлежно връчен.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН дружеството депозирало възражения, в които посочило, че счита, че срокът по чл. 34 ЗАНН е изтекъл, поради което и не следва да му бъде издавано НП.

След връчване на АУАН административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като не дал вяра на изложеното във възражението, а 2 също счел фактическите констатации за безспорно установени, поради което и издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и във връзка с чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8/2005г. от 29.12.2005 г. на основание чл. 355, ал. 1 от КСО наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка, като цяло, не се оспорва и от страните.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. Въпреки това, съдът счита, че при издаването на НП е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Това е така по следните причини:

Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба - сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са давностни (Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н.д. № 48 / 81 г., ОСНК на ВС; Тълкувателно решение № 112 от 16.ХII.1982 г. по н. д. № 96 / 82 г., ОСНК на ВС; Тълкувателно решение № 44 от 29.XII.1983 г. по н. д. № 29 / 82 г., ОСНК на ВС). Наказателната и административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на материалното право. Следователно за давността по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН съдът трябва да следи служебно.

Началото на тримесечната административно наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34, ал. 1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е 3 изтекла една година от извършване на нарушението (две и повече години за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.

Видно от константната съдебна практика /Решение № 80/02.05.2011г. по КАНД № 59/2011г. по описа на Адм.С-София, Решение № 678/11.04.2011г. по КАНД № 45/2011г. по описа на АдмС-София, и др./ щом даден орган или длъжностно лице са овластени да установяват определени административни нарушения, то те са и задължени да следят дали такива нарушения са извършени. Това е така, тъй като реализирането на административнонаказателна отговорност не е свързана само с предоставяне на определени публични права на конкретни органи или длъжностни лица, но и със задължението те да упражняват въпросните права. Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат с оперативна самостоятелност (последната е типична само за административното право, но не и за административнонаказателното право).

Затова реализацията на административнонаказателната отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите белези на нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на законоустановените срокове, които както вече се спомена по-горе, имат за свой начален момент обективни, а не субективни юридически факти т.е. те са длъжни еx officio /служебно, по свой почин/ да предприемат действия по установяване на лицата осъществили състава на нарушението. Следователно, компетентността се определя като система от правомощия, т.е. съвкупност от права и задължения от особен характер, предоставени на органа за осъществяване на държавна власт, вкл. и административнонаказателна. Правата на органа са права спрямо гражданите и юридическите лица, но тяхното осъществяване е задължение спрямо държавата като част от неговата компетентност. Недопустимо е органът да извърши „отказ от компетентност”. /„Коментар на АПК”, К. Лазаров, Ем. Къндева, Ал.

Еленков, София, 2007 г., ЦОА „Кр.Цончев”, стр.170 - 181/.

Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно нарушенията и техните извършители. Ето защо и реализацията на административнонаказателната отговорност на правните субекти не може да бъде оставена на усмотрението на овластените администрации, така че те да решават кога и по какъв начин да формират субективните си представи относно съставите на административните нарушения, техните автори и вината, както и кога да предприемат дължимите действия по тяхното установяване по чл. 36 ЗАНН и съответното им санкциониране по реда на чл. 52 - чл. 57 ЗАНН. Това те са длъжни да правят по силата на закона /с предоставената им нормативна компетентност/ и в пределите на законно установените срокове, които както стана въпрос по-горе имат за свой начален момент 4 обективни юридически факти, в конкретния случай – изтичането на нормативен срок за подаване на декларацията в законно определения срок. Изрично в горния смисъл е и константата практика на касационната инстанция, например Решение от 02.11.2012г. по КНАХ дело № 527 по описа на АдмС-Бургас, където изрично се приема, че денят, следващ крайния срок за подаване на дължимата декларация е моментът, от който нарушителят става известен на административнонаказващия орган, а дали административният орган „ще узнае” този факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове