Решение № 173 от 22.09.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Кърджали, 22.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Ешпеков при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Боян Ешпеков Административно наказателно дело № 20265140200381 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано във връзка с подадена жалба от А. И. С., чрез адв.

М. С.С. против Наказателно постановление № 26-1300-000788/27.05.2026 г. издадено от ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кърджали, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 51,13 евро (100 лева) и основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки, за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, и че е издадено в противоречие на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателят сочи, че във възражението си против АУАН № 5316917/29.04.2026 г. е посочил, че не е извършил посоченото нарушение, тъй като не е управлявал посочения в АУАН товарен автомобил марка „****“, модел „****“ с рег. № ****. В АУАН не било посоченото чия собственост е товарния автомобил и в какво качество го е управлявал на процесната дата. Жалбоподателят посочва, че на въпросната дата единствено е управлявал лек автомобил марка „****“, модел „****“ с рег. № ****, като при управлението му е използвал обезопасителен колан. Излага съображения, че не е собственик на описания в АУАН товарен автомобил. Навежда довод, че описаните фактически обстоятелства в АУАН не съвпадат с тези, описани в обжалваното наказателно постановление. Посочени били две МПС – та, като не ставало ясно с кое от тях било извършено твърдяното нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

1

Представлява се от адв. М. С.С. от САК. Последната поддържа подадената жалба. В хода на делото по същество посочва, че наказателното постановление е издадено при сериозни процесуални нарушения, тъй като описаните в акта обстоятелства се различават от описаните в наказателното постановление, което се потвърдило и от разпитаните свидетели. Сочи, че и дори да е допусната техническа грешка, то тази информация не е достигнала до лицето, сочено за нарушител. С наказателно постановление се повдигало напълно ново обвинение, от което не може да се разбере какъв точно автомобил е управлявал жалбоподателя. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Представя писмено становище.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния представител на последния е депозирана молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление. Излага съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

За времето от 19.00 часа на 29.04.2026 г. до 07.00 часа 30.04.2026 г. полицейските служители – свидетелите С. Ч. и С. Б., били на работа по утвърден график. За периода от 19.30 часа до 21.00 часа на 29.04.2026 г. осъществявали контрол на пътното движение в гр. Кърджали, ул.

„Македония“, на кръстовището с ул. „Добруджа“. Свидетелите забелязали, че към тях по ул. „Добруджа“ се движи лек автомобил марка „****“, модел „****“ с рег. № ****, водача на който бил без обезопасителен колан.

Последният спрял посочения автомобил на около 10 метра преди да стигне при полицейските служители, поставил обезопасителния си колан и продължил движението си. Свидетелите С. Ч. и С. Б. забелязали действията на водача на автомобила, както и че шофирал преди да спре без поставен колан.

По този повод автомобилът бил спрян за проверка от свидетеля С. Ч..

Полицейските служители установили, че автомобилът се управлява от жалбоподателя А. И. С.. Спрямо последния бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. При съставяне на акта св. С. Ч. допуснал техническа грешка при въвеждане на номера на автомобила, като вместо **** въвел регистрационен № ****. В този случай техническото средство спрямо въведения номер автоматично генерирало марката и модела на автомобил съответстващ на същия, а именно – товарен автомобил „****“, модел ****“.

Актосъставителят не установил допусната грешка веднага и в издадения акт бил посочен грешно въведения и генериран автомобил. Допусната грешка била установена от св. С. Ч. няколко часа след това. В тази връзка последният 2 съставил докладна записка до Началник сектор „Пътна полиция“. Срещу съставения акт било подадено възражение от А. С., във връзка с което била извършена проверка. След извършената проверка било изпратено писмо до жалбоподателя, че административнонаказващият орган счита възражението за неоснователно и че ще бъде издадено наказателно постановление. Въз основа на съставения акт и изготвената докладна записка било издадено обжалваното наказателно постановление, в което бил вписан правилния регистрационен номер на управлявания от жалбоподателя автомобил, и с което му било наложено административно наказание „глоба” в размер на 51,13 евро (100 лева), както и на основание Наредба № I з-25539/17.12.2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки, за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства, установени чрез гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите С. В. Ч. и С. И. Б.; от писмените доказателства – заверено копие на Докладна записка с рег. № 1300р-3453/30.04.2026 г.; заверено копие на Възражение от А. И. С. с вх. № 130000-5030/04.05.2026 г.; заверено копие на Свидетелство за регистрация част I на лек автомобил „****“, модел „****“ с рег. № ****; заверено копие на Справка за извършена проверка по възражение № 130000-5030/04.05.2026 г.; заверено копие на Писмо от сектор „Пътна полиция“ до А. С.; Справка по история за ПС с рег. № ****; Справка за служебна промяна на регистрация на МПС с рег. № ****; заверено копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР;

Справка за нарушител/водач по отношение на А. И. С.; АУАН серия GA № 5316917/29.04.2026 г. и Наказателно постановление № 26-1300000788/27.05.2026 г.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В чл. 183, ал. 4, т. 7, пред. 1 от ЗДвП (действаща към момента на извършване на нарушението) е уредено, че се наказва с глоба от 100 лева водач, който не изпълнява задължението да използва предпазен колан. А съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗДвП превозните средства от категория М са моторни превозни средства, проектирани и конструирани основно за превоз на пътници и техния багаж, а тези от категория М1 са превозни средства от категория М с не повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача; в превозните средства от категория М1 няма място за стоящи пътници; броят на местата за сядане може да бъде ограничен 3 до едно (мястото за сядане на водача), от която категория безспорно се явява управлявания от нарушителя автомобил.

От събраните доказателства се установява, че на 29.04.2026 г. санкционираният А. И. С. е управлявал лек автомобил марка „****“, модел „****“ с рег. № **** без да използва обезопасителния колан, с който автомобила е оборудван, с което поведение е нарушил разпоредбата на чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП. Това обстоятелство се установява от показанията на свидетелите С. Ч. и С. Б., които са очевидци на нарушението и които са констатирали същото. Независимо от факта, че към момента на спиране на автомобила за проверка, водачът му е бил с поставен колан, то малко преди това същият е управлявал автомобила без да използва обезопасителния колан.

Нарушението е установено от актосъставителя и свидетеля по АУАН, които са имали пряка и непосредствена видимост към превозното средство. Техните показания са последователни, логични и непротиворечащи си по между си, поради което настоящият състав ги кредитира изцяло. Не са налице други доказателства, които да внасят дори съмнение в тяхната достоверност.

Поведението на жалбоподателя е съставомерно по чл. 183, ал. 4, т. 7 пр. 1 от ЗДвП, който за неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан предвижда наказание „глоба“ в размер на 100 лева, която разпоредба правилно е била приложена. Размерът на наказанието е правилно определен от наказващия орган. Законодателят не е предвидил в посочената разпоредба минимум и максимум и не е предоставил на административнонаказващия орган възможността за преценка при определяне на размера на наказанието.

Не се установи в случая да е било налице някое от изключенията, визирани в разпоредбата на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП.

Неоснователен е довода на представителя на жалбоподателя, че не става ясно какъв автомобил е управлявал жалбоподателят. Действително е налице разминаване в номера, марката и модела на автомобила, отразен в съставения АУАН и в издаденото наказателно постановление, но от събраните доказателства безспорно се установява, че при съставяне на акта е допусната техническа грешка при въвеждане на данните за регистрационния номер.

Видно от съставения АУАН е, че е посочен рег. № ****, а в наказателно постановление в посочен рег. № ****. Видно е също така, че са разменени първите две букви от регистрационния номер на автомобила, като правилния такъв се установява, както от изготвената доклана записка за допусната грешка, така и от свидетелските показания на полицейските служители, дадени в хода на производството. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В настоящия случай безспорно е установено, че жалбоподателят е управлявал автомобил без да използва обезопасителния колан, самоличността му е установена от полицейските служители, както и неговата вина. Жалбоподателят е бил наясно с въведените грешни данни за автомобила, като е имал възможност и е изразил своето становище в тази 4 връзка, което е видно от приложеното възражение против съставения АУАН.

Не е без значение в случая и, че поведението на санкционирания не е свързано пряко с конкретен автомобил, поради което и допусната грешка, която е отстранена с издаването на наказателното постановление, не влия пряко върху извършеното нарушение. Това е така, защото неизползването на обезопасителен колан по време на управление на МПС от посочените категории всякога е нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП(освен в предвидените случаи) и са без значение марката, модела и регистрационния номер на управлявания автомобил.

При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Последното е издадено от оправомощен за това орган. В тази насока по делото е приложена Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която са определени да извършват контролна и административнонаказателна дейност по ЗДвП държавни служители от МВР, между които са както съставилия АУАН, така и издалия обжалваното наказателно постановление. От същата заповед се установява, че за да състави АУАН, актосъставителят е достатъчно да заема някоя от длъжностите, посочени в заповедта, без да е необходимо издаване на нарочна писмена заповед, определяща персонално длъжностните лица за съставяне на актове по ЗДвП. В същата заповед е посочено, че компетентни да издават наказателни постановления за констатираните нарушения са служители, заемащи различни длъжности в МВР, между които е и Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, на обслужваната територия. От посочената заповед по безспорен и категоричен начин се установява, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от оправомощени и съответно компетентни лица.