Определение № 533 от 19.09.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 533 гр. Пазарджик, 18.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20245200500293 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба на Х. И. П., чрез д-р Р. Ц. Д., в качеството му на пълномощник и лично по в.гр.д.№293/2024г. по описа на ОС- Пазарджик.

Твърди се в същата, че с Решение №250/05.07.2024г. постановено по в.гр.д.№293/2024г. по описа на ОС- Пазарджик са потвърдени Решение №479/09.05.2022г. и

№931/15.08.20202г., както и

Определение

№1191/08.06.2022г., постановени по гр.д.№3096/2022г. по описа на РСПазарджик.

Сочи се, че решението на въззивната инстанция е постановено след отмяната на Решение №456/13.12.2022г., постановено по в.гр.д.№609/2023г. по описа на ОС- Пазарджик с Решение №264/26.04.2024г. по гр.д.№1004/2023гна ВКС, ІVг.о., който на основание чл.294, ал.2 от ГПК е указал на въззивния съд да се произнесе и за разноските във ВКС.

Визира се, че по гр.д.№1004/2023г. на ВКС, ІVг.о. са направени разноски, както следва: 1. от Х. П.- 191,06лв. /ДТ и банкови такси, съгласно списък по чл.80 от ГПК/ за касационно обжалване и 2. За адв.Р. П.- 550лв. /по чл.38 от ЗА, съгласно ДПЗС от 01.10.2021г. и списък по чл.80 от ЗА/.

По в.гр.д.№609/2022г. по описа на ОС- Пазарджик са направени разноски за адв.Р. П.- 500лв. /по чл.38 от ЗА, съгласно ДПЗС от 01.10.2021г. и списък по чл.80 от ГПК/.

1

По в.гр.д.№293/2024г. по описа на ОС- Пазарджик са направени разноски за адв.Р. П.- 500лв. /по чл.38 от ЗА, съгласно ДПЗС от 01.10.2021г. и списък по чл.80 от ГПК/.

Сочи се, че в съдебно заседание на 05.06.2024г., Министерство на правосъдието е направило възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, но не са изложени конкретни мотиви за това обстоятелство, поради което се приема, че то е неоснователно.

Твърди се, че с настоящото решение- Решение №250/05.07.2024г., постановено по в.гр.д.№293/2024г., въззивният съд не се е произнесъл по искането за тези разноски.

В тази насока се счита, че решението в частта за разноските следва да се допълни, на основание чл.248, ал.1 от ГПК, като се осъди Министерство на правосъдието да заплати на:

1. Х. И. П. разноски по гр.д.№1004/2023г. на ІVг.о. на ВКС в размер на 191,06лв.;

2. адв.Р. Ц. П., адвокатско възнаграждение, съгласно ДПЗС от 01.10.2021г. по чл.38, ал.2 от ЗА в общ размер на 1616,80лв., от които 550лв. по гр.д.№1004/2023г. на ІVг.о. на ВКС, 566,80лв.- по в.гр.д.№609/2022г. на ОСПазарджик и 500лв. по в.гр.д.№293/2024г. на ОС- Пазарджик.

Писмен отговор от другата страна в процеса- Министерство на правосъдието- гр.София в указания законоустановен срок не е постъпил.

Пазарджишкият окръжен съд, като провери данните по делото, намира за установено следното:

Видно от Решение №250/05.07.2024г. постановено по в.гр.д.№293/2024г. по описа на ОС- Пазарджик са потвърдени Решение №479/09.05.2022г. и №931/15.08.20202г., както и Определение №1191/08.06.2022г., постановени по гр.д.№3096/2022г. по описа на РС- Пазарджик.

Не е спорно, че това решение на въззивната инстанция е постановено след отмяната на Решение №456/13.12.2022г., постановено по в.гр.д.

№609/2023г. по описа на ОС- Пазарджик с Решение №264/26.04.2024г. по гр.д.

№1004/2023г. на ІVг.о. на ВКС, който на основание чл.294, ал.2 от ГПК е указал на въззивния съд да се произнесе и за разноските във ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, 2 съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.

В конкретният казус продадената молба е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по претендираните разноски с постановеното от него решение.

Изходът на делото предопределя и основание за присъждане в полза на Х. И. П. и адв.Р. Ц. П. на направените съдебно- деловодни разноски, които следва да бъдат заплатени от страна на Министерство на правосъдието.

Такива са реализирани в хода на съдебните дела, както следва, а именно:

-по гр.д.№1004/2023г. на ВКС, ІVг.о. са направени разноски, както следва: 1. от Х. П.- 191,06лв. /ДТ и банкови такси, съгласно списък по чл.80 от ГПК/ за касационно обжалване и 2. За адв.Р. П.- 550лв. /по чл.38 от ЗА, съгласно ДПЗС от 01.10.2021г. и списък по чл.80 от ЗА/.

-по в.гр.д.№609/2022г. по описа на ОС- Пазарджик са направени разноски за адв.Р. П.- 566,80лв. /по чл.38 от ЗА, съгласно ДПЗС от 01.10.2021г. и списък по чл.80 от ГПК/.

-по в.гр.д.№293/2024г. по описа на ОС- Пазарджик са направени разноски за адв.Р. П.- 500лв. /по чл.38 от ЗА, съгласно ДПЗС от 01.10.2021г. и списък по чл.80 от ГПК/.

По отношение на възражението за прекомерност касаещо претендираното адвокатско възнаграждение дължимо на основание чл.38 от ЗА, то настоящата инстанция не намира, че същото следва да се уважи.

В този аспект следва да се посочи, че със задължителното за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК, решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по- нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за 3 възнаграждение в размер по- нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Предвид задължителния за всички съдилища, на основание чл.633 от ГПК характер на решението на СЕС по дело C-438/22, както е прието и в Определение №50015/16.02.2024г. по ч.т.д. №1908/2022г., на ВКС, II т.о., размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НМРАВ, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В съответствие с това разбиране настоящата инстанция приема, че в конкретният казус претендираните разноски касаещи адвокатския хонорар за претендираните суми не е прекомерен и няма основания да бъде намаляван, с оглед извършените действия от страна на пълномощника по визираните погоре дела, фактическата и правна сложност на същите.

С оглед на изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че подадената молба, с правно основание по чл.248 от ГПК следва да се уважи за посочените по- горе суми.

На основание чл.248, ал.3 от ГПК, определението за допълване на решението на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване първоначалния съдебен акт.

Мотивиран от горното и на основание чл.248 от ГПК, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ДОПУСКА изменение на Решение №250/05.07.2024г. постановено по в.гр.д.№293/2024г. по описа на ОС- Пазарджик, като допълва същото в следния смисъл:

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, представлявано от Министъра на правосъдието, с адрес: гр.София, 1040, ул.“Славянска“ №1, да ЗАПЛАТИ на Х. И. П., с ЕГН ********** от с.Добровница, общ.Пазарджик направени съдебно- деловодни разноски по гр.д.№1004/2023г. на ВКС, ІVг.о. в общ размер от 191,06лв., от които държавна такса в размер на 30лв., банкова такса в размер на 1,30лв., държавна такса в размер на 157,60лв. и банкова такса в размер на 2,56лв.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, представлявано от Министъра на правосъдието, с адрес: гр.София, 1040, ул.“Славянска“ №1, да ЗАПЛАТИ на адв. д-р Р. Ц. П. от Адвокатска колегия- Пазарджик, с личен №1100021044 и съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул.“Петко Машев“ №9, Офис център 1, ет.2, офис №11, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатското възнаграждение в общ размер на 1616,80лв., от които: 550лв. по гр.д.№1004/2023г. на ВКС, ІVг.о.; 566,80лв. по в.гр.д.№609/2022г. по описа на ОС- Пазарджик и 500лв. по в.гр.д.№293/2024г. по описа на ОС- Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5