Решение № 926 от 08.08.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 926 гр. Бургас, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20232100501237 по описа за 2023 година

Производството по делото е по чл. 258 и следващите от ГПК, образувано по въззивна жалба на К. П. Г. ЕГН **********, с постоянен адрес: общ.П****, чрез пълномощник адв. И. Г.

И., АК-Бургас, Правна кантора „И Ел Си“, гр.Б****, 2-ри офисен етаж, със съдебен адрес: гр.Б***, подадена срещу Решение №32 от 11.05.23г., постановено по гр.д. №496/22г. по описа на РСЦарево, с което са отхвърлени исковете й за признаване за незаконно на уволнението й, наложено със Заповед №85/22-11-22г. на Кмета на гр.К. – Н. М., за неговата отмяна, както и за възстановяване й на заеманата преди уволнението длъжност, а също за присъждане на обезщетение за времето, в което е останала без работа, поради незаконното уволнение.

Решението се сочи за незаконосъобразно, защото:

1.съдът не е взел предвид предварителната закрила, от която се ползва ищцата съгласно разпоредбата на чл.333, ал.1, т.2 и т.3 вр. чл.333, ал.2 от КТ, като болно от ****(ИБС) лице.Работодателят е поискал мнение на ТЕЛК единствено по отношение на ***** на Г.

(непопадаща в Наредба №5), удостоверена с Експертно решение № ****/03.02.21г. на Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас. Данни за сърдечното заболяване на ищцата не са били представени и пред Инспекцията по труда, въпреки че работодателят е бил запознат с това обстоятелство. Работодателят не е запознал ТЕЛК детайлно с фактическата обстановка по прекратяването на трудовото правоотношение и в противоречие с Експертно решение №****/10.10.22г. на Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас, неправилно е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на Г.;

2. Съдът е позовал уволнението на конкретни извършени дисциплинарни нарушения по чл.187, ал.1, т.1 и т.7 от КТ, които обаче според страната не са толкова тежки и не обосновават 1 налагането на най- тежкото по степен дисциплинарно наказание;

3. Сочат се за неправилни изводите на съда относно погрешно вписаното правно основание за налагане на дисциплинарна отговорност в процесната заповед.

Страната намира, че т.к. основанието за горната задължително се вписва в акта за прекратяване, с характеризиращите го по закон признаци, които го отличават от другите прекратителни основания, погрешно вписаното в заповедта такова представлява съществен неин порок, обосноваващ незаконосъобразността й.

Тази заповед не можела да породи предвиденото правно действие, освен това накърнявала и правото на защита на адресата, т.к. не можел адекватно да се брани срещу незаконосъобразно наложеното дисциплинарно наказание. Цитира се в тази връзка и съдебна практика.

4.Намира също, че в случая не е налице нарушение на трудовата дисциплина, т.к. неявяването на Г. на работа е вследствие на съществуващия риск за здравословното й състояние, за което работодателят е уведомяван многократно и поради това са били входирани пред него молби за ползване на платен и неплатен отпуск.Първата от 26.05.22г. за неплатен отпуск до 30.06.22г. е била удовлетворена, но по втората- от 28.06.22г. за ползването на още 30 дни неплатен отпуск до пълното възстановяване на Г., работодателят не се е произнесъл и едва с уведомление изх.

№118/12.08.22г. по описа на Кметство гр.К., Г. е узнала, че отсъствието й в периода от 01.07.22г. до 31.07.22г. се счита за самоотлъчка.

Обаче страната е преживяла два исхемични мозъчни инсулта през м. юли 2019г. и 2021г. и е поискала отпуска през м. юли 2022г. именно защото условията на работа застрашават живота и здравето й. Тази отпуска й е била нужна за нейното пълно физическо възстановяване и за избягване на последващи рискове за здравето й.Оттук следвало, че няма нарушение на трудовата дисциплина с оглед упражняването на нормативно признатото право на Г. по чл.283 от КТ. В тази връзка се цитира и съдебна практика на ВКС.

В обобщение се моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и за постановяването на ново, уважаващо всички претенции, предвид основателността на главния иск за отмяна на незаконосъобразното уволнение и това, че другите две акцесорни претенции-за възстановяване на Г. на преждезаеманата длъжност и за заплащане на обезщетение, поради оставането й без работа, заради незаконното уволнение, са също основателни, като предпоставени от главната.

Не се ангажират нови доказателства.

Дирят се съдебно- деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

По делото не е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемия работодателКметство гр.К..Представена е молба-становище в защита на изразената от страната теза.

Проверката на съда по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за редовна и допустима, а тази по чл.269 от ГПК определя атакуваното съдебно решение като валидно и допустимо.

По съществото на спора, в отговор на заявените оплаквания за неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на К. П. Г. от гр. К. против Кметство- К., с която е искала от съда да постанови решение за следното: на основание чл. 344, ал.

1, т. 1 и т. 2 КТ да признае уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 85/22.11.2022 г. за 2 налагане на дисциплинарно наказание, издадена от Н. М. - Кмет на гр. К. за незаконно и да го отмени, както и да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „****" в Дирекция „****“ при Кметство гр. К.. На основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, да присъди обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, поради незаконното уволнение в размер на брутното й трудово възнаграждение за периода от 24.11.2022 г. до 24.05.2023 г., а именно, сумата от 4 920.00 лв., ведно със законната лихва от момента на подаване на исковата молба(20.12.22г.) до окончателното изплащане.Искано е също на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът да постанови предварително изпълнение на решението, по отношение на обезщетението.

Дирени са и направените по делото разноски на ищцата.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени следните факти , описващи правния спор:

Ищцата заемала длъжността „****“ в Дирекция „****“ при Кметство – К.. На 27.07.19г. по време на работна смяна се почувствала много зле и след медицински преглед в УМБАЛ-Бургас била диагностицирана с „*****“.В периода 06.01.20г.- 09.01.20г. била на лечение в МБАЛ по неврология и психиатрия „Св. Наум“, където била установена и със заболяване „****“.

По време на работна смяна на 27.07.21г. получила втори *****, установен с епикриза от 01.08.21г. при УМБАЛ – Бургас(Отделение по нервни болести).

Освен горното, ищцата страдала и от ****, установена след образна диагностика.По повод на това страдание, тя имала издадено Решение на ТЕЛК №****/03.02.21г. на Първо състав към УМБАЛ-Бургас с валидност до 01.02.24г., признаващо й 50% неработоспособност и съдържащо забрана за полагането на тежък физически труд.

С оглед сърдечната си болест поискала и получила разрешение от работодателя за ползването на платен и неплатен отпуск за пълното й възстановяване до 30.06.22г.. С молба от 28.06.22 по описа на Кметство гр. К. поискала разрешаването на още 30 дни неплатен отпуск, но не получила нито разрешение, нито отказ.Не се явила на работа в периода 01.07.22г.-31.07.22г. С уведомление от 12.08.22г. била известена от работодателя си, че отсъствието й в посочения период се счита за самоотлъчка.В тази връзка й е издадена заповед за уволнение №85/22.11.22г., която тя намира за незаконосъобразна, на следните основания:

Работодателят не е спазил императивната процедура за уволнение, при наличието на предварителна закрила, която страната ползва. Нямало данни в случая работодателят да е взел мнение на ТЕЛК относно „*****“, от която жалбоподателката страда. Мнение на комисията е поискано единствено по отношение ***** на Г., установена от Решение №****/03.02.21 година на Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас. Позовава се на разпоредбата на чл. 333 алинея 1 точка 2 и точка три, връзка чл. 333 алинея 2 КТ, според която работодателят може да уволни работник по реда на член 330 алинея 2 точка 6 КТ само с предварително разрешение на Инспекцията по труда(ИТ), като преди уволнението се взема мнението и на Трудово- експертната лекарска комисия(ТЕЛК).

Сочи, че работодателят е запознат с нелечимото заболяване „****“ на Г., но не е предоставил данни пред ИТ за нея.

Позовава се и на член 5 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила, съгласно член 333 алинея 1 от Кодекса на труда. Разпоредбата задължавала предприятието да отправи до съответната Окръжна инспекция по охрана на труда 3 писмено искане за разрешение за всяко определено за уволнение трудово заето лице, което страда от някоя от болестите, посочени в член 1 алинея 1 от същата наредба.

Поддържа, че работодателят не е запознал ТЕЛК детайлно с фактическата обстановка по прекратяване на конкретното трудово правоотношение. Уволнението противоречало и на Решение №****/10.10.22 година на Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас, което сочело, че поради намалена адаптационна способност, Г. не може да бъде съкратена.Мнението на комисията е било дадено за въззивницата само по повод ***** й болест и не с оглед предстоящо уволнение, а съкращение.Изразява съмнение, че работодателят е изложил в искането си за предварително разрешение за уволнение до Инспекция по труда коректно и изчерпателно цялата налична информация относно здравословното състояние на ищцата.

На следващо място наложеното наказание уволнение счита за противоречащо и на императивните разпоредби на член 189, алинея 1 от Кодекса на труда, във връзка с член 190 алинея 1 от КТ, което водело до необосноваността му. Видно от процесната заповед, работодателят е обосновало уволнението с нарушения на член 187 алинея 1 точка 1 и 7 от КТ, обаче дисциплинарните нарушения по така посочените нормативни текстове не са достатъчно тежки, за да доведат до налагане на най-тежкото наказание, а именно „уволнение“.Поддържа, че според императивната разпоредба на член 190 алинея 1 КТ, дисциплинарно уволнение може да се налага само по изчерпателно изброените хипотези на член 190 алинея 1 точка 1 до точка седем от Кодекса на труда.

Счита, че дори изписването на разпоредбата в заповедта да е в резултат от фактическа грешка, тя не може да бъде поправена в съдебното производство, в какъвто смисъл се цитира и съдебна практика. Намира погрешно вписаното правно основание за налагане на дисциплинарна отговорност за съществен порок, обосноваващ незаконосъобразността на заповедта.

На трето място страната се позовава на член 283 изречения първо КТ, съгласно което работникът има право да откаже изпълнението или да преустанови работата си, когато възникне сериозна и непосредствена опасност за живота или здравето му, като незабавно уведоми прекия си ръководител.Поддържа, че в случая нарушение на трудовата дисциплина няма, защото неявяването на страната на работа е в следствие на съществуващия риск за здравето, за което работодателят е бил уведомяван многократно чрез входирани пред него молби за ползване на платен и неплатен отпуск. Отсъствието на страната в периода 01.07.22 година-31.07.22 година се обяснява с влошеното здравословно състояние на въззивницата.

Последната намира за незаконосъобразно и поведението на работодателя в насока, че не е дал отговор на подаденото заявление за разрешаване на неплатен отпуск за горепосочения период.

Моли се при условие на евентуалност за допускане на предварително изпълнение на решението, ако съдът уважи иска за обезщетение.Дирят се съдебно деловодни разноски.

В отговора на ответната страна- Кметство- гр.К., предявеният иск се сочи за допустим, но неоснователен, като се твърди, че работодателят е спазил изцяло процедурата по дисциплинарното наказание уволнение,наложено на ищцата, с която са се намирали в трудовоправни отношения, защото са настъпили предпоставки за това.Молило се е за отхвърляне на заявената претенция.