Протокол № 187 от 20.05.2022, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 187 гр. Варна, 17.05.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20223001000069 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 15:30 часа се явиха:

Въззивникът “Земеделска кооперация Златно зърно“, с. Калипетрово, обл. Силистра, редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Въззивникът Земеделски производител В. Д. П., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява, за него се явява адв. М.Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Въззиваемата страна „Манекс“ ЕООД гр. Силистра, редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява представител.

Вещото лице Ст. Д. Ст., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично.

Адв. Д.: Няма пречки, да се даде ход на делото.

Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални по хода на делото, поради което пречки

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. Д.: Не възразявам да се изслуша експертизата.

Съдът пристъпи към изслушване заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ със снета самоличност, предупреден за наказателната отговорност по чл.291 НК, обещава да даде обективно и безпристрастно заключение.

В.л. С.: Представил съм заключение, което поддържам.

Адв. Д.: Изследвани са множество коефициенти, да ни кажете към всеки един от тези допълнителни коефициенти за незабавна, бърза и абсолютна ликвидност, каква е разликата 1 между тях и каква е функцията на всеки един от тях, какво показват?

В.л. С.: Коефициентите за ликвидност, както знаете са четири – за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност като те изследват съотношението на Раздел Б от актива на баланса, Раздел В задълженията от пасива на баланса, като при изчисляването им се вземат под внимание различните съответно краткотрайни активи и общия размер на пасива на задълженията.

Адв. Д.: Каква е същността на различните коефициенти, какво представлява коефициентът на обща ликвидност, какво представлява незабавна, абсолютна ликвидност.

Съдът уточнява, че това са известни факти.

Адв. Д.: Каква е относителността освен обща ликвидност на останалите три коефициента към началната дата на неплатежоспособността. Защо изобщо се изследват тези коефициенти ако гледаме само коефициента на общата ликвидност?

В.л. С.: На този въпрос не мога да отговоря. Моята задача е да изчисля тези коефициенти.

Адв. Д.: Как се отразява или отразява ли се изобщо върху краткотрайните активи увеличението на капитала било чрез парична вноска или чрез преструктуриране на печалбата.

В.л. С.: При увеличаването на капитала чрез парична вноска може да се повлияе върху всички коефициенти за ликвидност, включително и на коефициента за обща ликвидност. При условие, че парите са постъпили в брой или чрез банков превод тогава се вдига сумата на Раздел В от актива на баланса и от там вече се променят стойностите на коефициентите.

Адв. Д.: А ако е преструктуриране на неразпределена печалба също отразява ли се, или само постъпили суми?

В.л.С.: Неразпределената печалба не променя стойностите на коефициентите, защото реално това участва в пасива на баланса в Раздел А.

Адв. Д.: Но все пак увеличава капитала или няма значение.

В.л.С.: Не участва в коефициента.

Съдът отново уточнява, че това са факти, които са ясни на съда.

Адв. Д.: Имам основание да задавам тези въпроси. Нямам други въпроси към вещото лице.

Въпрос на съда към вещото лице: Може ли да се приеме, че дружество е с влошено финансово състояние в случай, че коефициента за общата му ликвидност съответства на референтните стойности и всички останали коефициенти за ликвидност са под референтните стойности? До какъв извод може да доведе това – обща ликвидност референтни стойности, всички останали коефициенти за ликвидност много под референтни стойности и на какво може да се дължи това?

В.л. С.: В предишните заключения които съм давал всички коефициенти, които съм 2 давал освен за ликвидност – за задлъжнялост, автономност и другите при тях стойностите са под референтните стойности. Единствено и само коефициентът за обща ликвидност беше над заложената референтна стойност, която е единица, която законодателят и приел. Но останалите коефициенти са с лоши стойности. Не мога да направя извод, но съдът може да направи извод на база на тези коефициенти, че самото предприятие е с влошени показатели като цяло. Тази разлика в коефициентите са дължи на липса на парични средства, неправилно похарчени парични средства, неизплатени задължения към доставчици.

През 2018 г. мисля, дружеството е теглило кредити и тогава е разполагало със свежи парични средства, впоследствие след като трябва да започне да погасява тези кредити коефициентите му се влошават, то няма жизнеспособност да покрива тези кредити, тези задължения с дейността, която извършва.

Въпрос на съда към вещото лице: Спомняте ли си кога беше първият необслужен падеж по кредита и по кой кредит? Единственият спор, виждаме и в хода на първоинстанционното производство е около началната дата на неплатежоспособността.

Няма конкретика, няма яснота и хронология, за да се види как вървят задълженията и тяхното погасяване към отделните кредитори, защото и досега има непогасени задължения още от 2016 г., 2017 г., в същото време в по-късен период 2020 г. има погашения, но някаква хронология как вървят падежите и задълженията по основание и размер и тяхното погасяване не виждаме. Вие казахте, че с тези свежи пари, които получава от кредитите през 2018 г. са достатъчни през 2019 г. вече да се влоши състоянието. Може да се приеме, че още 2018 г. положението е влошено и тези кредити не са достатъчни и не могат да спасят ситуацията. Доколко е обосновано това?

В.л. С.: Не съм изследвал кредитите, казах като цяло в отговорите. На въпроса кога е започнало влошаването и какви са били задълженията на кредиторите му, това съм го изследвал, но към настоящия момент го нямам. Изследвал съм периода от 2017 г. до 2021 г., но не е в мен.

Ще вметна, че правя подобно заключение и към дознанието в Силистра. Там изследваме по-дълъг период от 2016 г. и е в процес на изследване всички задължения, те са доста материали и трябва да ги обобщя и да ги анализирам. Дознанието е за измама.

Извлечението в заключението със списък на кредитори, където стойностите са минусови са кредитни известия, които не са изчистени в счетоводството и са дадени със знак минус. Това задължение отпада, но в счетоводството това задължение не е отразено поради някаква причина. Не са големи сумите, но не е извършено прихващане със счетоводството на двете страни и затова в счетоводството остава като задължение със знак минус.

Въпрос на съда към вещото лице: Във връзка с констатацията Ви за рязката промяна в стойността на общата ликвидност, към края 31 декември 2018 г. давате 1, 018 обща ликвидност, съответно 31 декември 2019 г. коефициетът вече е 0,28. Има искане на една от страните за изготвяне на междинни баланси за тримесечие, при което евентуално да се установи събитието - ново задължение или загуба на активи, което провокира това 3 влошаване на показателя. Доколко е изпълнима една такава задача?

В.л.С.: По принцип тя е изпълнима, но това трябва да е в синхрон със счетоводството на страната. Имате предвид да се направи разрез на по-малки интервали, за да може да се види към кой момент е настъпило това събитие, кое е онова събитие или задължение ново или загуба на активи и кога за да се стигне до това влошаване.

Адв. Д.: Да, обяснението е погасяване на кредити и липса на средства.

В.л. С. на въпроси на съда: Не само кредитите, но и изискуемите падежирали задължения към кредиторите, които трябва да се покрият. Доколкото се сещам имаше решение на Арбитражен съд, където бяха го осъдили с доста сериозна сума, което допълнително натоварва бюджета му като цяло, мисля около 700 000 - 800 000 лева беше сумата.

За това, че още през 2018 г. дружеството е имало затруднения, но те са се задълбочили през 2019 г. сочат коефициентите. Само коефициентът за обща ликвидност има добра стойност, но това донякъде може да се постигне изкуствено. В края на 2018 г. те са направили преоценка на активите и междувременно са си вдигнали капитала с половин милион мисля.

Адв. Д.: Половин е с парични средства и още милион и половина с неразпределената печалба. Въпросът беше, че неразпределена печалба те нямат милион и половина, а имат към баланс към този момент милион и сто хиляди, а имат и едни 380 000, които идват от нищото. Те просто ги вкарват там и не знам как им увеличават капитала изобщо.

Тези въпроси, които се задават те според мен са относими и към 2017 г., тъй като в заключението е изследвано, че и към 31 декември 2017 г. правим тези увеличения на капитала, но коефциента на бърза ликвидност е 0.26 при стойност единица референтна, на незабавна ликвидност при 0,5, той е 0,005, коефициента на абсолютна ликвидност е също 0,05. Със сигурност още от тогава това е влошено финансово състояние и се поддържа според нас изкуствено и затова търсим вариант да видим откъде се поддържа изкуствено този коефициент на обща ликвидност да бъде над единица и то съвсем малко над единица, с една стотна над единицата се поддържа и за двете години този коефициент. И единица да е пак е реално, но да е реално, другите коефициенти показват, че не е реално. Затова беше и първият ми въпрос. Виждал съм много предприятия с абсолютна ликвидност единица.Говоря за общата и бързата ликвидност.

Моля, в тази връзка да допуснете ССЕ с всички задачи, така както съм ги задал, защото те включват точно тези четири периода 2019 г., включително и към 2017 г. по какъв начин се отразява увеличаването на капитала.

Адв. Д. на въпрос на съда: Задачата не е само за 2019 г., един от въпросите ми е за 2019 г. Задали сме пет въпроса, като е допуснат само един. Искаме да се допусне и по останалите четири. Затова започнах по този начин, защото различните коефициенти отразяват съвсем различно съотношение на активите към пасивите и в различна краткосрочност по-скоро, колко бързо с определени активи може да се погаси задължение, 4 което е налично в момента.

Точно затова имах въпрос към вещото лице каква е разликата между различните коефициенти, не как се изчисляват.

Увеличението на капитала с парични средства ще се отрази капитала.

Адв. Д.: Откъде идват тези 328 000, аз това исках да се изключат те. Защото тези 328 000, те имат 1 167 000 към този момент разпределена печалба, а увеличават с милион и половина.

Разпределената печалба тя няма да се отрази на коефициентите, ако наистина я има, защото е била в баланса, но тези 328 000 само увеличават капитала без да идват от друга част от баланса. По някакъв начин са се отразили тези 328 000, които с в повече от това, което е.

Увеличението на капитала става на два пъти през 2017 г. – първият път е на 10.10.2017 г., като се взема едно неправилно решение за 1 495 000, защото те не отчитат тези 5000, които са в капитала, от които към този момент има неразпределена печалба в баланса единствено 1 167 000 и въпреки това се увеличава с 328 000 повече. Откъде идват тези 328 000, може ли да се разбере и тези 328 000 ако бъдат изключени, защото те реално идват отникъде, те реално ги няма, защото това е абсолютно един балон, който само се отразява в капитала като увеличение, но пари реално не постъпват явно. Ще се отрази ли или не?

В.л. С.: Не мога да отговоря в момента трябва да се изследва.

Въпрос на съда към вещото лице: По-важно е в този контекст да се види към него момент какво се води в баланса като неразпределена печалба, защото тя ако се води и към него момент 1 495 000, дори да не е реална пак няма да се отрази върху коефициентите, или ако се води неразпределена печалба милион и сто, а се увеличи с милион и петстотин, това е измама, пак няма да се отрази на тези коефициенти за ликвидност. Това така ли е?

В.л. С.: Принципно да, единствено би се отразило ако се махне увеличението на капитала с паричните средства, защото тези парични средства влияят на задълженията, защото или с тях си е купил краткотрайни активи или е погасил част от задълженията, които е имал. И двете операции биха повлияли на коефициентите.