Решение № 1903 от 27.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1903 гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20241110207367 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на К. И. И. (чрез процесуален представител) срещу НП № 24-4332-032884 от 11.01.2024 г., издадено от Д. Д.а Д., началник сектор в ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на постановлението и присъждане на разноски, като се излага твърдение най-общо казано в смисъл, че въззивникът е свалил предпазния колан едва след спирането му за проверка. Административно-наказващият орган чрез процесуален представител излага становище за процесуална и материална законосъобразност на АУАН и НП, което има бланков характер – в него се излагат редица доводи, но не и такива във връзка с конкретните твърдения по процесната жалба, като излага искане за потвърждаване на постановлението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От дадените в съдебното производство свидетелски показания и писмените доказателствени материали (т. е. приобщените към доказателствената съвкупност въз основа на определение на настоящия съдебен състав с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) по несъмнен начин - освен оправомощаването - към съответните дати на съставяне/издаване - на актосъставителя и на наказващия орган за съставяне на АУАН, респективно за издаване на НП, по ЗДвП с писмена (и подписана) заповед на министъра на вътрешните работи - още описаната в обжалваното НП като препратка към АУАН фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за използване на който начин за излагане на установената от съда фактическа обстановка /настоящата инстанция е такава по фактите, респективно същата установява фактическа обстановка и я посочва, но чрез препращане/ липсва в релевантната нормативна уредба; просто няма как се приеме, че препращането към съдържание, с което страните са запознати и което е налично по делото /с единствена цел избягване на повторение/, не отговаря на изискванията за излагане на установена от съда фактическа обстановка /няма как при подобен подход да се твърди, че за 1 страните или пък за контролиращата инстанция липсва яснота какво приема първата съдебна инстанция от фактическа страна/), с изричното уточнение, че се касае за МПС от категория М1, а също и това, че към процесната дата 23.12.2023 г. срещу жалбоподателя (роден през 2003 г.) не е имало влезли в сила НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата, контролът за чието спазване е бил поверен на органите на МВР.

Прави впечатление това, че в самия АУАН от страна на нарушителя изрично е отбелязано, че същият няма възражения, а – от друга страна – никакви основания няма за съмнение в това, че съответните служители на МВР са могли да възприемат и са възприели реално липсата на поставен обезопасителен колан от страна на водача докато автомобилът е бил все още в движение (това е напълно възможно технически дори условията на видимост да не са особено добри и за подобен извод не са нужни специални познания по чл. 144, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН). Това, че при съответния блок и негов вход, упоменати в АУАН и НП, е била извършена процесната проверка не означава, че непосредствено преди спирането на превозното средство за проверка то не се е намирало в района на същите блок и вход, т. е. бидейки все още в движение в същия район. Нужно е да се уточни, че ограничението по чл. 118 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН следва да се тълкува стеснително досежно съставителя на АУАН, който обичайно е лице, което пряко възприема съответните релевантни за обвинението обстоятелства. Налага се да се поясни още, че е ноторно (известно на много широк кръг от лица) обстоятелството, че процесният лек автомобил (съответният модел от съответната марка) е с такива технически характеристики, които го поставят в категория М1 съгласно ЗДвП.

При това положение материалният закон е приложен напълно правилно от наказващия орган (включително доколкото липсата на съответните предходни влезли в сила НП срещу същото лице не представлява такава отлика от обикновения случай на административно нарушение от съответния вид, че да обоснове наличие на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН), като липсват и съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН, включително въпреки липсата на посочване в АУАН и НП на конкретната категория (М1) МПС, доколкото ясно е индивидуализирано самото превозно средство (без да има каквото и да било съмнение или дори оспорване досежно това дали то е от категория М1). Релевантната фактическа обстановка не се отличава с каквато и да било сложност и същата е изложена в АУАН и НП достатъчно ясно, че да позволи упражняването на процесуалното право на нарушителя (в процесуалния смисъл на понятието) на защита по същество, което е видно дори и от съдържанието на процесната жалба и въобще от линията на защита в хода на съдебното производство.

При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не установи основания за изменение или за отмяна на НП, поради което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН постановлението подлежи на потвърждаване, при който изход на делото основания за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя изначално не са налице; не са налице такива – в крайна сметка – и за присъждане на разноски в полза на СДВР, доколкото участието на съответния процесуален представител се свежда до депозиране на писмени бележки (тук не става дума за депозираните такива след срока по чл. 322 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, явяващи се недопустими) с бланково съдържание, без никакво становище по конкретната аргументация на жалбоподателя, както вече стана дума, от което пък се стига до извода, че присъждането при това положение на разноски и конкретно юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР практически би довело до отричане на изискването за добросъвестност по чл. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП № 24-4332-032884 от 11.01.2024 г., издадено от Д.

Д.а Д., началник сектор в ОПП – СДВР.

Не присъжда разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14дневен срок от деня на получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3