Присъда № 14 от 10.03.2025, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ към

Присъда № 14 от 10.03.2025 г. по НЧХД № 815/2024 г. по описа на РС-***

С частна тъжба е повдигнато обвинение срещу подсъдимия Н. Д. В. за извършено на 05.08.2024 г. в ***, на паркинга на магазин „Билла“, престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК.

В наказателното производство съдът прие за съвместно разглеждане предявения от пострадалата А. И. Ч. граждански иск против подсъдимия Н. Д.

В. за сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

Тъжителката А. И. Ч. в съдебно заседание се явява лично и поддържа внесената тъжба. Намира за недопустимо едно лице да обижда по такъв начин друго лице. Сочи, че подсъдимият излязъл от колата си и отишъл до нейната кола и почнал да й вика, след което тя излязла от колата си да снима номера на неговата кола, после се качила обратно и вторият път когато подсъдимият излязъл от своята кола отишъл при нея и почнал да я обижда, започнала да го снима, като той много добре виждал, че го снима и нямал нищо против това.

Заявява, че това е психическо насилие и намира за агресивно държането на подсъдимия.

Повереникът на тъжителката пледира съдът да постанови присъда, с която да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.

148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК. Твърди, че Н. Д. В. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е предаден на съд. На първо място подсъдимият не оспорва автентичността на записа, нито че това е неговото изображение, нито че твърди, че има каквото и да е манипулиране на записа, който е приобщено като доказателства по делото.

Според повереника на тъжителката от съществено значение е обстоятелството за знанието на лицето-подсъдимия дали е записван, като това обстоятелство се установява, както от разпита от свидетелката Б.Ч., така и от самия запис, от който се вижда, че поведението на подсъдимия е насочено именно с поглед фронтално към камерата, което обуславя извода, че той знае, че е записван.

Повереникът пледира, че отправените обидни думи, освен от записа, се потвърждават от подсъдимия в неговите обяснения. Отправените обидни думи спрямо тъжителката са установени от приложения по делото видеозапис, така и от показанията на свидетелката Ч. - майка на тъжителката, на която се е обадила непосредствено след случката, разстроена от случилото се от това, че на публично място са били отправени обидни думи от подсъдимия, незаслужени от нейните действия и непредизвикани от нея, като тези обидни думи, както и псуването на майка са станали на публично място, в присъствие на много лица, и са й унизили честа и достойнството. Повереникът пледира, че това унижение на публично място пред много хора посред бял ден е било възприето изключително тежко от тъжителката, която плачела, когато обяснявала на майка си, какво се е случило с нея на посочената дата и място.

Моли да бъде признат подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение, като му се наложите наказание, дори и минимално, както и да бъде уважен 1 предявеният граждански иск в пълен размер, ведно с лихвата от датата на увреждането и да се присъдят направените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия моли да бъде постановена присъда, с което да бъде признат за невиновен Н.Д.В. за извършено престъпление на 05.08.2024г., по смисъла на чл. 148, ал.1, т.1 във връзка чл.146, ал.1, предл.1 от НК, като бъде оправдан по така повдигнатото и поддържано от частната тъжителка обвинение, като се отхвърли предявеният граждански иск, като неоснователен и недоказан и се присъдят на подсъдимия направените по делото разноски. Счита, че входа на съдебните заседание не се установи фактическата обстановка, посочена в тъжбата. Заявява, че от събраните по делото писмени доказателства действително се установило, че на 05.08.2024 г. подсъдимият е управлявал собственото си МПС от паркинга на магазин „Кауфланд“ към паркинга на магазин „Билла“, където поради стеснен участък между тези два търговски обекта, и невъзможност да се разминат с двете коли е възникнал спор между Н. В. и тъжителката А. И. Ч.. Счита, че категорично по делото не се установило подсъдимият да е осъществил престъплението от обективна и субективна страна, за което му е повдигнато обвинение с тъжбата.

От прегледния запис, осъществен от тъжителката А. Ч. с нейния телефон, не се установява подсъдимият да е показал среден пръст, както и да е отправял обидни псувни спрямо А. Ч.. Неоспорва факта, че Н. В. е заявил „селянка“ или „отивай на село“, „ти не можеш да караш автомобил“, но не считам, че тези изречени от него думи, които са възпроизведени от записа, за който не счита, че е годно доказателствено средство по смисъла на НПК, са обидни.

Защитникът сочи, че не се установява от други доказателства, тъй като не са ангажирани тези многобройни свидетели, пред които се твърди, че е настъпил спорът между Н. В. и А. Ч., нито едно гласно доказателство в тази насока не е ангажирано, освен заинтересованото от изхода на настоящия процес майка на тъжителката. Пледира, че думата „селянин“ и заявеното от Н. В. „да отива да бере тютюн“, не може да се квалифицира като обида спрямо А. Ч.. Счита, че въпреки твърденията на повереника на тъжителката, в конкретния случай не следва да кредитирате видеозаписа, тъй като прякото и непосредствено действие на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България - „Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия, без негово съгласие и знание, или въпреки неговото изрично несъгласие освен ако предвидените от закона случаи.“. Счита, че този видеоматериал, който е предоставен и разгледан от съда в предходното съдебно заседание, не е годно доказателство в подкрепа на твърденията на тъжителката. Сочи, че съгласно чл. 126, тъй като безспорно този видеозапис представлява веществено доказателствено средство, а ал.1 казва, че веществените доказателствени средства се изготвят по възможност от лицата, които извършват действия по разследване и по съдебните следствени действия, което е още едно основание за изключване на този видеозапис от доказателствата по делото. Пледира, че дори и да се приеме видеозаписа за годно доказателство на него, той не установява Н. В. да изрича псувни по отношение на А. Ч., както и да посочва среден пръст, насочен спрямо А. Ч..

Пледира, че не е имало абсолютно никаква агресия от страна на Н. В., който е бил провокиран именно от поведението на тъжителката.

В реплика повереникът на тъжителката пледира, че има достатъчно практика на съдилищата за използването на тези веществени доказателства по частни от наказателен характер дела. Приложеният като веществено доказателство е надлежно предявено и възпроизведено в съдебно заседание.

2

Репликира, че подсъдимият не е отрекъл това, което се е случило, не е отрекъл обидните думи, като единственото, което той е твърдял, че е бил предизвикан от жалбоподателката, тъй като тя е отказала да му даде път.

Сочи, че в конкретния случай не е съществено дали тъжителката е отказала да му даде път, дали е имала право, дали е била в своята лента, дали не е била, а съществено е начинът, по който подсъдимият се саморазправя с тъжителката, отправяйки обидните думи на паркинга пред магазин „Билла“. С оглед на това, счита, че са събрани достатъчно доказателства, които сочат на извършено престъпление от подсъдимия.

В последната дума на подсъдимия, подсъдимият пледира, че не е виновен по повдигнатите му обвинения. Сочи, че не е псувал тъжителката.

Счита, че думата „селянин“ не е обидна, поради което тъжителката не би могла да се разстрои толкова много. Оспорва твърдението на повереника на частния тъжител, че е признал вината си. Сочи, че казал на тъжителката, че е „селянка“, както и „да ходи да сее тютюн“. Заявява, че не познава това момиче, не го е виждал, за да търся някакъв конфликт с нея. Пледира да бъде оправдан. Заявява, че това са неща, които абсолютно не знае с какъв епитет да ги нарече. Заявява, че не е виновен, съжалява, извинява се, че така казал, не е изричал такива псувни.

Съдът след пълно, обективно и всестранно изследване на изложените по делото обстоятелства на фона на събраните и анализирани в хода на съдебното следствие доказателства, с цел разкриване на обективната истина съгласно чл.13 НПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 05.08.2024 г. около 14:00 часа в ***, на паркинга на магазин „Билла“, тъжителката управлявала собствената си кола в посока на излизане от паркинга, когато срещу нея, в нейното платно за движение, навлязъл лек автомобил „****“ управляван от подсъдимия Н. В.. Двамата си разменили жестове с ръка за даване на предимство за преминаване, след което подсъдимият слязъл от собствения си автомобил, отправил се към тъжителката и я нарекъл няколко пъти „селянка“ и „отивай да сееш тютюн с баба си“, след което отбил автомобила си и тъжителката преминала с автомобила си.

Така установената фактическа обстановка, която настоящата инстанция приема, се установява от анализа на съвкупния доказателствен материал по делото, а именно: гласните доказателства - обясненията на подсъдимия Н. Д.

В. и показанията на разпитаната по делото свидетелка Б.М.Ч., от приложените по делото писмени доказателства, а именно: Тъжба, приложените по опис материали по преписка **** по описа на РП-***, Справка за съдимост по отношение на подсъдимия, от която се установява, че същият е неосъждан, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК, които съдържат факти, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, както и приобщените по реда на чл. 284 от НПК - веществено доказателство 1бр. флаш-памет на л.6 от делото съдържаща видеозапис на отправените обиди, чиято достоверност и автентичност (липса на наслагвания, насичания или изрязвания) не беше оспорена от подсъдимия. По отношение на видеозаписа следва да бъде посочено, че по правило, всякакви видове записи (кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи) и фотоснимки, ако са направени по реда и правилата на НПК, са винаги веществени доказателствени средства.

Веществените доказателствени средства са уредени от законодателя ни в разпоредбата на чл. 125 НПК. Те са изготвени по съответния ред предмети, 3 чрез които се възпроизвеждат следи, годни да изяснят факти от предмета на доказване. Обикновено (най-често) това става по прозаичната причина, че веществените доказателства не могат да се отделят от мястото, където са намерени (открити), и именно затова се изготвят фотоснимки, видеозаписи, кинозаписи и други. Отделен (самостоятелен) случай са записите, изготвени при използването на специални разузнавателни средства (СРС) чл. 125, ал. 2 НПК. De lege lata могат успешно да се използват в наказателния ни процес видеозаписи, кинозаписи, звукозаписи и фотоснимки (които не са направени по реда и правилата на НПК), но само и единствено, като веществени доказателства, при условие, че се докаже по несъмнен (категоричен) начин, че записите и фотоснимките са направени със знанието на лицето, т. е. със знанието на обвиняемия или на подсъдимия. В случая подсъдимият Н. Д. В., видно от прегледаните записи в съдебно заседание, ясно и явно вижда, че е сниман, записван от тъжителката със своя телефон, на който факт не се противопоставя. Материалните носители, съдържащи записите, са веществени доказателства, по смисъла на чл. 109 НПК, тъй като са предмети, върху които има следи от престъплението, или предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по наказателното дело от общ или частен характер. В тази връзка са неоснователни възраженията на защитника на подсъдимия, че не следва да кредитирате видеозаписа, на основание чл. 32, ал.

2 от Конституцията на Република България - „Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия, без негово съгласие и знание, или въпреки неговото изрично несъгласие освен ако предвидените от закона случаи“. В проведеното открито съдебно заседание на 20.01.2025 г., съдът предяви на страните вещественото доказателство, а именно флаш-памет, в която са инкорпорирани записи и снимка, и същите се изгледаха в съдебната зала в присъствието на всички страни в процеса. Подсъдимият не възрази, че не е давал съгласие да бъде сниман от тъжителката, а фактът, че знае за извършения от А. Ч. видеозапис се доказва от самия запис, като не се противопоставя на това.