Решение № 899 от 13.06.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 899 гр. Р., 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Р., XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Ст. С.ов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. С.ов Гражданско дело № 20224520105728 по описа за 2022 година

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод искова молба от “Водоснабдяване и Канализация” ООД с ЕИК : 827184123, със седалище и адрес на управление гр.Р., срещу Е. Х. М. с ЕГН:********** от гр.Р..

В молбата се излага, че ответникът е клиент и потребител на В и К услуга, предоставяна от ищцовото дружество с абонатен N:2007950 и партида N:2000/4 за имот, находящ се в гр. Р., ул.“Т.“ N:13.

Твърди се, че с ответника са в договорни отношения, регламентирани от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване и канализация” ООД Р., като ищецът доставя питейна вода на ответника. Последният не е заплатил изразходената и отчетена от водомера му питейна вода за периода от 26.02.2019г. до 26.01.2022г. на обща стойност 859,37 лева, както и лихва за забава на плащането в размер на 117,91 лева за периода от 01.05.2019г. до датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК в съда – 04.04.2022г. След отправена покана и в предоставения срок сумата не е била платена.

В заповедно производство по чл. 410 от ГПК, образувано на 1

04.04.2022г. била издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца . По указания на заповедния съд ищцовото дружество предявило иск срещу ответника в указания срок.

Моли съда да признае за установено по отношение на страните по делото, че ответникът дължи на ищеца претендираните сума в размер 859,37 лева за периода от 26.02.2019г. до 26.01.2022г., както и лихва за забава на плащането в размер на 117,91 лева за периода от 01.05.2019г. до датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК в съда – 04.04.2022г.

Претендират се разноски по производството по чл. 410 от ГПК, ведно с разноските по настоящото дело.

В срока по чл.131 от ГПК ответн икт не е депозирал отговор на исковата молба.

В проведеното съдебно заседание о тветникът се явява лично и прави признание на иска.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори за това, че страните по делото са обвързани от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване и канализация” ООД Р., както и за това, че ищецът като ВиК оператор е предоставял на ответника в качеството му на потребител по смисъла на чл.2,т.1, пр.2 от Общите условия питейна вода в собствения му имот в гр.Р..

От представената по делото счетоводна справка-извлечение и дубликати на издадени за абоната фактури се установява, че ответникът в имота е консумирал питейна вода, като за периода от 26.02.2019г. до 26.01.2022г., нейната стойност не е заплатена.

Ищецът на 04.04.2022г. е подал до съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, като въз основа на това заявление е образувано ч.гр.д. № 1826/2022г. по описа на РРС, по което, съдът е издал заповед № 940/04.04.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 859,37 лева за периода от 26.02.2019г. до 26.01.2022г., както и лихва за забава на плащането в размер на 117,91 лева за периода от 01.05.2019г. до датата на подаване на заявление по 2 чл.410 от ГПК в съда – 04.04.2022г., както и разноски по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, по който ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми за доставена вода и отвеждане на отпадъчни води за периода от 26.02.2019г. до 26.01.2022г., по партида №2000/4, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение N:940/04.04.2022г. по ч.гр.д. № 1826/2022г. по описа на РРС, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК.

Разгледан по същество, същият се явява основателен.

При разглеждане на такъв иск, съобразно дадените указания при разпределяне на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че спорното право е възникнало, а ответникът следва да доказва фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.

Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния случай ищецът следва да доказва своето вземане по основание и размер, което е предмет на издадената заповед за изпълнение, а ответникът - че е платил сумите по последната в установения двуседмичен срок.

По делото ищецът ангажира доказателства, обсъдени по- горе и доказа своята претенция за дължимата главница по основание и размер, съобразно заявеното в исковата молба и заявлението по чл. 410 от ГПК.

От представените общи условия и на основание чл. 5, т. 6, вр. чл. 33, ал.

2, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30- дневен срок след датата на фактуриране. При неплащане на главницата в горепосочения срок, ответникът е изпаднал в забава от този момент по отношение на всяка от издадените фактури, описани в исковата молба.

Посредством направени изчисления и на основание чл. 162 от ГПК съдът установи, че претендираната мораторна лихва е основателна в пълен размер.

Страните по делото са обвързани от договорни отношения, 3 регламентирани в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване и канализация” ООД Р.. По тяхната сила ищецът, в качеството на ВиК оператор предоставя на потребителите ВиК услуги, включително и питейна вода - чл.3, т.1 от Общите условия.

Потребителите, каквото качество притежава ответникът като собственик на недвижимия имот/чл.2, ал.1,т.1, пр.2 от Общите условия/, са длъжни, съгласно чл.6,т.2 от Общите условия да заплащат ползваните ВиК услуги.

По делото не се спори, че ищецът е предоставил на ответника питейна вода в имота му в гр.Р.. Не се спори, че в имота е консумирана питейна вода на стойност, посочена в исковата молба и в справката, представена от ищеца.

Направеното признание на иска от ответника в съдебно заседание и изложените по-горе съображения дават основания на съда да формулира извод, че предявения главен иск е доказан по своето основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.

След като главният иск е уважен следва да бъде уважен и акцесорният иск за лихви за забава. По отношение на претендираните лихви за забава, съдът намира, че съгласно уредбата в чл. 84, ал. 1 от ЗЗД , когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от него разноски по настоящото дело в пълния им предявен размер 524,00 лева, от които 75,00 лева – д.т. по установителния иск, 400,00 лева платен адвокатски хонорар, 24,00 такса връчване ЧСИ и 25,00 лева д.т. по заповедното производство.

Водим от изложените съображения , съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Водоснабдяване и Канализация” ООД с ЕИК: 827184123, със седалище и адрес на управление гр.Р., че Е. Х. М. с ЕГН:********** дължи сума т а 859,37 лева представляваща стойността на консумираната питейна вода за периода от 26.02.2019г. до 26.01.2022г. з а абонатен N:2007950 и партида N:2000/4 на имот, находящ се в гр.Р., ул.“Т.“ N:13, както и лихва за забава на плащането в 4 размер на 117,91 лева за периода от 01.05.2019г. до датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК в съда – 04.04.2022г. за което вземане е издадена Заповед № 940/04.04.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1826/2022г. по описа на Русенски районен съд.

ОСЪЖДА Е. Х. М. с ЕГН:********** да заплати на “Водоснабдяване и Канализация” ООД с ЕИК: 827184123, със седалище и адрес на управление гр.Р., сумата от 524,00 лева за направените съдебни и деловодни разноски в настоящото исково и заповедното производства.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Р.нския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – Р.: _______________________ 5