Определение № 240 от 29.04.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 240 гр. Разград, 29.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20263300500118 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от заявителя „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр.София, ЕИК 130460283, чрез пълномощник адв. В. Н. от САК против заповед за изпълнение № 429/13.03.2026 г., издадена по ч. гр. дело № 450/2026 г. по описа на Районен съд - Кубрат в частта й за разноските, като твърди, че неправилно съдът е присъдил адвокатско възнаграждение от 50 евро, вместо претендираното такова в размер на 245,45 евро. Излагат се съображения за незаконосъобразност на заповедта в частта й за разноските, с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Производството пред КРС по ч.гр.дело № 450/2026г. е образувано по подадено заявление от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр.София, ЕИК 130460283, чрез пълномощник адв. В. Н. Н. и адв. Н.

Ш., двамата от САК за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника М. Д. Е. за вземане в полза на заявителя за дължими суми в съответен размер, произтичащи от неизпълнени парични задължения на потребителя от месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, неплатени лизингови вноски и неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението – 12.03.2026 г., до окончателното плащане. Заявено е и искане за присъждане на разноски общо в размер на 256,28 евро, от които 245,42 евро заплатено адвокатско възнаграждение и 10,86 евро държавна такса.

С разпореждане от 13.03.2026г., инкорпорирано в издадената заповед по ч.гр.дело № 450/2026 г., съдът е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за сумите, посочени в заявлението, представляващи главници, неустойка и лихви, като е постановил и длъжника да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 50 евро в полза на заявителя, като е отхвърлил претенцията за адвокатско възнаграждение над този размер до претендирания такъв от 245,42 евро.

Частната жалба е допустима, тъй като по силата на чл. 413, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение подлежи на обжалване от страните в частта й за разноските и предвид срока на подаването й.

Въззивният съд, за да се произнесе по жалбата съобрази сбора на сумите, претендирани със заявлението общо 337 евро и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 245,41 евро, съгласно приложен договор за правна помощ и съдействие .

Съдът отчита в случая и липса на фактическа и правна сложност на проведеното заповедно производство – подадено е заявление по образец, не са дадени и съответо изпълнени последващи 1 указания на съда, проведеното заседание по издаване на ЗИ е закрито, без участие на упълномощения от заявителя адвокат, липсват други усложнения в развитието на процеса, а материалният интерес е в сравнително невисок размер.

На следващо място взе предвид и решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 г на СЕС, в което е направен извод, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Горното решение дава на настоящия съдебен състав основание да приеме, че определените в Наредбата размери не са обвързващи. Съдът може да прецени пропорционалността на платеното от заявителя адв. възнаграждение спрямо сложността на делото и да присъди по-нисък от минималния размер на разноските, дължими от длъжника, вкл. и без направено възражение за прекомерност /заповедното производство на този етап е едностранно и няма насрещна страна/.

Минималният размер от 400 лв. на възнаграждението, определен от чл. 7, ал. 7 в. в. с ал. 2, т. 1 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, е ориентир за присъждане на възнаграждение в полза на заявителя, но не е задължителен, предвид цитираната по-горе практика на СЕС.

В настоящия случай, като отчита липсата на фактическа и правна сложност и предвид и защитимият материален интерес на предмета на заявлението, посочен по-горе този съд счита , че размерът на възнаграждението за извършената от адвоката дейност следва да бъде в размер на 100 евро, т.е. с 50 евро повече от определения от районния съд. Присъждането на такова в по-висок размер би било неоправдано високо, предвид претенцията със заявлението. Частната жалба се явява частично основателна и в този смисъл ,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 429/13.03.2026 г., издадена по ч. гр. дело № 450/2026 г. по описа на Районен съд - Кубрат в частта й за присъденото адвокатско възнаграждение в полза на заявителя, над сумата 50 евро до сумата 100 евро, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

Длъжникът М. Е. Д., ЕГН **********, да заплати на ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр.София, ЕИК 130460283, сумата 100 евро /сто/ евро, дължимо адвокатско възнаграждение в производството по чл.410 от ГПК.

Оставя без уважение частната жалба в останалата й част.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Кубрат за издаване на допълнителна заповед за изпълнение съобразно настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2