Решение № 791 от 23.12.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 791 гр. София, 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов при участието на секретаря Павлина Ив. Х. като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело № 20211001000405 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В.П. М., синдик на „КИКДизайн“ООД (н)- гр. София срещу решение № 260224 от 5.02.2021 г. по т.д.№ 3409/2017 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 5 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против „КИК-Дизайн“ООД (н) и „Пи Ейч Ай“АД - гр. София иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на „КИКДизайн“ООД (н) на апорт в капитала на „Пи Ейч Ай“АД на недвижим имот, представляващ поземлен имот, пл. № 001015, с площ 6000 кв. м., находящ се в гр. ***, м. „***“, Община ***, с идентификатор на имота ***, имотна партида № 22701, както и предявеният срещу „Пи Ейч Ай“АД иск с правно основание чл. 649, ал. 2 от ТЗ за осъждане на ответника да върне в масата на несъстоятелността сумата от 556 024 лв., представляваща паричната равностойност на апортирания в капитала му недвижим имот.

В жалбата са инвокирани оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че за 1 установяване на увреждащия характер на апорта следва да се ангажират доказателства относно цената на получения пакет от акции, за да се установи наличие на еквивалентност на двете насрещни престации. Твърди се че, този въпрос е ирелевантен, тъй като броени дни след придобиването им записаните акции от „КИК-Дизайн“ООД (н) са били джиросани на трето лице. Поддържа се, че по делото е установен увреждащият характер на апорта по отношение интересите на кредиторите на първия ответник, което е видно и от приетото в производството по несъстоятелност заключение нафинансовоикономическа експертиза, според което той е довел до влошаване на финансовата стабилност на „Кик-Дизайн“ООД и след извършването му дружеството не е било способно да заплаща задълженията си. Посочено е, че поради особеностите на апорта, не е налице еквивалентност на престациите, тъй като стойността на придобитите акции от капитала на „Пи Ейч Ай“АД зависи изцяло от имущественото състояние на дружеството, като принудителното изпълнение върху тях е по-трудно в сравнение е реализирането по принудителен ред на продажба на недвижим имот. Наведен е довод, че в първоинстанционното производство качеството на ответниците дружества на свързани лица е обосновано не само с нормата на § 1, ал. 1, т. 6 от доп. разп. на ТЗ, но и с тази на т. 3 и т. 5 от същия параграф, по които съдът не се е произнесъл, въпреки че в доклада по делото е квалифицирал обстоятелствата, относими към свързаността на ответниците по § 1, ал. 1, т. 3 от доп. разп. на ТЗ, поради това че вносителят на апорта е станал акционер в дружеството, чийто капитал е увеличен с него, с което е придобил правото да участва в управлението на приемащото дружество. Поддържа се, че от една страна в мотивите на решението не са обсъдени всички изложени основания за свързаност, а от друга е налице разминаване между доклада по делото и мотивите, изложени в решението. Оспорено е становището на първоинстанционния съд, че не е налице основанието по § 1, ал. 1, т. 6 от доп. разп. на ТЗ и за липсата на доказателства в тази посока. Изложено е, че през периода от 2011 до 2013 г. третото неучастващо в производството по делото лице Е. М. е осъществявала счетоводното обслужване на „КИК-Дизайн“ООД (н) и към момента на атакувания апорт е била член на Съвета на директорите на „Пи Ейч Ай“ АД, както и че независимо от оперативния, неуправленски характер на дейността на счетоводителя, тя е могла да влияе върху управителните органи на дружеството при взимане на управленски решения и 2 по този начин да упражнява косвен контрол върху тях, вкл. поради достъпа до информацията за финансовото състояние на „КИК-Дизайн“ООД (н), довело до обявяването му в несъстоятелност, и да го мотивира за извършване на атакувания апорт, увреждащ масата на несъстоятелността. Поддържа се, че е налице непряка, опосредена свързаност, при която едно и също физическо лице по косвен път упражнява контрол върху свързаните юридически лица.

Наведен е довод, че доколкото прехвърлянето на собствеността на процесния имот е вписано в имотния регистър едва на 1.10.2014 г., т.е. след вписване на апорта в търговския регистър на 23.09.2014 г., с което „Кик-Дизайн“ООД е придобило съответните акции от капитала на втория ответник и след като вносителят е придобил качеството на акционер в „Пи Ейч Ай“АД преди датата на настъпване на вещноправния му прехвърлителен ефект, двете ответни дружества са били свързани лица, по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от доп. разп. на ТЗ, тъй като вносителят като акционер е участвал в управлението на дружеството, в чийто капитал е внесен недвижимият имот. Въззивникът счита, че ответниците са свързани лица и по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от доп. разп. на ТЗ, тъй като по силата на апорта „КИК-Дизайн“ООД (н) е придобило 4 642 150 поименни акции от капитала на „Пи Ейч Ай“ АД, които представляват повече от 5 на сто от акциите, издадени с право на глас в дружеството. Жалбоподателят поддържа основателност и на обусловения иск по чл. 649, ал. 2 от ТЗ за сумата от 556 024 лв., тъй като след неговото апортиране, на 1.06.2018 г. „Пи Ейч Ай“АД се е разпоредил с него в полза на трето лице „Гала Агро Инвест“АД, поради което дължи връщането в масата на несъстоятелността на неговата парична равностойност, определена от заключението на съдебно-техническа експертиза.

Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото пред двете инстанции.

Въззиваемият „Пи Ейч Ай“АД, чрез пълномощника си адв. Г. от САК оспорва въззивната жалба.

В писмения му отговор, депозиран по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК се твърди, че нормата на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ не съдържа презумпция, че сделката уврежда кредиторите, щом като е сключена със свързано с длъжника 3 лице, поради което увреждането подлежи на доказване, съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест. Изложено е, по делото ищецът-жалбоподател не е ангажирал доказателства, свързани с еквивалентността на престациите, а именно за несъответствие в стойностно отношение на даденото и получено по апорта.

Затова счита за правилно становището на първоинстанционния съд, че при липсата на доказателства за цената на получения срещу апорта пакет акции, както и за това, дали тя съответства на средната пазарна стойност на имота към датата на апорта, не може да се приеме, че той уврежда кредиторите на несъстоятелността. Оспорено е твърдението на жалбоподателя, че третото лице М. е разполагало с информация за състоянието, пазарната стойност на процесните имоти и множеството задължения на „Кик-Дизайн”ООД (н) към трети лица и е упражнила влияние върху решението на „Пи Ейч Ай“АД за придобиването на процесните имоти от дружеството, както и че чрез апорта ще бъдат увредени кредиторите на „Кик-Дизайн” ООД (н). Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е намерил за неоснователно твърдението на ищеца за свързаност по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 6 от доп. разп. на ТЗ, поради това, че Е. М. е била член на Съвета на директорите на „Пи Ейч Ай“АД през периода от 5.09.2014г. до 25.05. 2018 г., респективно е осъществявала счетоводно обслужване на „КИК-Дизайн“ООД (н) през периода 2011г. – 2013 г. Изложено е, че за наличието на такава свързаност към датата на извършване на атакуваната сделка, вносителят „КИКДизайн“ООД (н) и „Пи Ейч Ай“АД трябва да са били подчинени на контрола на едно и също трето лице. Твърди се, че Е. М. не отговаря на този критерий, тъй като не е упражнявала контрол върху дейността на „КИК-Дизайн“ООД (н), а извършваното от нея счетоводно обслужване на дружеството през 2011 г. до 2012 г. не представлява контролираща дейност, по смисъла на споменатата норма, тъй като има оперативен характер и лицето, което я извършва няма правомощия да взима решения, свързани с придобиването или отчуждаването на активи, или каквито и да е било други управленски решения. Отделно от това е посочено, че по делото липсват доказателства към м. 11.2014 г. посоченото трето лице да е осъществявало счетоводното обслужване на „КИК-Дизайн“ООД (н). Формулирано е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските, направени по водене на делото пред въззивната инстанция.

4

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :

Въззивната жалба е подадена в процесуално-преклузивния срок по чл.

259, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

По делото е установено, че с решение № 2218 от 19.12.2016 г., пост. по т.д.№ 4855/2016 г., по реда на чл. 630, ал. 1 от ТЗ, Софийският градски съд е обявил неплатежоспособността и свръхзадължеността на „КИК-Дизайн“ ООД с начална дата 31.12.2015 г., с решение № 273 от 6.02.2017 г., на основание чл.

632, ал. 1 във връзка с ал. 5 от ТЗ, съдът е постановил прекратяване на дейността на предприятието на „КИК-Дизайн“ООД, обявил е дружеството в несъстоятелност и е спрял производството по делото, а с решение № 2185 от 21.11.2017 г., на основание 632, ал. 2 от ТЗ, е възобновил производството.

От данните по партидата на „Пи Ейч Ай“АД в търговския регистър се установява, че на 23.09.2014 г. е вписано увеличение на капитала на дружеството с непарична вноска на „КИК-Дизайн“ООД в размер на 4 642 150 лв., представляваща стойността на недвижими имоти, между които и на процесния такъв, посочен като недвижим имот, находящ се в землището на село Добринище, ЕКАТТЕ 21498, община Банско, местност „***”, а именно: ливада с площ от 6.000 декара, имот № 001015 по картата на землището, седма категория при граници и съседи: имот 001001 Ливада на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот № 000168 Полски път: имот № 001002 Ливада на наследниците на М. И. Г.; имот № 001006 Ливада на М. П.; имот № 001009 Ливада на наследници на И. А. П.: имот № 001010 Ливада на наследници на Г.

Т.; имот № 001011 Ливада на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ: имот № 001012 Ливада на Г. П. М. и имот № 001013 Ливада на А. М. Т., представляващ съгласно копие от кадастрална карта с данни от КРНМ поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Добринище, общ. Банско, обл.

Благоевград по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/15.02.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК.

Посочено е, че актовете, установяващи правата на „Кик-дизайн”ООД върху описания имот са нотариален акт № 65, том ХХVI, съст. по нот. дело № 5

5482/2006 г., вписан в книгите на Службата по вписванията към РС-Разлог и Скица на поземления имот № 15-220489.02.07.2014 г.

С договор за покупко-продажба, сключен на 1.06.2018 г. с нот. акт № 189, т. І, рег. 1356, съст. по нот.д.№ 167/2018 г. от нотариус с рег.№ ***, „Пи Ейч Ай“АД е прехвърлило процесния имот на трето лице „Гала Агро Инвест“АД срещу цена от 20 000 лв. без ДДС, при данъчна оценка на същия от 18 435.10 лв.

От заключението на назначената в първоинстанционно производство съдебно-техническа експертиза, извършена от вещото лице Х. се установява, че средната офертна цена на недвижимия имот към м. юни на 2018 г., когато ответното дружество, в чийто капитал е бил апортиран, го е прехвърлил на трето лице, възлиза на 533 783.01 лв., а към 2020 г. при ръст на цените от около 4 % - на 556 024 лв.

При горните данни, настоящият въззивен състав, намира следното :

Нормата на чл. 649, ал. 1, т. 6 от ТЗ урежда хипотеза на относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок, преди подаване на молбата по чл.