Определение № 3779 от 28.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3779 гр. София, 28.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20238002102253 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу решение №247 от 16.01.2023г., постановено по гр. дело №20221100505872 по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение №20198696 от 14.10.2021 г., постановено по гр. д.

№49477/2019 г. на Софийски районен съд в частта, с която общината е осъдена да плати на С. Р. Б., с ЕГН [ЕГН], сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- под формата на болки и страдания от телесни увреждания (закрита фрактура на ляв горен крайник) и сумата 1 428 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, претърпени в резултат на падане на 08.03.2019г., след спъване в гранитен елемент (тип антипаркинг елемент гранит 40/30/20) на кръстовището на [улица]и ул. ....... в [населено място], ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането08.03.2019г., до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 800 лв., представляваща възнаграждение за адвокат за осъществена защита пред СГС.

Касаторът счита, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че въззивният съд неправилно е оценил всички доказателства и доводи по делото, в резултат на което е достигнал до погрешни правни изводи. Излага, че по делото не се установява увреждането на ищцата да е станало по посочения в исковата молба начин и на посоченото от ищцата място на инцидента. Счита, че механизмът на увреждането и мястото на инцидента са останали недоказани по делото с надлежни доказателства и доказателствени средства. Излага също, че посочените гранитни елементи на улицата, на които се е спънала ищцата, са поставени именно с ограничителна и обезопасителна цел. Твърди, че е останало неизяснено въз основа на какви данни 1 въззивният съд е приел, че инцидентът е станал на кръстовището на посочените улици „Г.

И.“ и „6-и септември“ доколкото липсват преки очевидци. За да достигне до този извод, съдът се е доверил на свидетелката, която обаче не е разказала свои лични и преки впечатления, тъй като не е присъствала на падането, а такива, придобити от разказа на ищцата. Според касатора само на това основание следва да се приеме неправилност и необоснованост на съдебното решение, доколкото механизмът на увреждането е останал изцяло недоказан, поради което недоказано е и наличието на причинно-следствена връзка с настъпилите вреди. Счита за неправилен и извода на съда, че не е налице съпричиняване, тъй като нормалното и безопасно придвижване е задължение на самия пешеходец, а ищцата не е отделила нужното внимание при своето придвижване, поради което е допринесла за настъпване на инцидента, респ. носи вина за претърпените от нея вреди. Доколкото Столична община е изпълнила своите задължения по закон, предприемайки необходимото за обезопасяване на трамвайното трасе, то понесените вреди се дължат изцяло на невниманието на ищцата. В условията на евентуалност, счита, че е налице съпричиняване от ищцата, която е допринесла с поведението си за настъпването им, поради което размерът на претенцията следва да бъде намален по справедливост поради съпричиняване на вредоносния резултат от самата пострадала. На следващо място касаторът твърди, че в обжалваното съдебно решение не са обсъдени обективно доказателствата по делото, нито направените от него възражения, което обосновава извод за постановено неправилно и необосновано решение. Счита също, че присъденото обезщетение по чл. 52 от ЗЗД е силно и необосновано завишено, като не е съобразено със степента и продължителността на увреждането, както и принципа за недопускане обогатяване на пострадалия. Излага, че в резултат на това съществено процесуално нарушение, решението по гр. дело № 20221100505872 по описа на СГС е постановено при неправилно приложение на материалния закон, което съставлява касационно основание по чл.281, т.З от ГПК. Предвид което моли същото да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси:

1. Носи ли ищецът доказателствена тежест да установи механизма на увреждането и мястото, на което е настъпил инцидентът?

2. С какви доказателствени средства е допустимо да стане доказването на тези обстоятелства - механизъм и място, на което е настъпил инцидентът?

3. Допустимо ли е искът да се приеме за доказан само въз основа на твърденията в исковата молба?

4. Допустимо ли е да се вземат предвид показанията на свидетел, който не е пряк очевидец на случилото се, а преразказва твърденията на пострадалото лице?

5. Обосновано ли е съдебното решение, ако почива единствено на твърденията на ищеца в исковата молба относно механизма на настъпилото увреждане?

По тези въпроси счита, че съдът неправилно е оценил всички доказателства и доводи по делото, в резултат на което е достигнал до погрешни правни изводи, прилагайки разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК в противоречие с Решение № 147 от 19.06.2012 г. на ВКС 2 по гр. д. № 582/2011 г., IV г. о., ГК, в което се приема, че ищецът, с всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на твърденията си за релевантните факти.

6. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им? По този въпрос се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителните указания в т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС; с решение № 228/01.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1060/2014 г. на I Г.О и с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК: Решение № 142/20.06.2017 г. на IV г. о. по гр. д № 3673/2016 г; Решение № 261/05.06.2015 г на I т. о. по т. д № 2857/2013 г; Решение № 160/16.12.2020 г. на II т. о. по т. д № 2156/2019 г.

7. В какво се състои оценката на обстоятелствата, които обуславят вредите, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди? Достатъчно ли е съдът да изброи обстоятелствата или е необходимо да обоснове влиянието на всяко едно върху размера на обезщетението? По този въпрос се твърди, че като не е извършил оценка на обстоятелствата, обуславящи вредите, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС по Решение № 158 от 28.12.2011г. по т.д. № 157/2011г., ТК, I ТО, на ВКС, а непосочвайки критериите за определяне на обезщетението, въззивният съд несправедливо го е завишил в противоречие с практиката на ВС и ВКС, като е нарушил разрешенията, съдържащи се в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. по гр. д. № 2/1968 г., Решение № 142 от 05.06.2013 г. по гр. д. № 419/2012 г., ГК, IV гражданско отделение на ВКС и Решение № 370 от 11.11.2011 г. по гр. д. 1740/2010 г., ГК, IV гр. отделение на ВКС.

8. Правилно ли е приложен законовият критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди? По този въпрос се твърди, че при определяне размера на дължимото обезщетение за възмездяване причинените от инцидента вреди, СГС не е съобразил в достатъчна степен задължителните указания по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/1968 г., като постановеното от него решение е в противоречие на Решение № 142 от 05.06.2013 г. по гр. д.

№ 419/2012 г., ГК, IV гражданско отделение на ВКС, ТР на ВКС № 1/2000 от 04.01.2001 и ТР на ВКС № 1/2013 от 09.12.2013 г.

Ответникът по жалбата – С. Р. Б. не е депозирала писмен отговор в предоставения и срок.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба против решението в частта му, с която е уважен предявеният иск за присъждане обезщетение за неимуществени вреди е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд с цена на иска над 5 000 лв. /размерът на претендираното обезщетение е 15 000 лв. /, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

3

Касационната жалба срещу въззивното решение касаещо произнасянето по иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди/, следва да се остави без разглеждане като подадена срещу решение на въззивен съд по иск с цена 1 428 лв. Доколкото този иск е с цена под 5 000 лв., то съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението в тази част не подлежи на касационно обжалване.

За да се произнесе по допустимата част на касационната жалба, съдът съобрази следното:

Производство е образувано по предявен иск с правно основание чл. 49 вр. Чл. 45 ЗЗД.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., въззивният съд е направил собствен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на който е развил мотиви за частичната основателност на предявения иск. Приел е за установено от фактическа страна, че на процесната дата- 08.03.2019г около 9.00 часа сутринта ищцата докато се е движела пеша по [улица]в [населено място], в посока от пл. “С.” около кръстовището с ул.

.... се е спънала в намиращите се на тротоара ограничителни бетонни елементи, в следствие на което е паднала, и е получила фрактура на лявата ръка в областта около китката. Тези факти са приети за установени въз основа на показанията на свидетелката Ф. Б. –майка на ищцата, и съжителстваща с нея. Свидетелката е изложила, че на същата дата около 9 часа ищцата отишла да купи цветя на площад “С.”, но като се прибрала била пребледняла и държала лявата си ръката. Обяснила, че вървейки по [улица], в посока от площад “С.”, на кръстовището с ул. ......, тъй като имало много хора и поставени на тротоара цветя, отстъпила в дясно и се спънала в поставените ограничителни гранитни блокчета, които били с цвят, подобен на този на тротоара. Ръката на ищцата била подута, поради което тя отишла до Пирогов. Като се върнала към два и нещо след обед, ръката била гипсирана, но лекарят ѝ бил казал, че трябва да се направи операция. След заплащането на сумата от 1400 лв., няколко дни по-късно била направена операция и поставен гипс, който бил свален след около месец, а след това ищцата започнала рехабилитация. През този период тя можела да се обслужвала само с една ръка и с помощта на свидетелката /която към онзи момент била на 88 г./. Преди инцидента ищцата ходела на работа, но след болничните продължили около 2 месеца, не могла да се върне там.

Въз основа заключението на съдебно-медицинската експертиза, възприета за компетентно изготвена, е прието за установено, че при инцидента на 08.03.2019 г. ищцата е получила “Счупване на лъчевата кост на лявата предмишница, в долната част (в областта на китката)”, като посоченото увреждане е довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок повече от 30 дни. При първоначалния преглед на ищцата е направена закрита репозиция и е направена гипсова имобилизация, а на 12.03.2019г. е извършена операция за поставяне на метална остеосинтеза и запълване на костния дефект.

Полученото травматично увреждане се дължи на удар с или върху твърд тъп предмет и е получено при падане и подпиране на лявата длан. Възстановителният период е около 2,5- 3 месеца, като в повечето случаи остават затруднение в движението, намалена мускулна маса и болки при влошаване на времето. През този период ищцата е изпитвала болки, имала е затруднение в ежедневното си обслужване, имала е нужда от чужда помощ.