Решение № 1355 от 06.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1355 гр. Варна, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20243100501416 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435, ал.1, т.3 от ГПК.

Образувано по жалба вх. № 9833/09.04.2024г. от Н. С. С., ЕГН **********, чрез адв. К. С. от ВАК, срещу постановление от 19.03.2024г. за прекратяване на изп. дело № 20113110412255 по описа на СИС при ВРС.

Жалбоподателят излага становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното действие и моли за неговата отмяна.

Сочи, че изпълнителното производство е образувано въз основа на влязла в сила присъда, в които случаи не тече давност и няма основание за прекратяване. Намира, че съдебният изпълнител не е съобразил поисканите от него изпълнителни способи и тяхното протичане. С молба от 11.11.2019г. е поискал налагане на възбрана върху недвижим имот и запор на движими вещи. Съдебният изпълнител не е предприел действия по отношение на първия изпълнителен способ, но е насрочил опис на движимите вещи първоначално за 12.12.2019г., а впоследствие за 21.01.2020г. В същия период на 08.01.2020г. длъжникът е платил 30 лв. и е поискал прекратяване на описа, като е изявил готовност да плаща ежемесечно. Счита, че няма бездействие от две години, тъй като следващата молба за искане за прилагане на изпълнителни способи е на 20.01.2022г.

В срока по чл.436, ал.2 от ГПК длъжникът Д. Д. и присъединеният взискател НАП не са депозирали писмени възражения по жалбата.

На основание чл.436, ал.3 от ГПК ДСИ К. К.а - Я. е приложил към жалбата мотиви на обжалваното действие.

1

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Изпълнително дело № 12255/2011г. по описа на СИС при ВРС е образувано на 20.10.2011г. въз основа на изпълнителен лист от 16.09.2011г., издаден по НОХД № 330/2011г. на ВРС, с който Д. Н. Д. е осъден да заплати на Н. С. С. сумата 1000 лева, представляващи причинени от деянието по чл.129, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.02.2010г. до окончателното изплащане на сумата.

С обжалваното постановление съдебният изпълнител е приел, че в периода от 11.11.2019г. до 20.01.2022г. взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия и е прекратил изпълнителното производство, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Съгласно задължителните разяснения в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК, давността в изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, без значение дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето от частния съдебен изпълнител по възлагане. Прието е, че изпълнителните способи, които прекъсват давността са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е също, че ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „а" от ЗЗД. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В конкретния случай, на 11.11.2019г. взискателят е депозирал по делото молба, с която е поискал насрочване на публична продан на недвижим имот, както и насрочване на опис на движимите вещи, находящи се в друг недвижим имот, и двата собственост на длъжника. Съдебният изпълнител е насрочил опис на движимите вещи на 12.12.2019г., а поради неоткриване на длъжника, описът е пренасрочен за 21.01.2020г. С молба от 08.01.2020г. длъжникът е представил вносна бележка за внесени 30 лв., помолил е да се прекрати описа и е заявил готовност да плаща всеки месец да 15-то число. По молбата липсва изрично произнасяне на СИ, но по делото липсват и данни за извършен опис на движимите вещи. Следващата молба на взискателя с искане за извършване на изпълнителни действия по делото е депозирана на 20.01.2022г.

В съдебната практика се приема, че двугодишният срок за перемция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. при постигнато споразумение между 2 страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря - след направено искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото изпълнение /така решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о на ВКС /. Перемция не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ, в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, ако през това време се е осъществявал поисканият от него предходен изпълнителен способ, а преди неговият край, не може да се прецени със сигурност има ли нужда от друг способ. Именно такъв е и настоящия казус, доколкото по искане на взискателя е насрочен опис на движими вещи на 21.01.2020г. и едва след тази дата и то при неуспешно осъществяване на предприетия изпълнителен способ, е започнал да тече нов двугодишен срок. Преди изтичането му, обаче, взискателят е депозирал на 20.01.2022г. нова молба за предприемане на изпълнителни действия, поради което не е било налице посоченото в обжалваното постановление правно основание за прекратяване на изпълнителното производство.

По изложените съображения постановлението за прекратяване следва да бъде отменено.

Воден от горното, съставът на Варненския окръжен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалба на взискателя Н. С. С., ЕГН **********, действие на ДСИ, изразяващо се в прекратяване на изп. дело № 20113110412255 по описа на СИС при ВРС, обективирано в постановление от 19.03.2024г.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 437, ал.4, изр. второ от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3