Определение № 1268 от 26.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1268 гр. Пловдив, 26.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20235300500997 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Образувано по частна жалба на П. П. Н.,П. и Н. Н.и Н.и чрез пълномощника им адв.П. В. против протоколно определение от 01.03.2023г.,постановено по гр.д.№ 3838/22г.по описа на ПдРС,4-ти гр.с.,с което е оставено без уважение направеното в съдебното заседание от същата дата искане за изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК.

В частната жалба се навеждат съображения за неправилност на постановеното определение и се иска същото да се отмени,като се върне делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба

„Водоснабдяване и канализация“ЕООД,ЕИК115010670,гр.Пловдив не е изразило становище по частната жалба.

ПдОС,след като обсъди доводите,изложени в частната жалба,както и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Пред първоинстанционният съд са предявени искове с правно основание чл.439,ал.1 от ГПК от Н.,П. и П. Н.и против „ВиК“ЕООД,гр.Пловдив за признаване за установено,че същите не дължат като наследници на Н. П.в Н. на плащане в размер на по 1/3 от дълга на последния към дружеството от сумата в общ размер на 1559,36лв.,от които 1186,08лв.главница за периода 10.11.15г.-07.11.19г.и 109,08лв.мораторна лихва за периода 1

31.01.16г.-31.10.19г.

В първото редовно проведено по делото съдебно заседание пълномощника на ищците е направил искане за изменение на исковете по реда на чл.214 от ГПК както по отношение на размера-същият се претендира вече в размер на 2997,35лв.главница и 1360,80лв.мораторна лихва (общо 3458,15лв.),така и по отношение на периода,като се твърди,че са установени други,по-стари задължения на Н. Н. за периода от 2008г.до настоящия момент.

За да отхвърли искането по реда на чл.214 от ГПК,с атакуваното определение ПдРС е приел,че чрез увеличението на цената на исковете се цели предявяване на изцяло нов иск,което е недопустимо.Освен всичко друго този изцяло нов иск бил лишен и от правен интерес,тъй като липсвали твърдения оспорените с изменението на иска вземания изобщо да са претендирани от ответника.

Съгласно разпоредбата на чл.70,ал.1 от ГПК цената на иска се посочва от ищеца с исковата молба,но така посочената цена не го лишава от възможността по реда и условията на чл.214 от ГПК да иска изменение на така предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл.214,ал.1 от ГПК ищецът може да измени основанието или петитума на иска до края на първото заседание за разглеждане на делото пред първоинстанционния съд,а до приключване на съдебното дирене пред първа инстанция-да измени само размера на иска,както и да премине от установителен към осъдителен иск и обратно.

В конкретният случай искането за увеличение на цената на исковете е направено от ищеца в първото редовно съдебно заседание,поради което е спазен срока по чл.214,ал.1,изр.3 от ГПК.

Във всички хипотези,когато е направено искане за изменение на иска,съдът е длъжен да постанови определение,с което да приеме или отхвърли искането за изменение на иска.По правило,това определение не подлежи на самостоятелно обжалване,а проверката за неговата правилност се осъществява с ревизията на крайния съдебен акт.От това правило е установено едно изключение,посочено в т.7б на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г.по тълк.д.№ 1/2013г.на ОСГТК на ВКС-когато е отхвърлено искане за увеличаване цената на иск,който не е предявен като частичен.Извън тази хипотеза определенията по чл.214 от ГПК не подлежат на обжалване с частна жалба,а ако съдът постанови акт по такава жалба,то той е недопустим.В този смисъл е и определение № 39/21.02.17г.по ч.гр.д.№ 403/17г.на ВКС,в което се приема,че определението на съда по чл.214 от ГПК не е сред посочените в чл.274,ал.1,т.2 от ГПК,но има характер на преграждащо по смисъла на чл.274,ал.1,т.1 от ГПК в хипотезата,посочена в т.7б на цитираното ТР.

Правните изводи на първоинстанционният съд по реда на чл.214 от ГПК с оглед установените фактически обстоятелства се споделят изцяло от въззивния съд.Доколкото предявените искове са с правно основание чл.439 от ГПК и имат за предмет вземания,за които е образувано изпълнително дело № 154/21г.на ЧСИ А.Ангелаков,то недопустимо е 2 чрез исканото изменение на иска да се добавят и други задължения-за различен период и на различни стойности.Правилно ПдРС е отбелязал,че вземанията за ВиК услуги представляват периодични вземания,поради което фактическото основание за тяхната дължимост намира израз в предоставени услуги за конкретен исков период.Поисканото от ищеца изменение на иска на практика цели промяна както на исковия период,така и на размера на претендираните вземания,т.е.не се претендира изменение на основанието на първоначалните искове или на техния размер,а се иска последващо приемане за съвместно разглеждане на нов иск по реда на чл.214 от ГПК,което е недопустимо.

Предвид изложеното атакуваното определение на ПдРС като правилно следва да се потвърди.

Разноски не са претендирани и не се присъждат.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 01.03.2023г.,постановено по гр.д.№ 3838/22г.по описа на ПдРС,4-ти гр.с.,с което е оставено без уважение направеното в съдебно заседание от 01.03.2023г.искане за изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3