Решение № 60 от 31.01.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. ***, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20233630102038 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 372, ал. 1, предл. второ от ТЗ и чл. 294, ал. 1 от ТЗ.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „***” ООД, гр. ***, ул. „***” № 25, ет. 4, ап. 12, с ЕИК ***, представлявано от управителя З.П.Б., с пълномощник и съдебен адрес адв. И.Д. от АК-Варна, срещу „***” ООД, общ. ***, с. ***, ул. „***” № 510, ПК 1554, с ЕИК ***, представлявано от управителя А.Б.Г., за заплащане на сумата по договор за транспорт на стоки, която останала неплатена. В исковата молба се твърди, че ищецът извършил възложеният му превоз на стоки, издал фактура за цената на услугата, но сумата по тази фактура останала неплатена. Ищецът моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата в размер 3755,20 лв. (стойността на фактурата с ДДС), ведно с законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Иска се и заплащане на разноските по настоящото исково производство.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца не се явява. Поискал е разглеждане на делото в негово отсъствие. Моли съда да осъди ответника да заплати претендираните суми и сторените в производството разноски.

В предоставения на ответника едномесечен срок не е постъпил отговор, въпреки че съдът с разпореждането си от 19.09.2023 г. им е указал последиците от неподаването на отговор на исковата молба. Съдебните книжа са връчени на ответното дружество чрез техен служител на 29.09.2023 г., но в указания срок отговор не е постъпил.

В съдебно заседание представител на ответника не се явява, не е поискано разглеждане на делото в тяхно отсъствие, не е взето становище по доказателствата или по хода по същество.

1

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

Видно страните са имали сключен договор за превоз посредством средствата за отдалечена комуникация. Уговорено е ищецът да натовари стока от Р. Полша на 19.04.2023 г. и превозът й за сметка на ответника до гр. ***, район „Връбница 1“, бл. 523, вх. В, ап. 48.

Доставката бил извършена на 24.04.2023 г., за което била съставена товарителница CMR 22032023/1. Получателят на стоката е приел същата без забележки. Стойността на договора за превоз била уговорена на 1600 евро без ДДС или 3755,20 лв. с ДДС. Тази цена не била заплатена в уговорения срок от ответника – 45 дни след извършване на доставката.

На 11.08.2023 г. ищецът подал до съда молба с правно основание чл. 390 от ГПК – за допускане на обезпечение на бъдещ иск. По образуваното по молбата ч.гр.д. № 1802/2023 г. на ШРС било допуснато обезпечение чрез налагане на запор на банковите сметки на ответника във всички банки в страната.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 372, ал. 1, предл. второ от ТЗ и чл. 294, ал. 1 от ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. По този иск в тежест на ищеца е да докаже, че е сключен договор между страните; че по договора е уговорено някакво задължение. Не е в тежест на ищеца да доказва, че неизпълнение няма. В тежест на ответника – на длъжника е да докаже, че е изпълнил правилно и точно, ако твърди, че е изряден.

Между страните е сключен договор за превоз на товари по смисъла на чл. 367 от ТЗ.

Тъй като страните по делото са търговски дружества за техните договорни отношения се прилага ТЗ. В ТЗ обаче няма изрична разпоредба аналогична на тази в ЗЗД – разпоредбите за неизпълнението засягат само правилата за непреодолима сила, стопанска непоносимост, отметнина и неустойка. Съгласно чл. 288 от ТЗ обаче за неуредените с този закон положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, поради което чл. 79 от ЗЗД се прилага и в отношенията между търговците. Съгласно чл. 293 от ТЗ търговските сделки се сключват задължително в писмена форма – това изискване обуславя действителността на сделката. Същевременно обаче ал. 4 на цитираната разпоредба посочва, че писмената форма се счита за спазена, ако изявленията на страните са записани по технически начин, който позволява тяхното възпроизвеждане, какъвто е настоящия случай.

Освен това с оглед разпоредбата на чл. 293, ал 3 от ТЗ трябва да се посочи, че от поведението на ответника е видно, че не оспорва действителността на сделката. Съгласно чл. 372, ал. 1, предл. второ от ТЗ – товародателят плаща възнаграждението при сключването на договора, освен ако е уговорено друго. В конкретния случай възложителя по договора за превоз (товародател) се е задължил да заплати цената по договора за превоз в размер на 1600 евро без ДДС или 3755,20 лв. с ДДС 45 дни след извършване на доставката.

2

В конкретния случай не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че ищецът е изпълнил своята част от сключения договор, но ответникът не е платил цената по сделката.

С оглед на това съдът намира, че искът е доказан и основателен и като такъв следва да бъде изцяло уважен. На основание чл. 294 от ТЗ между търговци винаги се дължи лихва за забава, поради което ответникът следва да заплати и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

За разноските:

С оглед изричното искане на ищеца и на основание чл. 78, ал. ч от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца всички сторени от него разноски за защита по воденото съдебно производство, включително по производството по чл. 390 от ГПК, а именно сумата в размер на 45 лв.

Тъй като съдът е пропуснал да събере в началото на производството дължимата държавна такса от ищеца, на основание чл.л 77 от ГПК следва да осъди ответника да заплати тази такса по сметка на съда, а именно сумата в размер на 150,21 лв.

Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА „***” ООД, общ. ***, с. ***, ул. „***” № 510, ПК 1554, с ЕИК ***, представлявано от управителя А.Б.Г., ДА ЗАПЛАТИ на „***” ООД, гр. ***, ул. „***” № 25, ет. 4, ап. 12, с ЕИК ***, представлявано от управителя З.П.Б., сумата от 3755,20 лв. (три хиляди седемстотин петдесет и пет лева и двадесет стотинки), представляващи стойност на извършен от ищеца договор за превоз, за който е съставена товарителница CMR 22032023/1, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.09.2023 г., както и сумата в размер на 45 лв. (четиридесет и пет лева), представляващи сторени в производството разноски.

ОСЪЖДА „***” ООД, общ. ***, с. ***, ул. „***” № 510, ПК 1554, с ЕИК ***, представлявано от управителя А.Б.Г., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – *** сумата в размер на 150,21 лв. (сто и петдесет лева и двадесет и една стотинки), дължима по делото държавна такса.

Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________

3