Решение № 182 от 12.10.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Велико Търново, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20234000500253 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 260047/27.10.2022 год., постановено по гр. д. № 626/2020 г. по описа на Ловешки окръжен съд, изменено с Определение № 260012/19.04.2023 г., постановено по гр. д. № 626/2020 г. по описа на Ловешки окръжен съд е осъдена, на основание чл. 50 във вр. с чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД, Община Летница, с адрес: гр. Летница, п.к. 5570, Област Ловеч, бул.

„България“ № 19 да заплати на Ф. А. М., британски гражданин, роден на ********** г. в гр.

Лондон, със съд. адрес: гр. София 1434, кв. „Симеоново“, **********, чрез адв. В. Д. сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта на неговата майка К. М. П. - М., настъпила в резултат на срутище, станало на 06.11.2015 г. в природна забележителност „Марата“, с. Крушуна, собственост на Община Летница и стопанисвано от нея, ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.11.2017 г. и до окончателното й изплащане, като за разликата над този размер и до предявения - 300 000 лв., както и за лихва, считано от 06.11.2015 г. до 05.11.2017 г. са отхвърлени исковете, като неоснователни и недоказани. Със същото решение е осъдена на основание чл. 50 във вр. с чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД, Община Летница, с адрес: гр. Летница, п.к.

5570, Област Ловеч, бул. „България“ № 19 да заплати на Е. Д. М., родена на ********** г. в 1 гр. Лондон, със съд. адрес: гр. София 1434, кв. „Симеоново“, **********, чрез адв. В. Д. сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта на нейната майка К. М. П. - М., настъпила в резултат на срутище, станало на 06.11.2015 г. в природна забележителност „Марата“, с. Крушуна, собственост на Община Летница и стопанисвано от нея, ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.11.2017 г. и до окончателното й изплащане, като за разликата над този размер и до предявения - 300 000 лв., както и за лихва, считано от 06.11.2015 г. до 05.11.2017 г. са отхвърлени исковете, като неоснователни и недоказани. С решението е осъдена, на основание чл. 50 във вр. с чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД, Община Летница, с адрес: гр. Летница, п.к.

5570, Област Ловеч, бул. „България“ № 19 да заплати на А. Д. М., роден на ********** г. в гр. Лондон, със съд. адрес: гр. София 1434, кв. „Симеоново“, **********, чрез адв. В. Д. сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта на неговата съпруга К. М. П. - М., настъпила в резултат на срутище, станало на 06.11.2015 г. в природна забележителност „Марата“, с. Крушуна, собственост на Община Летница и стопанисвано от нея, ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.11.2017 г. и до окончателното й изплащане, като за разликата над този размер и до предявения - 300 000 лв., както и за лихва, считано от 06.11.2015 г. до 05.11.2017 г. са отхвърлени исковете, като неоснователни и недоказани. Осъдена е, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 5 от ГПК, Община Летница, с адрес: гр. Летница, п.к. 5570, Област Ловеч, бул.

„България“ № 19 да заплати на Ф. А. М., британски гражданин, роден на ********** г. в гр.

Лондон, разноски по делото в размер на 3 259.15 лв., съразмерно с уважената част от иска.

Осъдена е, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 5 от ГПК, Община Летница, с адрес: гр. Летница, п.к. 5570, Област Ловеч, бул. „България“ № 19 да заплати на Е. Д. М., родена на ********** г. в гр. Лондон, разноски по делото в размер на 3 259.15 лв., съразмерно с уважената част от иска. Осъдена е, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 5 от ГПК, Община Летница, с адрес: гр.

Летница, п.к. 5570, Област Ловеч, бул. „България“ № 19 да заплати на А. Д. М., роден на ********** г. в гр. Лондон, разноски по делото в размер на 3 259.15 лв., съразмерно с уважената част от иска. Осъдена е Община Летница, с адрес: гр. Летница, п.к. 5570, Област Ловеч, бул. „България“ № 19 да заплати по сметка на Ловешкия окръжен съд, държавна такса в размер на 12 000 лв.

Постъпила е въззивна жалба от Ф. А. М., британски гражданин, роден на ********** г. в гр. Лондон, Е. Д. М., британски гражданин, родена на ********** г. в гр. Лондон и А.

Д. М., британски гражданин, роден на ********** г. в гр. Лондон, всички със съд. адрес: гр.

София 1434, кв. „Симеоново“, **********, чрез адв. М. С. от САК против Решение № 260047/27.10.2022 год., постановено по гр. д. № 626/2020 г. по описа на Ловешки окръжен съд, изменено с Определение № 260012/19.04.2023 г., постановено по гр. д. № 626/2020 г. по описа на Ловешки окръжен съд.

В същата се излага, че решението в отхвърлителната му част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излага се, че всички твърдени в исковата молба факти и обстоятелства били доказани от страна на ищците, но първоинстанционният съд неправилно 2 приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като присъденото обезщетение за неимуществени вреди било занижено с оглед действително претърпените болки и страдания, принципа на справедливостта и трайната съдебна практика.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебния акт и да се постанови друг, с който да бъдат уважени предявените искове изцяло, ведно със законните последици.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Община Летница, с адрес: гр. Летница, п.к. 5570, Област Ловеч, бул. „България“ № 19, чрез адв. С. Д. от АК - Ловеч.

В същият се излага, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана, а решението на първоинстанционния съд

- правилно и незаконосъобразно. Излага се, че първоинстанционният е достигнал до правилни и съответстващи на събраните по делото доказателства изводи относно фактическия състав на чл. 50 от ЗЗД. Правилно бил приел, че Община Летница, като собственик на вещта, носи отговорност за причинените на ищците вреди, тъй като срутището, възникнало на 06.11.2015 г. в природна забележителност „Марата“, собственост на общината се дължи на свойствата и качествата на вещта.

Правилно бил обсъдил всички доказателства събрани по делото и ги бил взел предвид при постановяване на решението. Счита възражението за заниженост на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, за неоснователно и необосновано, като смята, че не са налице предпоставки за определяне на обезщетения в по-висок размер.

Първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 от ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесния деликт е в размер на сумата от 100 000 лв. за всеки един от ищците. Съобразявайки разпоредбата на чл. 100 от ЗЗД е приел, че възражението за погасяване по давност на претенциите е неоснователно. Счел е, че лихвата за забава се дължи от 06.11.2017 г. по правилото на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите 3 на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционният съд са предявени осъдителни искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 50, във вр. с чл. 51, ал. 1 и чл.

52 от ЗЗД, и претенция за имуществени вреди с правно основание чл. 50, във вр. с чл. 51, ал.

1 от ЗЗД.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Искът с правна квалификация чл. 50 от ЗЗД е за заплащане на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници за вредите, произлезли от каквито и да са вещи против солидарно отговорният собственик и/или лицето, под чийто надзор те се намират. Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е безвиновна и е свързана със задължението за упражняване на надзор върху вещта – наблюдение и полагане на грижа с оглед на нейното управление и употреба. Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е за вреди, произтичащи от обективно присъщи свойства, качества или дефекти на една вещ. Фактическият състав, от който произтича отговорността по чл. 50 от ЗДД, обхваща следните кумулативни предпоставки: настъпили вреди - имуществени и/или неимуществени; вредите да са причинени от вещ; вещта да е собственост на ответника и/или последният да е лице, под чийто надзор се намира вещта; бездействие от страна на собственика и/или лицето, под чийто надзор се намира вещта; причинна връзка между бездействието и вредите. По правило собственикът на вещта упражнява надзор върху нея.

Както посочихме по-горе, въззивният съд действа при условията на чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивната жалба възражения. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение.

В случая не е налице възражение на ответника за необоснованост на първоинстанционното решение и в този смисъл въззивният съд следва да приеме за установени следните правопораждащи спорното материално право юридически факти: че инцидентът - срутване на скални маси, при който е загинала К. М. П. - М., наследодателка на ищците, е станал на територията на природна забележителност „Марата“, която е публична общинска собственост и се стопанисва от Община Летница, включително направената в нея екопътека. Налице е причинна връзка между свойствата, качествата на вещта и вредите.

Вредите са „произлезли“ от вещта по смисъла на чл. 50 от ЗЗД. В т. см. - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ:

4

„Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това“.

Ф. А. М., роден на 12 юни 1995 г. и Е. Д. М., родена на 13 юни 1999 г., са деца на К.

М. П. - М., починала на 08.11.2015 г. (препис-извлечение от акт за смърт), а А. Г. М. е неин съпруг.

На 06.11.2015 г. К. М. П. заедно с Й. А. Д. и Ц. К. М. отишли на посещение на природната забележителност „Крушунски водопади” в местността „Марата”, с. Крушуна, Община Летница. Времето било приятно топло, било валяло много през сезона и почвата била по-мека. При преминаването по първия мост над реката се чул страхотен тътен и в следващия момент Ц. М. била затрупана. Мъж, намиращ се наблизо, помогнал на Ц. М. да се измъкне от дупката, в която попаднала. Труповете на К. М. П. и Й. А. Д. били открити след проведени издирвателни мероприятия на 08.11.2015 г. Безспорно е, че К. М. П. е затрупана от откъсналия се огромен къс скала, смъртта й е настъпила в резултат на острата кръвозагуба, вследствие на травматично разкъсване на важен перенхиматозен орган - бял дроб.