Решение № 55 от 23.02.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Ловеч, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Р. Митев при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от Христо Р. Митев Административно наказателно дело № 20264310200038 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „П.Т.“ ЕООД ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. Ловеч ж.к „М. *********, чрез адв. В. И. на против електронен фиш № 8506243753 на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя е наложена на основание чл.187а, ал.2, т.3, във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП имуществена санкция в размер на 1278, 23 евро/ равностойността на 2500.00 лева/ за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, във вр. с чл. 179, ал. 36 ЗДвП и е постановено да заплати и съответната такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, съобразно категорията на притежаваното ППС в размер на 119.00 лева.

Жалбоподателят излага следното:

Електронният фиш е издаден в нарушение на разпоредбите на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Същият е издаден и в нарушение на материалния закон, тъй като няма категорични доказателства, че санкционираното деяние осъществява признаците на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Дори да се приеме, че е налице извършено нарушение, то следва да се квалифицира като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието разкрива по – ниска степен на обществена опасност. Предвидената в 179, ал. 3б ЗДвП санкция е във фиксиран, размер и не зависи от характера и тежестта на нарушението, което противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 06.1999 г., понеже нарушава принципа на пропорционалността. В случая предвидената санкция в 179, ал. 3б ЗДвП е 1 фиксиране и не предвижда възможност за преценка на конкретни факти и тежестта – размера на наказанието, без да се прави разлика между липса на плащане или има такова, но то е за различен маршрут и/или категория, и това е станало поради грешка, или е налице частично плащане, което противоречи на основния принцип на съразмерност на имуществената санкция с тежестта на извършеното нарушение. Съгласно действащото законодателство/ към дата на извършване на нарушението/ е следвало да се състави АУАН и издаде наказателно постановление. Предвид това незаконно е издаден електронен фиш. Прави се възражение, че фиша е съставен след изтичане на предвидения в закона шест месечен срок след заснемане на нарушението.

Моли да се отмени Електронен фиш № 8506243753, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура" и наложеното с него на "П.Т." ЕООД административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

В открито съдебно заседание за жалбоподателя не се явява, законен представител, явява се упълномощен такъв адв. В. И., която моли да се отмени обжалвания ЕФ.

Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално тол управление редовно призован, не изпраща представител. Постъпила е писмена защита.

Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което следва да бъде разгледа по същество.

ПО ФАКТИТЕ:

От събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

1/ На 06.04.2023г. в 17:53 часа устройство № 40252, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата е установило, че В. **, с регистрационен номер ************, се движи по път 1-4 км 40+670, за което не е заплатена дължима такса за сегмент 1000403412, в размер на 0.77 лева.

2/ На 05.07.2023г. Агенция „Пътна инфраструктура" е издала ЕФ № 8506243753, с който на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв., за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, за това, че на 06.04.2023 г., в 17:53 часа е установено нарушение с пътно превозно средство влекач В. **, с регистрационен номер ** **** **, с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2 в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Угърчин за движение по път 1-4 км 40+670, с посока - Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло 2 не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Съдът установи фактическата, след следния доказателствен анализ:

Пункт 1 се доказа от приложените по делото снимки/ л. 16, 17/, от устройството заснело процесното деяние, и от описаното в ЕФ / л.13/, Това че незаплатената сума, за която е наложена имуществена санкция на жалбоподателя е в размер на 0.77 лева, се установи от становище на националното тол управление/ л. 49/, в което изрично и ясно е посочено, че тези е дължимата сума незаплатена за пътна такса за сегмент 1000403412.

Пункт 2 се доказа от съдържанието на ЕФ № 8506243753/ л.13/. От справка / л. 40/, се установи дата на издаване на обжалвания акт. От протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка /л. 44/, се доказа изправността на техническото средство.

ПО ПРАВОТО

Съдържанието на електронния фиш е по утвърден образец. Но от същото не става ясно за какво нарушение е извършено липса на валидна маршрутна карта или в липса на валидна тол декларация за преминаването. Не е посочен елемент от фактическия състава на нарушението. Това води до невъзможност санкционираното лице да разбере за извършването на какво нарушение е обвинен, съответно да организира защита си в пълен обем, което представлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на атакувания акт.

Неоснователно е възражението на жалбоподателят, че не за съставеното ЕФ не е спазен срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Нарушението е извършени на 06.04.2023г. постъпило в системата на 07.04.2023г., издаден е на 05.07.2023г., тоест спазен е три месечния срок.

На следващо място съобразно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство

Възможността дадено нарушение да се санкционира с електронен фиш, а не с наказателно постановление, следва изрично да е предвидена в закон, съгласно 39, ал. 4 от ЗАНН. Санкциониране на административно нарушение с електронен фиш, като такава възможност не е предвидена, представлява нарушение водещо до отмяна на наложеното наказание.

Процесното деяние е санкционирано в нормата чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.

3

179, ал. 3б от ЗДвП, която предвижда на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП налагане на имуществена санкция в размер на 2 500 лв., каквато санкция е наложена и в настоящия случай.

Действаща към дата – 06.04.2023г. на извършване на проценосто нарушение разпоредба на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП (ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), предвижда, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. От което следва, че редакцията на нормата действаща към момента на извършване на нарушението /06.04.2023 г./ не предвиждала възможност процесното нарушение по 179, ал. 3б от ЗДвП да се санкционира с електронен фиш. Към тази дата липсва и друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност. Следвало да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение а впоследствие да се издаде наказателно постановление .

Този извод на съда не се променя и от нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.

179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице. Така изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл.

179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

Възможност за издаване на електронен фиш не се извежда и от нормата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.

1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от 4

ЗДвП, разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Така изложеното се отнася и до нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП. В първата норма е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в. Съответно във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

Допълнителен аргумент, че с изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, обн. в ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г, е предвидена изрична възможност нарушения по чл. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП да се санкционират с електронен фиш. От това следва, че до изменението на разпоредбата законодателят не е давал възможност за процесното нарушение да се издават електрони фишове.

С оглед на изложеното, е налице предпоставка за отмяна на атакувания електронен фиш, като незаконосъобразен.

На трето място наложената процесна санкция е несъответна на извършеното нарушение.