Решение № 260046 от 07.07.2022, Районен съд - Елин Пелин

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Елин

Пелин, 07.07.2022 година

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на седми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело № 10/2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Делото е образувано по постъпила искова молба на

И.Д.В., ЕГН **********, адрес: ***, подадена чрез адв. Д.Й., със съдебен адрес:***0, с която се иска признаването за установено по отношение на ответниците В.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.П.М. ЕГН **********, с адрес: ***, М.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, П.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, К.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, Т.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, С.Ц.И., ЕГН **********, с адрес: ***, И.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, И.Ж.И., ЕГН **********, с адрес: *** и А.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, че ищецът е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност на основание чл. 79. ал. 1 ЗС върху следните недвижими имоти, а именно: Жилище, с площ от 90 кв.м., представляващо по предназначението си жилищна сграда, която се състои от I /първи/ етаж и мазе, с граници: от една страна: две прилежащи къщи, находящи се в п-л III-144, в кв. 8 по действащия план на с. Чурек; от друга страна: жилищна сграда, представляваща рушаща се стопанска постройка, с площ от 72 кв.м., находяща се в п-л II-143, в кв. 8 по действащия план на с.

Чурек; отдолу: коритото на р. Чурешка; Жилище, с площ от 72 кв.м., представляващо по предназначение рушаща се стопанска сграда, която се състои от един етаж, с граници: от една страна: п-л I-142, от друга страна: жилище с площ от 90 кв.м., находящо се в п-л II-143, в кв. 8 по действащия план на с. Чурек; отдолу: коритото на р. Чурешка и Земя, с площ 575 кв.м., представляваща по предназначението си: дворно място, със самостоятелни обекти в него: жилище с площ от 90 кв.м. и жилище с площ от 72 кв.м., и двете в п-л II-143, в кв. 8 по действащия план на с.

Чурек, с граници: от една страна: две прилежащи къщи, находящи се в п-л III-144, в кв. 8 по действащия план на с. Чурек; от друга страна: п-л I- 142; отдолу: коритото на р. Чурешка, отгоре: Автомагистрала „Хемус“.. Твърди се, че от 22.05.2001 г. до 11.06.2009 г. имотът бил отдаван под наем от дядото на ищеца И. Павлов И., а след това последният поканил ищеца да живее там. Твърди се, че от юни 2009 г. до подаване на исковата молба ищецът владеел имота, а ответниците не се противопоставяли.

Ответниците И.Ж.И., Т.И.Д. и С.Ц.И. са подали писмени отговори, в които изразяват становище за неоснователност на исковете.

Твърди се, че ищецът бил държател и не е обективирал завладяване на идеалните части на останалите съсобственици.

Ответникът А.М.И. чрез назначения му особен представител адв. М. оспорва исковата молба.

Останалите ответници не са подали писмени отговори в срока за отговор по чл. 131 ГПК.

В съдебно заседание ищецът И.Д.В. чрез процесуалния им представител адв. Б. моли за уважаване на иска. В писмена защита се сочи, че са доказани двата елемента на владението, осъществявано от ищеца повече от 10 години. Твърди се, че имотът се владее по явен и непрекъснат начин от ищеца, който го стопанисвал с намерение да го свои. Сочи се, че ищецът извършил множество подобрения и манифестирал волята си да го придобие – упражнявал фактическа власт върху имота с намерение да го свои, лично и чрез трети лица – своята съпруга и детето си. Не се доказвало ответниците да са посещавали имота или да са се противопоставяли на владението, осъществявано от ищеца.

В съдебно заседание ответниците И.Ж.И., Т.И.Д., С.Ц.И., В.П.И.Г.П.М. чрез процесуалния представител адв. Д. твърди, че исковата молба е неоснователна. В писмена защита се сочи, че ищецът не е в кръга на наследниците и не е съсобственик на процесния имот. Сочи, че ищецът бил поканен да живее в имота от покойния си дядо И. Павлов И. т. е. бил е държател на неговата идеална част. Твърди се, че от 2000 г. до 2014 г. дядото на ищеца владеел своята идеална част и е бил държател на идеалните части на останалите съсобственици. Презумпцията на чл. 69 ЗС се счита е оборена, когато съсобствеността произтича от наследяване. Сочи, че имотът бил отдаван под наем на БТК от 2000 г. до 2009 г., а след това на неустановена дата по договор между дядо и внук било предадено държането на имота. В ТР 1/2012 г. на ОСГК на ВКС са описани действията по т. нар „преобръщане на владение“ за съсобственик, но е не и за държател. Сочи, че няма данни ищецът да е действал като пълномощник на своята баба или майка или с тяхно съдействия. Ищецът имал постоянен адрес ***, а се твърди, че през декември 2019 г. владението му било нарушено от неговата баба, която твърдяла, че собственик на имота.

В съдебно заседание ответникът А.М.И. чрез назначения му особен представител адв. М. моли за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание ответниците М.Г.И., П.И.И., К.И.А. и И.С.И. не се явяват и не се представляват.

В молба становище от 26.04.2022 г. ответницата К.И.А. сочи, че признава фактите, а И.Д.В. владеел имота от юни 2019 г., като му бил даден от нея, И. Павлов И. и М.Г.И., за да живее там със своето семейство, като ползва имота и постройките като собствени.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт 24.07.1963 г. П.И. Атанасов и С.И.

Атанасов въз основа на обстоятелствена проверка са признати за съсобственици по наследство и давностно владение върху следния недвижим имот: дворна място при съседи: от две страни улици и Панайот Ц.И., съставляващ парцел IV-129 в кв. 7 по плана на с. Чурек, Софийски окръг от 868 кв. м. с неуредени регулационни сметки за придаваемите се 153 кв. м. ведно с две къщи в този парцел.

Според удостоверение за наследници от 12.12.2019 г. П.И. Атанасов е починал на 06.04.1973 г. и има наследници по закон, от които са живи ответниците - В.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.П.М. ЕГН **********, с адрес: ***, М.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, П.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, К.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***.

Според удостоверение за наследници от 12.12.2019 г. С.И. Атанасов е починал на 31.07.1974 г. и има наследници по закон, от които са живи ответниците - Т.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, С.Ц.И., ЕГН **********, с адрес: ***, И.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, И.Ж.И., ЕГН **********, с адрес: *** и А.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***.

Със заповед АО-17-454/ 08.07.1979 г. на основание чл. 95 ЗТСУ, вр. чл. 268, ал. 2 ППЗТСУ въз основа на мотивирано предложение на комисията по чл. 265, ал. 2 и 3 ППЗТСУ съгласно чл. 98, ал. 1 ЗТСУ се отчуждава в полза на държавата недвижим имота, находящ се в с. Чурек, съставляващ парцел IV-129 в кв. 7 по плана на с.

Чурек, собственик на посочени наследници на П.И. за предвидено по застроителния и регулационния план на с. Чурек мероприятие автомагистрала „Хемус“.

С решение от 22.06.2000 г. по адм. д. № 622/1999 г. на Софийски окръжен съд, влязло в сила на 09.08.2000 г., се отменя изричен отказ на кмета на Община Елин Пелин, като незаконосъобразен и вместо него постановява: отменя отчуждаване на дворно място с къща и ½ стопанска сграда, съставляващ парцел IV-129 в кв. 7 по плана на с.

Чурек от 1931 г.

Според удостоверение за наследници от 09.11.2018 г. И. Павлов И. е починал на 09.05.2014 г. и има наследници по закон – съпруга М.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, син Любомир И.И., починал на 24.01.1961 г., син П.И.И., ЕГН **********, с адрес: *** и дъщеря К.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***.

Според удостоверение от 14.02.2019 г. К.И.А. е със семейно положение – вдовица, и роднини – баща И. Павлов И., починал на 09.05.2014 г., син И.Д.В., син Станислав Д.В. и брат П.И.И..

С писмо от 11.06.2009 г. до И. Павлов И. се сочи, че се отправя едномесечно предизвестие за прекратяване на договор 744/ 22.05.2001 г. за наем на помещение с площ от 57 кв. м., находящи се в с. Чурек, общ. Елин Пелин.

Представени са скица и удостоверение за данъчна оценка от 17.02.2020 г., определена за процесния имот в размер на 3859,40 лева.

Установява се от показанията на свидетелката

Румяна П. Атанасова, че ищецът започнал да живее в имота от лятото на 2009 г., като дошъл в селото заедно с бебе и К., с която живеели на семейни начала.

Преди това къщата била на дядо му И. и баба му М., но те казали на ищеца И. да стяга къщата и да живее в нея. Първият етаж преди това се ползвал за поща и кметство, а дядото И. бил кмет. Къщата била в лошо състояние – „разруха“, таванът капел, затова ищецът изтеглил заеми и почнал ремонт. Направила се ограда, леха с домати и беседка в двора. Едва през 2020 г. бабата М. започнала да предявява претенции за имота., а от 2009 г. до тогава нямало такива. Дядо му И. и баба му М. *** в двуетажна или триетажна къща. Синът на М.П. нямал претенции за имота.

Установява се от показанията на свидетеля Росен П.

Станулов, че през 2009 г. дядо И. дал имота на ищеца И. да го стопанисва, да го оправи и да живее там. Свидетелят Станувал разбрал това от майка си Елена Станкулова. Къщата била в много лошо състояние, затова ищецът направил ремонт, за да живее там – цялостен покрив, изолация. От 2009 г. ищецът живеел в имота със съпругата си К. и детето им, като никой нямал претенции за имота.

Свидетелят Станулов сочи, че освен И. и К. не е виждал друг в имота. П. и М. ***, като свидетелят не ги е виждал в процесния имот. Преди седем-осем години ищецът направил метална ограда с метална врата за имота.

Установява се от показанията на свидетелката

К. М. Х., че живее на семейни начала с ищеца И.Д.В. от 2004 г., като имат дете Красимир И.В. на 13 години. Процесната къща била на дядо му И. и баба му М., които през юни 2009 г. им казали, че тази къща е за тях. Те се нанесли в имота и започнали ремонти, защото къщата била в окаяно състояние.

Покривът имал дупки и течал. Извикали багер за да изравни двора. Нямало водопровод и канализация. Дворът бил обрасъл с тръни, като изкарали десет камиона с боклуци от там. Направили изолация, водопровод, канализация, изградили баня, облагородили двора, а свидетелката Х. садила зеленчуци. Направили плътна ограда и сложили порта. От юни 2009 г. живеели в тази къща, като никой не идвал там. През декември 2019 г. М. дошла с претенции да се махат оттам. От 2009 г. друг не е имал претенции за имота и не е идвал при тях. Според свидетелката К. М. Х. са похарчени повече от 100 хиляди лева за покрив, изолация, канализация и няколко ремонта.

Съдът прецени показанията на разпитаните свидетели Румяна П. Атанасова, Росен П. Станулов и К. М. Х. съобразно чл. 172 ГПК, като счита, че следва да кредитира показанията им, тъй като са последователни, логични и не са налице противоречия между тях.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е правен способ за защита на правото на собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи със сила на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право. Правният интерес при установителните искове за собственост се обуславя от твърдения за съществуване на гражданско-правен спор между страните относно принадлежността на правото на собственост върху конкретен имот, като с оглед наличието на подобни твърдения в исковата молба, исковете са допустими. При така предявения иск ищецът следва да докаже при условията на пълно главно доказване на юридическия факт, от който извежда твърдяното право на собственост.

Съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години, ако владението е добросъвестно и 10 години, ако е недобросъвестно. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост върху чужда вещ чрез фактическото упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок. Освен това съгласно утвърдената съдебна практика, за да може държателят на един имот да стане негов владелец с едностранни действия, е необходимо той да е предприел такива активни действия, които по смисъл и съдържание да отричат правата на собственика, и да престане да държи вещта за него, а да започне да я държи за себе си. Наред с това е необходимо действията на държателя да са достигнали до знанието на собственика, като това ново отношение към вещта следва да бъде ясно, недвусмислено и категорично манифестирано (Решение № 1300 от 9.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5861/2007 г., II г. о., Решение № 1154 от 3.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5078/2007 г., V г. о., и др.) С осъществяване на условията по чл. 79, ал. 1 ЗС владелецът придобива в собственост владения обект и без значение за настъпване на предвидената от закона правна последица е, че същата вещ дотогава е била притежание на друг правен субект. Правата на последния се погасяват с придобиването им от новия собственик.