Решение № 805 от 14.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 805 гр. Пловдив, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20235300500864 по описа за 2023 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.432, ал.1 от КЗ.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от Застрахователно еднолично акционерно дружество "Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД, чрез адв. Е. Т., против решение №574/09.02.2023 г., постановено по гражданско дело №9738/2022 г. на РС - Пловдив, ХХІІ граждански състав, с което е осъдено „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД да заплати на Т. Г. К. сумата от 2487.16 лева, представляваща дължим остатък от обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от ПТП на 30.05.2022 г., виновно причинено от А.С. с лек автомобил „Хонда ЦР-В“, с рег. № ***, застрахован при ответника по застраховка Гражданска отговорност, за което е заведена щета при ответника с №***, ведно със законната лихва върху главницата от 06.06.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 700 лева – разноски в производството.

С въззивната жалба се навеждат доводи за недопустимост на предявения иск, тъй като неправилно е прието, че са изпълнени условията на чл.380 от КЗ. Изплатено е обезщетение, като ищцата не е уведомила ответника, че желае да бъде обезщетена по различен от посочен в заявлението начин, не е възразила срещу размера на обезщетението, не е представила фактура за извършения ремонт и не е претендирала да бъде изплатено допълнително обезщетение над платеното такова. Не е отправено действие 1 или изявление, като застрахователят не е имало как да предполага, че ищцата не е съгласна с платеното обезщетение. Искът се явява според страната недопустим поради липсата на предвидените в чл. 498, ал.3 от КЗ предпоставки. Ако се приеме, че искът е допустим, същият е неоснователен, като следва да се намали на сумата 3049 лв., съобразно заключението на вещото лице от 20.01.2023 г. и се излагат подобни съображения в тази насока.

В случая следва да се приспадне изплатеното обезщетение, а искът за лихва следва да се отхвърли или, ако се приеме, че е основателен, такава следва да се присъди от 08.08.2022 г. Иска се обезсилване на постановеното решение, а при условията на евентуалност - същото да се отмени над сумата от 1056.16 лв., като за разликата над тази част предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендират се и разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Претендират се разноски, като към отговора се прилага и съдебна практика.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, от законен състав, в писмена форма, подписано е, установява се по какъв начин е формирана волята на съда, при наличие на положителни и липса на отрицателни предпоставки за развитие на исковия процес, и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Не се възприемат доводите във въззивната жалба за недопустимост на съдебното производство. По делото са представени доказателства, че преди завеждане на иска ищецът е спазил разпоредбата на чл.380 КЗ, като първо е отправена извънсъдебна претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение. От последния е определено и изплатено такова в размер на 1992.84 лева, което е значително по-малко от търсеното от ищеца, респективно – от причинените вреди, което поражда интереса на последния да предяви иска. Чл.498, ал.3 от КЗ посочва, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Налице е последната хипотеза от 2 предпоставките за допустимост на иска. Същевременно никъде в КЗ няма изискване пострадалият да изразява несъгласие с определения размер на обезщетението като допълнителна предпоставка за допустимост на иска по чл.432 КЗ. Единственото изискване е преди предявяване на иска да се отправи искане до застрахователя за изплащане на обезщетение. Ето защо не се възприемат доводите във въззивната жалба за недопустимост на производството, респективно – на атакуваното съдебно решение.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Решението е и правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първостепенният съд е сезиран с искова молба, подадена от Т. Г.

К. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата от 2487.16 лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от ПТП от 30.05.2022 г., виновно причинено от А.С. с лек автомобил „Хонда ЦР-В“, с рег. № ***, застрахован при ответника по застраховка Гражданска отговорност, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на уведомлението до застрахователя – 01.06.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.

В исковата молба и в допълнителна молба от 09.08.2022 г. са изложени твърдения, че на 30.05.2022 г. около 15.20 часа, ***, при управление на л.а. „Хонда ЦР-В“, с рег. № ***, водачът А.С., неспазвайки достатъчно дистанция, не успява да реагира своевременно, за да избегне удар с намаляващия скоростта си пред него в същата пътна лента лек автомобил, в резултат на което настъпва ПТП. Последният лек автомобил удря отзад л.а.

„Мазда 6“, с рег. № ***, управляван от ищцата Т. К.. От ударната сила автомобилът на ищцата удря движещият се пред нея лек автомобил „Форд Транзит“. В резултат от ПТП, по л.а. „Мазда 6“, с рег. № *** са нанесени множество щети, описани в исковата молба. За ПТП е съставен констативен протокол с пострадали лица, като на С. е съставен АУАН. Твърди се, че към датата на ПТП л.а. „Хонда ЦР-В“ с рег. № *** е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност.“ Твърди се, че още на следващия ден от инцидента ищцата уведомява ответника за настъпилото ПТП и отправя претенция за определяне и изплащане на обезщетение, при което е заведена щета с №*** от 01.06.2022 г. На 08.06.2022 г. ответникът 3 изплатил обезщетение на ищцата в размер на 1992.84 лева, която тя счита, че не е достатъчно за покриване на щетите по лекия автомобил. В исковата молба са посочени по вид и стойност разходите, които са били извършени за отстраняване на последиците от ПТП. Твърди се, че общият им размер е 4480 лева с ДДС. С оглед изложеното за ищцата се поражда интерес от предявяване на иска за разликата от направените разходи и платеното от ответника.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва предявения иск. Признава, че л.а. „Хонда ЦР-В“, с рег. № ***, към датата на ПТП бил с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника. Оспорва водачът на този лек автомобил да е виновен за ПТП, механизма на същото, вредите за ищцата, както и те да са настъпили в резултат от ПТП, размера на същите, ищцата да е отправяла искане до застрахователя за заплащане на претендираната сума след извършеното от последния плащане. Иска се отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е приета следната фактическа обстановка:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 432, ал.1 КЗ.

За да бъде уважен такъв иск, ищецът следва да установи наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответника и деликвента, както и наличието на правопораждащ деликтната отговорност на собственика на лек автомобил „Хонда ЦР-В“, с рег. № *** фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение, механизма на ПТП, размер на вредите. Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже възраженията си в отговора за съпричиняване и прекомерност на претендираното обезщетение.

С определение от 16.08.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че на 30.05.2022 г. около 15.20 часа, *** е настъпило ПТП с участие на л.а. „Хонда ЦР-В“, с рег. № *** с водач А.С. и л.а. „Мазда 6“, с рег. № ***, управляван от ищцата Т. К..

Не се спори, че л.а. „Хонда ЦР-В“, с рег. № *** към 30.05.2022 г. е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, както и, че ищцата е завела щета при ответника №***, за щетите от процесното ПТП, по която с ответникът е заплатил на ищеца сумата в размер на 1992.84 лева, като обезщетение за щетите от ПТП-то по лекия автомобил.

Спорни по делото са били механизмът на ПТП, дали А.С. е действал противоправно и виновно, дали вредите по процесния лек автомобил са в причинно - следствена връзка с описаното ПТП и техния размер.

В констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 30.05.2022 г. /л.6/ е посочено кои са участници в ПТП от същата дата, а именно лек автомобил „Хонда ЦР-В“, с рег. № *** с водач А.С. , л.а. „Мазда 6“, с рег. № 4

*** и трети за спора автомобил. В Констативния протокол в раздел „Обстоятелства и причини за ПТП“ е отразено, че водачът на л.а. „Хонда ЦРВ“, с рег. № *** не е спазил необходимата дистанция и удря отзад намаляващия скоростта л.а. „Мазда 6“, с рег. № *** и допуска ПТП. Видно от Констативния протокол на водача на л.а. „Хонда ЦР-В“, с рег. № *** - А.С. е съставен Акт за установяване на административно нарушение.

Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, поради което има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му, а именно, че е настъпило ПТП на 30.05.2022 г. ***, с участие на лек автомобил „Хонда ЦР-В“, с рег. № *** с водач А.С., л.а. „Мазда 6“, с рег. № ***, с водач Т. К., както и че на А.С. е съставен АУАН. По отношение на механизма на настъпване на вредите, протоколът не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като не е възприет непосредствено от съставителя и подлежи на доказване в настоящото производство.

В тази връзка по делото е изискана и представена от ОДМВР – Пловдив, Сектор „ПП“ преписката, заведена във връзка с процесното ПТП.

От там са представили АУАН, издаден срещу А.С., с което е установено, че именно той е виновен за ПТП. Въз основа на така издадения АУАН е съставено Наказателно постановление срещу А.С. и му е наложено административно наказание за извършеното от него нарушение.

Наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 19.07.2022 г., видно от разписката под него, като не се установява да е било обжалвано, поради което съдът е приел, че същото е влязло в законна сила.

Поради това е прието, че виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на лек автомобил „Хонда ЦР-В“, с рег. № *** - А.С. и механизма на ПТП е такъв, какъвто е отразен в АУАН и НП. Щетите, нанесени на л.а. „Мазда 6“, с рег. № ***, в резултат от ПТП, са посочени в описите, изготвени от ответника по заведената от ищцата щета с №***, като е прието, че именно това са вредите, настъпили в резултат от процесното ПТП, които са признати от ответника.