Решение № 2919 от 20.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2919 гр. София, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАНКА П. ЦОНЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20231110206317 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. П. Н. от гр. София, ж.к.“********** чрез пълномощника й –адв.А. И.- САК срещу Eлектронен фиш, Серия К, № 3321919, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 600 (шестстотин) лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се отправя молба към съда обжалваният електронен фиш да бъде отменен, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на административно-наказателното производство и ограничаващи правото на защита на нарушителя. В тази връзка на първо място, се сочи, че в атакувания ЕФ не ставало ясно дали е приспаднат толеранса от 3% от измерената стойност на скоростта, което не следвало да се предполага, като липсвало фактическо описание на нарушението и не бил посочен водача на процесния лек автомобил.

По –нататък, в жалбата се твърди, че обжалваният ЕФ не бил връчен срещу подпис на жалбоподателя Н..

В проведеното пред настоящата

1 съдебна инстанция заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В съда е депозирана писмена молба от адв.И. по хода и по същество на делото. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, за които представя списък и доказателства за извършеното им плащане.

Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител в проведеното съдебно заседание. В съда са депозирани писмени бележки от юрк.Димитрова, в които се излагат аргументи, че издаденият ЕФ е правилен и законосъобразен, поради което следвало да бъде потвърден от съда. При такъв изход на делото се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, ако същото надвишава размерът, определен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 13.01.2020 г. в 11:06 ч. в с. Волуяк по ул. „Ломско шосе“ до № 300 с посока на движение от гр. София към гр.Костинброд с техническо средство –мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M 509” била засечена скорост на движение на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № 37 79 КМ от 94 км./ч., при разрешена такава – 50 км./ч. за населено място, т.е. превишение на скоростта от 44 км./ч.

Лекият автомобил бил регистриран на името на жалбоподателя И. П. Н..

Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К, № 3321919 срещу И. П. Н., с който последната е санкционирана с налагане на глоба в размер на 600 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

От приложения към делото снимков материал – клип № 7441 (заснет с мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M 509”), който е веществено доказателствено средство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 13.01.2020 г. в 11:06:49 ч., в района на по ул. „Ломско шосе“ до № 300 с координати E L 23.25028 и NL42.77657 е измерена скорост на движение от 97 км/ч., като са записани датата, часа 2

(включително и секундите), посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила, който съвпада напълно с този, управляван от жалбоподателя.

Към материалите на делото е приложен и протокол от 13.01.2020 г. за използване на АТСС по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Техническото средство- мобилна система за видеоконтрол „ TFR1-M 509” е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. Периодичността на последващите проверки на тези системи е една година, като мобилната система за видеоконтрол „ TFR1-M 5 0 9 ” е преминала проверка на 30.01.2019 г. От приложения по делото протокол № 3-38-19/30.01.2019 г. на лаборатория „Полицейска техника” е видно, че мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M 509” отговаря на изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата на уреда.

Изложеното, съдът приема за безспорно установено от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение и снимка на разположението на уреда; протокол за използване на АТСС от 13.01.2020 г., протокол № 3-38-19/30.01.2019 г. на лаборатория „Полицейска техника”, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, издадено от БИМ, копие на Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, ежедневна форма за отчет, справка за нарушител/водач, справка за собственост на МПС и др.

Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Тъй като към материалите на административно-наказателната преписка 3 не са налице писмени доказателства относно датата на връчване на процесния ЕФ на жалбоподателя, съдът приема, че жалбата е депозирана в срока по чл.

189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу административно-наказателен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.

314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на административно–наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя и да водят до отмяна на обжалвания електронен фиш само на това основание.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от Министъра на вътрешните работи, образец.

Съгласно чл. 189, ал.4, изр.2 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

От изложеното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г.

4 на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП.

С разпоредбите на чл.189, ал.4–11 от ЗДвП законодателят е въвел възможност за установяване на административни нарушения и ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителите по специална процедура, която се основава на автоматизирани технически средства и системи и се елиминира субективния елемент при установяване на нарушенията. Освен гореизложените аргументи, прецизното граматическо тълкуване на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП също налага извода, че израза „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” пояснява действието по издаването на електронния фиш, а не действието по установяване и заснемане на нарушението. И систематическото тълкуване на тази разпоредба подкрепя такъв извод. Самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен орган, като изключение от общото правило на чл.40, ал.1 от ЗАНН, който текст изисква да се състави АУАН от определено лице – контролен орган, и то в присъствието на нарушителя. С оглед мястото на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП в системата от правни норми, регулиращи тази материя, може да се направи извод, че се касае за предвидено изключение от общото правило за ангажиране на административнонаказателната отговорност. Така например, нормата на ал.1 от чл.189 от ЗДвП предвижда правилото, че актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за 5 контрол. Непосредствено след извеждането на правилото в чл.189, ал.1 от ЗДвП, че актът се съставя от контролен орган, в ал.4 на същия текст е дадено изключението от правилото, а именно: случаите, при които съответен писмен акт се съставя, без да се изисква присъствието нито на нарушител, нито на контролен орган, като са разписани и обстоятелствата, когато това е допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана и систематически, разпоредбата на ал.4 от чл.189 от ЗДвП налага извода, че израза „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” е израз, относим към издаването на електронния фиш, а не към самото установяване на нарушението.

От приложения към материалите на делото протокол за използване на АТСС, се установява, че на инкриминираната дата се е извършвал контрол на ул. „Ломско шосе“ до № 300, както и че посоката на движение на контролираните МПС е от гр. София към гр.Костинброд, а посоката на задействане-приближаващи автомобили, като точните GPS -координати на мястото са посочени в заснетия и приложен по делото клип № 7441.

В случая е допустимо отговорността спрямо посочения субект за извършеното нарушение да бъде реализирана в производство по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, тъй като е установено с автоматизирана система - мобилната система за видеоконтрол, фиксирала скоростта, която отговаря на предвидените изисквания за надеждност и сигурност. В точка 65, § 6 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП , за да се внесе яснота е дадена дефиниция на "Автоматизирани технически средства и системи" - уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно, в това се 6 изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.