Решение № 86 от 20.03.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Варна, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. М.а

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20233001000495 по описа за 2023 година

Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 260420/04.07.2023 г. по описа на ШОС, поправена с молба вх. № 260444/19.07.2023 г. на „Водоснабдяване и канализация Шумен” ООД, ЕИК 837068284, седалище град Шумен, подадена чрез пълномощник адвокат А. М., ХАК, срещу решение № 260003 от 29.05.2023 г. на Окръжен съд - Шумен, постановено по т.дело № 3/2021 г. на ШОС, поправено с решение № 260009 от 24.07.2023 година.

С обжалваното решение ответникът – настоящ жалбоподател е осъден да плати на ищеца „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ (с предишно наименование „КМГ холдинг“ ГмБХ), регистрирано в Търговския регистър, раздел Б на Районен съд Щендал под № HRB 30960, със седалище и адрес на управление:

Ан дер Бренаер Щрасе 1, 06794 Глебицш, Хале (Заале), Германия, представлявано от управителя Кристоф Сесеке, сумата от 65 026,45 лева, от които главница в размер на 60 209,68 лева, представляваща дължима до 10.01.2018г. месечна вноска, част от дължимо възнаграждение от 6 069 135,73 лева по сключен между „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ООД и консорциум ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“, ЕИК 176397510, д оговор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен по договор с гарантиран резултат от 08.01.2013 г. и сумата от 4816,77 лева, представляваща неустойка за забава върху месечната вноска, дължима до 10.01.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху дължимата месечна вноска от датата на завеждане на исковата молба – 1

12.01.2021 г. до окончателното плащане на задължението (месечната вноска), както и сумата от 6 391,61 лв., представляваща направените от ищеца разноски по делото.

Решението е постановено при участието на „Строителна механизация“ АД, ЕИК 123033124, с. Копринка, общ. Казанлък, обл. Стара Загора, местност „Язовира“ №10, като трето лице - помагач на страната на ищеца.

Оплакванията във въззивната жалба са за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение на първоинстанционния Шуменски окръжен съд. Въззивникът изразява несъгласие с изводите на съда, че обявяването в несъстоятелност на съдружник в Консорциум СМ Секисуи Европа – Строителна механизация АД /дружеството/, не е довело до прекратяване на дружеството и на консорциума, въпреки разпоредбата на чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ. Съдът се мотивирал с нормите в част Несъстоятелност от ТЗ като специални спрямо цитираната обща разпоредба. Приел, че дружеството се прекратява едва с решението за прекратяване производството по несъстоятелност по реда на чл.735 ТЗ.

Поради това съдът достигнал до неправилен извод, че към момента на постановяване на решението както дружеството, така и договорът за консорциум, не са прекратени.

Въззивникът твърди, че съдът е извършил неправилно тълкуване на закона, в частност разпоредбите на чл. 735 ТЗ спрямо чл. 252, т. 3 ТЗ като специална към обща, което е довело до неправилни правни изводи по същество. Счита, че обявяването в несъстоятелност на дружеството е самостоятелно уредено от закона основание за прекратяване на търговското дружество съгласно изричната разпоредба на чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ, което впрочем било предвидено и за събирателното дружество както и за дружеството с ограничена отговорност. /цит. е относима според въззивника съдебна практика/ Подчертава, че понятията заличаване и прекратяване на ТД не са идентични, вкл. имат различни правни последици. Според въззивника, изводите на съда са довели до погрешно и необосновано решение, тъй като съдът би следвало да достигне до извод за прекратяване на договора за консорциум, съотв. до отпадане материалноправната легитимация на ищеца да претендира цялото дължимо възнаграждение по договора за рехабилитация, сключен с консорциума съгласно чл. 363, б. в ЗЗД.

Въззивникът релевира доводи, че по аналогия с гражданското дружество и смъртта или поставяне под запрещение на съдружник ФЛ, прекратяването на търговско дружество - съдружник в консорциум, води до идентични последици, т.е. до прекратяване на консорциума. /чл.276 от ТЗ предвижда съответно приложение на правилата за гражданско дружество спрямо консорциума/. Счита, че договорът за консорциум следва да се счита прекратен по силата на закона от момента на прекратяване на ТД с решението за обявяване в несъстоятелност по чл.711 ТЗ, независимо от продължаване съществуването на последното като правен субект /до заличаването му/. От този момент дейността на дружеството се счита прекратена, органите му 2 десезирани и то е лишено от право на управление и разпореждане с имуществото си, поради което следва да си счита прекратен и договорът за консорциум. Изтъкват се доводи и във връзка със защита правата на кредиторите на обявеното в несъстоятелност дружество - съдружник в консорциума, които биха били злепоставени при следване логиката на първоинстанционния съд.

Поради прекратяването на консорциума по изложените с жалбата аргументи въззивникът твърди, че водещият съдружник /ищец в настоящото производство/ не разполага със самостоятелно право да получи цялото дължимо по договора възнаграждение от името на консорциума. Ищецът може да претендира само съответна на неговия дял, част от възнаграждението. В тази връзка въззивникът счита, че посоченото решение на ВКС по т.дело №2499/2019г. на Второ т.о. на ТК /цит. от съда/ относно активната солидарност на съдружниците в консорциума, не е относимо към процесната хипотеза, тъй като в случая е налице прекратяване по право на обединението /консорциума/ с обявяване „несъстоятелността“ на съдружника му.

В тази връзка се оспорват и изводите спрямо представителната власт на консорциума от водещия съдружник и ищец Ар ти ай файнанс Гмбх, тъй като пълномощието се прекратява с прекратяване на юридическото лице съгласно чл. 41 ЗЗД. При липса на договорка за представителство на консорциума /или прекратяването ѝ по право/, искът е следвало да бъде предявен от всички участници в консорциума. Отделно, с обявяване на Строителна механизация АД в несъстоятелност и прекратяване на гражданското дружество по право, ищецът е загубил качеството си на водещ съдружник и не е материалноправно легитимиран да предяви искове за вземане, което не му принадлежи изцяло.

Същевременно въззивникът твърди, че ищецът не е провел доказване какъв е размера на дела му от прекратения консорциум, поради което искът се явява недоказан и поради това неоснователен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът АР ТИ АЙ ФАЙНАНС Гмбх, Германия, чрез пълномощника си по делото адвокат Е. Д., САК, е подал писмен отговор вх. № 260497/23.08.2023 г., в който, като излага подробно коментара си по оплакванията на ответника, изразявайки несъгласие с всички обосновани твърдения и доводи, аргументира становище за неоснователност на въззивната жалба.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител адвокат Г., поддържа жалбата като счита, че с обявяването в несъстоятелност на съдружника „Строителна механизация“ АД – конституиран като трето лице - помагач, това дружество е престанало да съществува като правен субект. Поради това смята, че договора за консорциум е прекратен, съответно оспорва материалноправната легитимация на ищеца да претендира цялото вземане по договора за рехабилитация. Моли решението да бъде отменено и да му се присъдят направените в 3 производството разноски.

Въззиваемата страна, представлявана от адвокат Д. поддържа доводи за неоснователност на въззивната жалба и претендира сторените в производството разноски. В предоставения му срок депозира писмени бележки, в които доразвива доводите си за неоснователност на жалбата.

Участващото на страната на ищеца трето лице - помагач „Строителна механизация“ АД (в несъстоятелност), уведомено и представлявано от синдика му, не се явява и не изразява становище по жалбата.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част, а по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето на съда съответства на заявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

За да се произнесе по същество по въззивната жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на предявената пред окръжния съд искова защита е спор относно изпълнение на задължение по сключен на 08.01.2013 г. договор за изработка. Претендира се осъждане на ответното дружество Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД, ЕИК 837068284, седалище град Шумен, да заплати парична сума, представляваща част от уговорено възнаграждение за приетата от него работа по договор за изработка от 08.01.2013г., сключен с ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“, БУЛСТАТ 176397510 . Отправена е и акцесорна претенция за неустойка за неизпълнението на задължението да се заплати в срок претендираната сума, както и за присъждане на законна лихва върху същата сума за периода от датата на депозиране на исковата молба до момента на окончателното й плащане.

На 11.09.2012 г. между ищеца „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ (с тогавашно фирмено наименование „Секисуи СПР Европа“ ГмБХ) и „Строителна механизация“ АД, ЕИК 123033124, е учреден консорциум при условията на чл.275 и чл.276 ТЗ и чл.357 и сл. ЗЗД с наименование ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“. От съдържанието на договора става ясно, че обединяването на съдружниците е с цел участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка за избор на изпълнител на обект: рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен по договор с гарантиран резултат. В раздел VIII от договора, където изрично са уговорени правата и задълженията на членовете на консорциума, е разписано, че ако срещу някой от членовете на консорциума е открито производство по несъстоятелност, или прекрати съществуването си поради някаква причина или не е в състояние да изпълни договорните си задължения, консорциумът чрез другите членове изразява съгласие и поема задължението да завърши работите, които несъстоятелният или прекратил дейността си член не може да 4 завърши.

На 08.01.2013 г. между консорциума и ответника на основание чл. 41 от ЗОП (отм.) е сключен договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен. С договора, ответникът, в качеството си на възложител е възложил, а консорциумът, в качеството си на изпълнител е приел да изпълни срещу възнаграждение монтаж, рехабилитация и подмяна на водопроводи и канализационни тръби от водоснабдителната система на гр. Шумен. Изпълнението на договора е разделено на два основни етапа. През първият от тях се извършва предпроектно проучване и обследване на определените за рехабилитация водопроводи; разработване на проекти; осигуряване на финансиране и изпълнение на набелязаните рехабилитационни мероприятия. През втория етап се извършва мониторинг на фактическите загуби на вода в рехабилитираните водопроводи за да се установи дали е постигнат целения с договор резултат и се извършва изплащането на договореното с договора възнаграждение в размер на 6 069 135,73 лв.. Консорциумът е изпълнил всички дейности от първия етап, като те са приети от ответника с подписването от страните на констативен акт от 31.03.2014 г.. С приключването на този първи етап възниква задължението за заплащане на договореното между страните възнаграждение разделено на 84 равни месечни вноски, всяка в размер на 60 209,68 лв.. Така съгласно предпоставките на чл.

22 от договора за ремонт се е стигнало до съставянето на приемопредавателен протокол от 31.03.2014 г., обективиращ предаването и приемането на възложената работа. Изпълнителят предава рехабилитиран участък от стоманени тръбопроводи Ф 820, Ф 630 по ул. „Цветан Зангов“, Ф 630 след ПС Мадарски конник в района на индустриален парк Шумен, Ф 920.