Решение № 16236 от 29.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16236 гр. София, 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110142275 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл.47 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 233559/17.07.2024 г . от *********, ЕИК: ********* със седалище и адрес: ********, представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез юрк. Б. Т. - пълномощник на управителите, тел. ., имейл адрес: * ******* срещу Д. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: ********, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1000.00 лева, представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № 292353/27.03.2019 г., сключен между ответника и ****** ведно с лихвата за забава от датата на подаване на заявлението в съда (16.07.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането;

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 108.63 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 28.09.2020 г. до 08.03.2024 г., начислена върху главница от 1000.00 лева по Договор за потребителски кредит № 292353/27.03.2019 г., сключен между ответника и ****** 1

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.2 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 401.64 лева за 27.03.2019 г. до 28.09.2020 г., представляваща възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № 292353/27.03.2019 г., сключен между ответника и ****** 4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 461.90 лева, представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от ********, по Договор за потребителски кредит № 292353/27.03.2019 г., сключен между ответника и ******

5. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2018.36 лева, представляваща дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договор за потребителски кредит № 292353/27.03.2019 г., сключен между ответника и ****** за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 9894/01.04.2024 г. по ч. гр. д. № 15751/2024 г. по описа на СРС.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 27.03.2019 година Д. Н.

Д., ЕГН **********, е сключил Договор за потребителски кредит № 292353 със ******, по силата на който е получил сумата от 1000.00 лева, срещу което се съгласил да върне 4 броя вноски в размер на 33.38 лева и 14 лева вноски в размер на 90.58 лева в срок до 28.09.2020 г., съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.96 %.

Сочи, че към договора е начислена и неустойка за непредставяне на обезпечение на кредита в тридневен срок, съгласно чл.6.1 и чл.6.2 от договора.

Твърди, че размерът на тази неустойка е в размер на 2 018.36 лева, която сума се изплащала заедно с погасителната вноска по главницата.

Твърди се, че договорът е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Счита, че дори и да се приеме, че договорът не е по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Сочи, че ответникът Д. Н. Д., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

Излага доводи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 05.04.2023 г., ****** като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера *********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********.

Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано 2 на стр. № 3 от Приложение № 1 към договора за цесия.

Твърди се, че претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X.

„Забава. Предсрочна изискуемост" от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски в исковото и заповедното производство. Моли делото де се гледа в негово отсъствие. Моли съдът да постанови неприсъствено решение.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез назначения му особен представител подава отговор. Оспорва да има наличен договор. Твърди, че липсва подпис, че не е уведомен с общите условия и не се е запознал с договора. Твърди, че сумата не е усвоена от ответника. Твърди, че не е ясно кои вноски не са платени. Прави възражение, че договорът е недействителен.

Клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави. Твърди, че има неравноправни клаузи. Твърди, че не се зная ГПР, на основание чл.11, т.10 ЗПК. Твърди, че липсва уведомление за предсрочна изискуемост.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът не се явява и не се представлява. Депозира молба, с която поддържа исковете. Претендира разноски. Представя списък.

Ответникът, редовно призован, представлява се от особен представител.

Поддържа отговора на исковата молба. Моли да се отхвърлят исковете. Излага съображения па същността на спора. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

С определение № 1555257/01.04.2025 г. съдът се е произнесъл за допустимостта на осъдителния иск, след заповедно производство (л. 115-122 от делото).

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на 3 правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 1555257/01.04.2025 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л115-122 от делото).

За да бъде уважен настоящия иск, ищецът, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи следните факти и обстоятелства: сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание – главница, договорна лихва, ГЛП, ГПР

2. предаването на сумата

3. договорът е индивидуално сключен, а не при общи условия (с оглед възраженията на ответника).

4.

Длъжникът е уведомен за цесията (т.4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС)

5. срок и падежи на връщане на сумите, дата на падеж – изискуемост на вземането – настъпил падеж

6.

Размера на търсените суми

7.

Условията, които спира или прекъсват давността.

1.

За да бъде отхвърлени иска, ответникът при насрещно и главно доказване следва да установи плащането на процесните суми, както и направените от него възражения:

1. правооспорващи – липса на договор, длъжникът не е уведомен за съдържанието на договора и изискуемите му реквизити, не е ясен ГПР (чл.11, т.10 ЗПК)

2. правоизключващи – недействителност на договора (чл.22 ЗПК), клаузата за неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави (чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД), неравноправни клаузи; длъжникът не е уведомен за предсрочната изискуемост на вземанията, липса на настъпил падеж (т.18 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС) По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), което съдът напълно кредитира като пълно, обосновано и изготвено от компетентно вещо лице. От него се установи, че кредитът е заявен чрез електронна поща ********** с посочен телефонен номер ********. Заявката за кредит е подадена от Samsung Galaxy S8+ SM-G955F. Ищецът е проверил, че личната карта не е обявена за открадната. След пускане на заявката за кредит ищецът е провел разговор с лицето, кандидатствало с кредита, по телефона за потвърждаване на неговата самоличност, като му е дало няколко 4 контролни въпроси. След това ищцовото дружество изпраща SMS с код за потвърждение в платформата и да потвърди подадените от него данни. Едва след това се изпраща договорът по електронната поща.

Съгласно чл.11, ал.1, т.22 ЗПК договорът за потребителски подпис съдържа подпис. Съгласно чл.3, пар.1, т.10 и 35 от Регламент 910/2014 „електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва, а електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, поспециално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.

Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да бъде съставен в трайна форма и да съдържа подпис. Няма ограничение такъв договор да не се включва в електронна форма. Същото е допустимо и с оглед разпоредбите на ЗПФУР.

При това положение важи свободата на договаряне за електронна идентификацията между страните. Същите не са обвързани по никакъв начин да сключат договора с квалифициран или усъвършенстван електронен подпис.

В процесния случай те са избрали да сключат договора с усъвършенстван електронен подпис.

От заключението се установи, че данните, които са подали в заявката за кредита отговорят на данните на ответника. Установи се, че дори електронната поща съвпада по имена, дори и година на раждане на ответника.

Освен това проверката на ищеца включва едновременно позвъняване до длъжника по телефона за задаване на контролни въпроси, последващо изпращане на код за потвърждение и подписване на договора чрез онлайн платформа. Нещо повече установи се, че договорът е сключен и подадена заявка чрез телефон. При тези факта ищецът е проверил самоличността на лицето, което подало заявка едновременно по лична карта и по телефона, който лицето е посочило по телофона. Провело е телефонен разговор и на същият телефонен номер е изпратило код за потвърждение. Този код е генерира от него, което има функцията на усъвършенстван електронен подпис.

Връзката между лицето, което е подало заявлението и ответника се установи по веригата от косвени доказателства. Това е така, защото от една страна има проверка на открадната лична карта. Същата не е открадната. От друга има позвъняване на телефонния номер, което е посочено в заявлението и изпращане на код за подписване на договора. При това положение едновременно лицето, което е откраднало данни да притежава едновременно и телефонния номер и апарат е доста малко вероятно. Освен това заявката е подадена от същият апарат, на който е проверен разговор. В допълнение при проведения разговор са задави контролни въпроси, което също идентифицират данните на лицето. Едновременното съвпадение на лични данни, телефонен апарат, разговор и телефонен номер, на който се получава код за потвърждение, създава единствения възможен извод, че именно ответникът е 5 сключен процесния договор.