Решение № 4989 от 31.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4989 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100500359 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20296/11.11.2024 г. по гр. д. № 25787/2023 г. по описа на СРС, 75 състав, при участието на трето лице помагач – „Техем Сървисис“ ЕООД, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД против А. А. Р., че А. А. Р. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК сумата от 250,24 лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от 27.07.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабдяван имот – апартамент № 18, находящ се в тр.

София, ж.к. ****, ведно със законната лихва, считано от 27.07.2022 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер 387,28 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 27.07.2019 г., като погасен по давност и сумата от 14,36 лева, представляваща такса за услуга дялово разпределение за периода от м. 06.2019 г. до 04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 27.07.2022 г. до окончателно плащане на сумата, като отхвърля исковете за сумата от 71,56 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 05.07.2022 г. и за 1 сумата от 2,71 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 05.07.2022 г. С решението е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД против Н. А. Р., че Н. А. Р. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК сумата от 250,24 лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от 27.07.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабдяван имот – апартамент № 18, находящ се в тр.

София, ж.к. ****, ведно със законната лихва, считано от 27.07.2022 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер 387,28 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 27.07.2019 г., като погасен по давност и сумата от 14,36 лева, представляваща такса за услуга дялово разпределение за периода от м. 06.2019 г. до 04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 27.07.2022 г. до окончателно плащане на сумата, като отхвърля исковете за сумата от 71,56 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 05.07.2022 г. и за сумата от 2,71 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 05.07.2022 г.

Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени са постъпили въззивна жалба вх. № 391081/03.12.2024 г., подадена от Н. А. Р. и вх. № 395066/05.12.2024 г., подадена от А. А. Р., в които са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивниците поддържат, че решението е неправилно, тъй като не било установено по категоричен начин вещното им право на собственост върху имота. Не било установено, че ответниците са приели наследството на М.А. Р. и А.С. Р.. Освен това, посочват, че не било налице основание за присъждане на сумите за дялово разпределение в полза на ищеца, тъй като нямало основание за това. Молят решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивните жалби с вх. № 6362/09.01.2025 г., с който въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД ги оспорва и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по 2 делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 25787/2023 г. по описа на СРС, 75 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против А. А. Р. и Н. А. Р., с която са предявени искове по чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата молба се твърди, че А. А. Р. и Н. А. Р. са собственици на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ****, с абонатен № 82525, при равни дялове и са клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от КЕВР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответниците не е упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че ответниците са имали задължение да заплатят дължимите от тях суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че ответниците не са изпълнили задълженията си да заплатят исковите суми за доставена топлинна енергия до адрес в София, ж.к. ****, с абонатен № 82525. В исковата молба се сочи също, че за периода от 05.2019 – 04.2021 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответниците не са заплатили дължимата за това цена в общ размер на 774,57 лева. Поддържа, че за периода от 15.09.2019-05.07.2022 г. са изпаднали в 3 забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължат и обезщетение в размер на 143,12 лева. Твърди, че дължат и суми за дялово разпределение в размер на 28,73 лева – главница за периода от м. 06.2019 г. до м. 04.2021 г., както и 5,42 лева – лихва за периода от 31.07.2019-05.07.2022 г.

Моли да бъде признато за установено, че ответниците дължат исковите суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори от А. А. Р. и Н. А. Р., с който заявяват, че оспорват предявените искове. Оспорват, че между страните е възникнало облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия.

Посочват, че има и още един наследник на имота, както и учредено право на ползване. Оспорват твърденията, че са изпаднали в забава за плащане на исковите суми. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени.

Към първоинстанционното дело е приложено гр.д. № 40549/2022 г. по описа на СРС, 75 състав. По заявление от 27.07.2022 г., подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на А. А. Р. и Н. А. Р. да заплатят на заявителя следните суми: А. А. Р. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 387,28 лева за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 27.07.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 05.07.2022 г. в размер на 71,56 лева, цена на извършена услуга дялово разпределение в размер на 14,36 лева за периода от м. 06.2019 до м. 04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 27.07.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до 05.07.2022 г. в размер на 2,71 лева, както и направените в заповедното производство разноски; Н. А. Р. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 387,28 лева за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 27.07.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 05.07.2022 г. в размер на 71,56 лева, цена на извършена услуга дялово разпределение в размер на 14,36 лева за периода от м. 06.2019 до м. 04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 27.07.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до 05.07.2022 г. в размер на 2,71 лева, както и направените в заповедното производство разноски..

4

С обжалваното решение, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че предявеният иск е основателен, тъй като съществувало облигационно правоотношение между страните и е доставена топлинна енергия в процесния период на установената стойност, както и че е извършено дялово разпределение от третото лице помагач.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивните жалби съдът намира следното:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.

422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника.

Предявеният иск има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр. д. № 40549/2022 г. по описа на СРС, 75 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е подаден в законоустановения срок. Основателността на исковете е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на 5 отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т.

2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот.

Във връзка с установяване на съществуването на облигационно правоотношение с ответниците са събрани писмени доказателства, от които се установява, че А. А. Р. и Н. А. Р. са придобили право на собственост при равни дялове върху недвижим имот в София, ж.к. ****, по силата на Нотариален акт за покупка от СГНС № 135, т. V, д. № 935/1973 г. на Нотариус при СНС и наследствено правоприемство от М.А. Р. и А.С. Р..