Решение № 1050 от 03.07.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1050 гр. Русе, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20254520101468 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. чл. 415 ГПК вр. чл.92 и чл. 86 ЗЗД „ЕНЕРГО – ПРО Енергийни услуги“ ЕАД, гр. Варна против „НЕВИ – БЕРИ“ ЕООД със седалище гр. Русе за признаване за установено по отношение на ответника съществуването на парично задължение в полза на ищеца по договор за комбинирани услуги от 20.02.2024 г. за покупко-продажба на ел.енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги.

Ищецът твърди, че е получил уведомление от мрежовия оператор „Електроразпределение Север“ ЕАД, че от 01.11.2024 г. обект с ид. номер ..... отпада от балансиращата група на „ЕНЕРГО – ПРО Енергийни услуги“ ЕАД, което довело до прекратяване на договора между страните и приложението на клаузата на чл.19, ал. от договора, съгласно която ответникът дължи неустойка в размер на 500 лева за всеки отделен обект. С разпореждане по ч.гр. дело № 296/2025г. по описа на Русенски районен съд по повод издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК относно вземанията на ищеца, на заявителя било указано да предяви установителен иск за вземането си, с оглед факта, че длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК в срок, предвид което възниквал правният интерес за ищеца да инициира настоящото производство.

1

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба. В проведеното открито съдебно заседание представляващият ответното дружество управител заявява, че е заплатил задължението си по издадената заповед за изпълнение, с изключение на разноските, за които не било прието плащането.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, че в качеството си на кредитор, ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК и се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №296/2025 г. по описа на РРС срещу „НЕВИБЕРИ“ ЕООД с ЕИК 202301666 за сумите: 500,00 лева – представляваща главница за неустойка по договор за обект с абонатен номер № ....., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2025г. до изплащане на вземането; 11,45 лева – мораторна лихва за периода от 04.11.2024 г. до 16.01.2025 г.; 25 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът е депозирал възражение по чл.414 ГПК, с оглед на което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

Искът е предявен в указания едномесечен срок и се явява допустим.

Разгледан по същество, искът е неоснователен поради погасяване на задължението чрез плащане след образуване на съдебното производство.

От представения по делото договор за комбинирани услуги от 20.02.2024 г. (л.6-11) е видно, че страните по делото са били обвързани от облигационно правоотношение по повод покупко-продажба на ел.енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги, като ответното дружество е било клиент с абонатен номер № ..... за обект с адрес гр. Русе, бл. „Г.Б.“, Бърза закуска. Ищецът начислил на ответника неустойка за прекратяване на договора на осн. чл.19, ал.1 вр. чл.18, ал.1, б. „е“ от договора в размер на 500 лева, тъй като твърди, че е получил информация от мрежовия оператор за отпадане на горепосочения обект от балансиращата група на координатора, считано от 01.11.2024 г. На осн. чл.19, ал.4 от договора начислил и мораторна лихва върху главницата от 04.11.2024 г.

От представената по делото молба от ищеца с приложено извлечение за 2 фактури и плащания към 15.05.2025 г. за клиент „НЕВИ-БЕРИ“ ЕООД се установява, че ответното дружество е изплатило на ищеца „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕАД задължението си в размер на 500 лева на 23.04.2025 г., ведно с дължимата лихва, с оглед на което ищецът счита, че искът следва да бъде отхвърлен поради погасяване на исковата претенция чрез плащане след образуване на делото, като претендира разноски за заповедното и исковото производство съгласно приложен списък. В съдебното заседание представляващият ответното дружество заявява, че е изплатил задължението за неустойка на 23.04.2025 г., но плащането на разноските по заповедното производство не било прието от ищеца, поради което моли да не бъдат възлагани в негова тежест деловодни разноски. Ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за неприемане на плащането за деловодни разноски от страна на ищеца. Заплащайки задължението си за неустойка по процесния договор след предявяване на иска, ответникът със своето поведение е дал повод за завеждане на делото. Съгласно чл.235, ал.3 ГПК съдът трябва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Предвид извършеното плащане след завеждане на делото на задължението по предявената искова претенция, съдът намира, че този новонастъпил факт следва да бъде съобразен при постановяване на съдебния акт, като искът бъде отхвърлен поради погасяване на задължението чрез плащане. Доколкото исковете се отхвърлят не поради тяхната неоснователност, а поради погасяване на задълженията чрез плащане след образуване на съдебното производство, със своето поведение ответникът е дал повод за завеждане на делото и на осн. чл.78 ГПК в негова тежест следва да се възложат сторените от ищеца деловодни разноски. Съобразявайки задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски както в исковото, така и в заповедното производство. В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 175 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, а в заповедното производство – в размер на 75 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на ответника.

Мотивиран така, съдът

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕАД, с ЕИК 201398872, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.

„Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от представляващите П.С.,Н.С. и Р.И., против „НЕВИ-БЕРИ“ ЕООД с ЕИК 202301666, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „С.С., представлявано от управителя Н.Р., за признаване за установено съществуването на вземания на „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕАД против „НЕВИ-БЕРИ“ ЕООД за сумите: 500 лева – главница за неустойка съгласно чл.19, ал.2 от договор за комбинирани услуги № МПМТ**********/20.02.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 11.45 лева – мораторна лихва върху главницата от 04.11.2024 г. до 16.01.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело №296/2025г. по описа на РРС, като погасени поради плащане след образуване на съдебното производство.

ОСЪЖДА „НЕВИ-БЕРИ“ ЕООД с ЕИК 202301666, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „С.С., представлявано от управителя Н.Р., да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕАД, с ЕИК 201398872, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от представляващите П.С.,Н.С. и Р.И., сумата от 175 лева – деловодни разноски по гр.д. №1468/2025г. по описа на РРС и сумата от 75 лева – деловодни разноски по ч.гр.д. №296/2025 по описа на РРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4