Решение № 12 от 17.02.2020, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр.

Враца, 17.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АГНЕСА СТАВАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА мл. с. ИВАН НИКИФОРСКИ при участието на секретаря Христина Цекова и прокурор

Силвия Миленкова, като разгледа докладваното от мл.съдия ИВАН НИКИФОРСКИ в.н.о.х. дело № 380 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производство е по реда на гл. XXI - чл. 327 НПК.

С присъда № 13 от 12.07.2019год., постановена по НОХД № 178/2017 година, Районен съд - гр. Оряхово е:

ПРИЗНАЛ подсъдимият А.К.М., роден на ***

***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, осъждан, неженен, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата, за времето от 01.07.2011 година до 28.07.2011 година, в с. Остров, обл. Враца, е извършил деянието в немаловажен случай, при условието на повторност, тъй като е извършил престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, като от необитаем частен дом, находящ се на ул. „***“ № 25, с помощта на неустановено техническо средство с остра режеща повърхност, чук и щанга, е отнел чужди движими вещи: 50 бр. ламарина, с дебелина 0,5 мм, на стойност 262,40 лева и 1 бр. входна порта от метални платна – плътни и винкелова конструкция, съставена от две крила заедно с носещите метални колони, от дебелостенни тръби с размери – широчина 4 м. и височина 2 м., направена от ламарина с дебелина 0,5 мм, на стойност 176.00 лева, вещи на обща стойност 430,40 лева, от владението на собственика им – Т.Т.Т., от с. Горни Вадин, без съгласието на собственика им, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.

195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.

195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, вр.чл.54 НК, ГО Е ОСЪДИЛ на 1

/една/ година „Лишаване от свобода“.

На основание чл.57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС,

Е ОПРЕДЕЛЕН „Общ“ режим на изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода“.

На осн.чл. 68 ал.1 от НК, Е ПРИВЕДЕНО в изпълнение наложеното на подсъдимия А.К.М. по НОХД 44/2010 г. по описа на РС Оряхово наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ месеца.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС,

Е ОПРЕДЕЛЕН „Общ“ режим на изтърпяване на наложеното приведено в изпълнение наказание.

На основание чл.189, ал.1 от НПК,подсъдимият А.К.М. е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР гр. Враца направените разноски в досъдебната фаза на процеса за изготвените експертизи в размер на 43.00 лв. /четиридесет и три лева и нула ст. / и по сметка на РС Оряхово, направените в съдебната фаза разноски в размер на 702,44 лв. /седемстотин и два лева и четиридесет и четири ст./, както и по 5.00 лв. в случай на служебно издаден изпълнителен лист.

От съдебния акт на РС - гр.Враца е останал недоволен подсъдимият А.К.М., който чрез процесуалния си представител - адвокат И. е депозирал въззивна жалба срещу постановената присъда.В същата се навеждат доводи, че в хода на съдебното производство не са събрани доказателства, въз основа на които да се достигне до извода, че подсъдимият М. е осъществил съставите на престъпленията, за които е обвинен и осъден. Посочва се също така, че присъдата е постановена при нарушение на закона, при съществени нарушения на процесуални правила, а наложеното наказание се намира за явно несправедливо.Конкретни пороци на обжалвания съдебен акт не се посочват.

Отправя се искане въззивният съд да отмени присъдата на основание чл.336 ал.1 т.3 от НПК и подсъдимият да бъде признат за невиновен.

По реда на чл. 322 от НПК не е постъпило писмено възражение от представителя на държавното обвинение.

В закрито заседание на 26.09.2019 г., въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на експерти, както и ангажирането на нови писмени, гласни или веществени доказателства.

Пред настоящата съдебна инстанция защитниците на подсъдимия - адвокат И. и адвокат Г. заявяват, че поддържат въззивната жалба и молят за постановяване на съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.Твърди се също така, че от първостепенният съд са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, изразяващи се в това, че органите на досъдебното производство не са изяснили, чия собственост са инкриминираните вещи, както и в недопускане от съда на допълнителна съдебно - оценителна експертиза.В този смисъл се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.В случай, че съдът остави в сила присъдата на районния съд се отправя искане за намаляване размера на наложеното наказание, като се отчете, че наличието на 5 малолетни деца представлява изключително обстоятелство и няма кой друг да се грижи за тях освен подсъдимия, както и стойността на инкриминираните вещи - около 400 лв.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр. Враца намира подадената въззивна жалба за неоснователна и затова моли да бъде оставена без уважение. Поддържа се от представителя на държавното обвинение, че присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.Развиват се съображения в тази насока.

В правото си на лична защита подсъдимият

А.К.М. поддържа, че не е виновен за престъплението, за което е осъден от първостепенния съд.

В последната си дума подсъдимият А.К.М. заявява, че желае да бъде признат за невинен.

Врачански окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбите‚ както и тези, изложени в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 313 и чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменяване или отменяване, поради следните съображения:

Атакуваната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по несъмнен и безспорен начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Приетите по делото съдебно - оценителна и съдебно - психологическа експертизи също са обсъдени в съответствие със своето значение, по правилата на логиката и съобразно с изискванията на закона.Районният съд е извършил прецизен и задълбочен анализ на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като подробно е аргументирал основанията, поради какви причини е дал вяра на едни доказателства, докато други е приел за недостатъчно достоверни.

При преценката на доказателства, събрани и обсъдени от районният съд, настоящата съдебна инстанция не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият А.К.М. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, осъждан, неженен, с лоши характеристични данни с ЕГН **********.

Същият е осъждан за престъпления от общ характер, както следва:

- Със споразумение от 25.02.2010г. по НОХД №

44/2010г. по описа на РС Оряхово, в сила от 25.02.2010г., за деяние извършено на 01.01.2009г. до 04.01.2009г., на осн. чл.194 ал.1, вр. чл.54 ал.1 от НК е осъден на 6 месеца „ Лишаване от свобода „, изпълнението на което е било отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години от влизане на споразумението в законна сила.

- Със споразумение от 12.04.2016 г. по НОХД

418/2015г. по описа на РС Оряхово, в сила от 12.04.2016г., за деяние извършено от началото на м.януари 2015г. до 24.01.2015г., на основание чл.234в, ал.1, вр. чл.54 ал.1 от НК е осъден на 3 месеца „Лишаване от свобода„, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК, за срок от 3 години от влизане на споразумението в законна сила.

Пострадалият

Т.Т.Т., живее в с. Горни Вадин, област Враца, като притежава наследствен недвижим имот – къща с дворно място и второстепенни постройки, находящи се в с.

Остров, област Враца, на ул. „***“ № 25. Имотът бил собственост на бащата му - Т.Т.П. б.ж на с.Остров, починал на 21.12.2008г. След смъртта си собственикът на имота оставил законни наследници – синовете си - пострадалият Т.Т., както и св.С.Т., който от 1990 година преустановил не е посещавал с.Остров, и къщата на родителите си. След смъртта на собственика Т.П. имотът останал необитаем, като синът му - пострадалият Т.Т. периодично, на всеки 2-3 месеца, го наглеждал с цел да го предпазва от посегателства. В дворното място имало селскостопански постройки, които собственикът приживе изградил с помощта на синовете си, за да отглежда животни - метален кош, асмалък, курници, както и два навеса ,покривите на които били изградени от общо 50 броя ламаринени платна с размери 2 / 1 м и дебелина от 0,5 мм. Единият навес бил разположен зад къщата и бил с размери около 7-8 кв.м, а другият се намирал в стопанския двор и с размери около 40-50 кв.м.

Входната порта на имота към стопанския двор била двукрила, с размери 4 метра широчина на 2 метра височина, изградена от винкелова конструкция с плътни метални платна и носещите метални колони, от дебелостенни тръби. Място било оградено с метална мрежа, а входната пора и къщата били заключени.

В къщата пострадалият Т.Т. съхранявал различни свои вещи, необходими за домакинството, както следва: 3 броя легла с метални табли и размери от персон и половина, готварска печка и други вещи. Електрическата инсталация на къщата била изградена от меден проводник със сечение от 1,5 кв. мм. Дължината на същата била около 40 метра, положена в стената. В сградата нямало ток, както и в съседните помощни помещения, тъй като ел. захранването било изключено.

В съседство на имота се намира недвижимият имот, собственост на свидетеля М. П. В. от с. Остров, живущ ***. Между двата имота имало метална ограда, която през 2010г. била свалена и в последствие открадната.

През 2010 година, подсъдимият А.К.М. се настанил да живее в къща, находяща се на ул. „***“ № 19, която се намирала през един двор от имота на прострадалия и непосредствено до дома на св. М.В.. След като се преместил да живее на ул. „***“ № 19, подсъдимият предложил на св. М.В. да го гледа и да се грижи за него, срещу задължението свидетелят да му прехвърли собствеността върху собствения си имот на ул.“***“ 21. Между двата съседни имота – частния дом, находящ се на ул. „***“ № 21 и този, находящ се на ул. „***“ № 25, също нямало огради и достъпа бил свободен.

На неустановена дата, през месец юли

2011година, в периода от 01.07.2011 г. до 28.07.2011 година, подсъдимият А.К.М. се нуждаел от средства за прехрана на семейството си, поради което започнал да демонтира навесите в двора на пострадалия Т.Т., като за целта използвал чук, щанга, както и други помощни средства, находящи се в имота на пострадалия.

Ламарините от покривите и покривните конструкции на навесите пренасял и съхранявал в двора на св. М.В.. В същия период подсъдимият свалил входната порта откъм стопанския двор на пострадалия и с помощта на неустановено техническо средство с остра режеща повърхност, срязал стоманените колони, на които била закрепена. Демонтирал и подготвил за изнасяне и металния кош за царевица, находящ се в наследствения имот на пострадалия .

Докато подсъдимият М. демонтирал и пренасял добитите метални вещи от дворното място на пострадалия, свидетеля М.В. го наблюдавал от собственото си дворно място.

След като пренесъл част от металните елементи от демонтираните стопански постройки в двора на свидетеля М.В., подсъдимият ги нарязвал и смачквал, като ги подготвял за предаване като отпадък. Смачканите и нарязани железа и ламарини, пренасял до входната порта на имота.

На

28.07.2011 г., около обяд, подсъдимият М. се видял със свидетеля С.М.А., от гр.

Оряхово и го помолил да транспортира метални отпадъци от с. Остров до пункта за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали, находящ се в гр. Оряхово, собственост на „Феникс Комерс Метал“

ЕООД - гр. София. Свидетелят се съгласил срещу заплащане да извърши транспортната услуга. Около 13:00 часа на 28.07.2011г. подсъдимият М. извикал своя познат – св. С.Ц.С., живущ ***, за да му помогне да натоварят подготвените метални отпадъци, които бил складирал до входната порта на имота на св.В., в товарния микробус „Форд Транзит“ на св.С.А.. Свидетелят С. се съгласил и заедно с подсъдимия започнали да товарят приготвените метални вещи. В този момент св. С. забелязал че двата навеса, железния кош и двукрилата порта от имота на пострадалия Т.Т., които съществували няколко дни преди това са развалени и липсват на местата им. След като натоварили металите в превозното средство, подсъдимият М. и св. С. се качили в микробуса отпътували към гр. Оряхово, за да предадат отпадъците.