Решение № 260041 от 31.08.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260041 / 31.8.2020г. гр. П., 31.08.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на трети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Теодорова Тодорова, като разгледа докладваното от съдия К. Костадинова гр.д. № 218 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. П., с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Д.Й., срещу Д.А.П., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът в качеството си на наследник на лицето К.В.П.дължи на ищеца сумата от общо 149.62 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода за имот – апартамент ***, находящ се в гр. П., ул. ***, от които главница в размер на 119.55 лева за периода от 12.12.2015 г. до 07.09.2017 г. вкл, и 30.07 лева – лихва за периода от 15.02.2016 г. до 07.08.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и наследодателя на ответницата е съществувало валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия /приети с Решение №ОУ-021 ОТ 09.06.2006 г.на ДКЕВР/, които са публикувани по установения ред и по отношение на които наследодателят на ответницата не е изразил несъгласие, и Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 ог 2004г., изм. и дои./. Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен номер. В качеството си на потребители на „ВиК“ услуги абонатите били задължени да заплащат същите в предвидения в закона срок.

В тази връзка се прави извод, че като потребител, наследодателят на ответницата бил запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на формираното към „ВиК" ООД П. парично задължение за изразходвано количество вода. За ползването на услугите на посочения адрес е била създадена отделна партида – абонатен № *** в счетоводните регистри на доставчика с титуляр – наследодателя на ответницата. Посочва се, че в съответствие с посочените в ОУ срокове е извършвано отчитане на показанията на монтирания/те в обекта водомер/и /чл. 21/ съответно са начислявани сумите от потребеното количество вода. В сроковете, установени от ОУ обаче, наследодателят на ответницата К.В.П.не е заплатил дължимите от него суми. Посочва се, че след смъртта на същия – на ***г. ответницата в качеството си за наследник също не е заплатила натрупаните към ищецовото дружество задължения. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

Представени са извлечения от сметка и Общи условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ООД гр. П. и удостоверение за наследници на К.В.П.. В хода на делото е представено копие от в-к „Новинар“, копие от в-к „СъП.“ с публикувани общи условия на ищцовото дружество, копия от карнетни картони за абонатен № *** и копия от карнетни картони за абонатен № ***/за общия водомер в сградата/, както и писмо от Община П., отдел „МПТ” с изх. № 20/01.07.2020 г. с приложени към него Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***г., том ***г. на нотаруис Р.М., с рег. № *** по регистъра на НК /документът е представен в копие без заверка „вярно с оригинала”/ и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***г. том **, нот.д. № ***г. на нотаруис при РС П. М.В./документът е представен в копие без заверка „вярно с оригинала”/.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез процесуалния му представител адв.

В., е постъпил писмен отговор, с който исковите претенции се оспорват като недопустими, евентуално като неоснователни. По отношение на допустимост се твърди, че исковата молба била нередовна, доколкото не ставал ясен размерът и стойността на всяка от услугите – доставка, отвеждане и пречистване на вода за процесния период.

По отношение на основателността се твърди на първо място, че ответницата няма качеството потребител на ВиК услуги, доколкото през процесния период не е нито собственик, нито ползвател на процесния имот. Твърди се, че ответницата не е титуляр на посочената от ищеца партида. Оспорва се обстоятелството, че до имота реално са доставяни ВиК услуги в процесния период и тяхната стойност. Твърди се, че ищцовото дружество не е изпълнило задължението си да доставя ВиК услуги. Оспорват се общите условия на дружеството, както и възникването въз основа на тях на облигационно отношение между страните по делото. Твърди се, че общите условия не са надлежно оповестени. Оспорва се представеното извлечение от сметка. Твърди се, че счетоводството на ищеца не е водено редовно. Прави се изрично възражение, че претендираните вземания са погасени по давност. Претендират се разноски.

В депозираното по ч.гр.д. № 6135/2019 г. по описа на Пернишкия РС възражение по чл. 414 от ГПК от страна на длъжника ответник са изложени аналогични на развитите в отговора възражения.

С тези аргументи се иска претенциите на дружеството да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание, проведено на 03.08.2020 г. ищецът, редовно призован, не се явява, представител не изпраща.

Ответникът, редовно призован – не се явява. Вместо него се явява упълномощеният му процесуален представител – адв. В.. Последният изразява становище за отхвърляне на исковете – изцяло, евентуално частично предвид възражението за давност.

Поддържа, че представените по делото два броя нотариални акта представляват копия, а не официално заверени преписи. Освен това представените копия не били със заверка „вярно с оригинала”. В тази връзка иска същите да не бъдат ценени като доказателство по делото, предвид направеното изрично оспорване.

В съдебно заседание, проведено на 15.06.2020 г., процесуалният представител на ответницата заявява изрично, че не оспорва обстоятелствата, че за процесния период до процесния имот реално са били доставяни ВиК услуги и че същите са отчитани правилно, както и не оспорва размера на претендираните вземания. В тази връзка съдът е приел окончателен доклад по делото, в който е посочил тези обстоятелства като безспорни и ненуждаещи се от доказване, срещу което страните, присъстващи в съдебното заседание, не са възразили.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 4574/24.10.2019 г. по ч.гр.д. № 6135/2019 г. по описа на РС П.. Срещу посочената заповед длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

По делото е представено извлечение от в-к. „СъП.“ от

21.08.2014 г. и извлечение от в-к „Новинар“ от 21.08.2014 г. от които е видно, че общите условия за предоставяне на ВиК услуги на „ВиК“ ООД гр. П. са публикувани в един централен и в един местен ежедневник.

По делото е представено удостоверение за наследници на лицето К.В.П., от което е видно, че същият е починал на ***г. като е оставил за свой наследник племенницата си ответницата Д.А.П. /дъщеря на починалия преди него негов брат А.В.П./.

От копие от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***г. том**, нот.д. № ***г. на нотаруис при РС П. М.В., се установява, че на ***г. А.В.П. е продал на брат си К.В.П.собствената си ½ идеална част от наследствен имот – апартамент ***, находящ се в гр. П., ул. ***.

От представено по делото копие от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***г., том ***г. на нотаруис Р.М. се установява, че на 07.02.2019 г. Д.А.П. е продала на лицето Д.И.В.имот апартамент ***, находящ се в гр. П., ул. ***. В нотариалния акт не е учредено вещно право на ползване, но е посочено, че купувачът има право да извършва сделки на разпореждане с имота едиствено със съгласието на С.Б.С., дадено писмено с нотариална заверка на подписа.

От представеното по делото извлечение от сметка е видно, че за процесния имот са начислени следните суми, дължими за предоставяне на ВиК услуги – главница в размер на 119.55 лева за периода от 12.12.2015 г. до 07.09.2017 г. вкл и 30.07 лева – обезщетение за забава за периода от 15.02.2016 г. до 07.08.2019 г., като същите не са заплатени.

По делото са представени карнетни картони за абонатен

№ ***, неподписани в поле „клиент”.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 60 от Закона за наследството вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за предоставени ВиК услуги на наследодателя на ответника, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 4574/24.10.2019 г. по ч.гр.д. № 6135/2019 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото сумите се претендират от ответницата в качеството й на наследник на лицето К.В.П., който отговаря за задълженията на последния. Действително К.В.П.е починал на ***г., а процесният период обхваща 12.12.2015 г. до 07.09.2017 г. В тази връзка и за периода от 26.08.2017 г. до 07.09.2017 г. ответницата би следвало да отговаря в лично качество като потребител. Предвид обстоятелството, че се касае за период от едва около десет дни /а за последния месец се претендират общо 7.82 лева – главница и 1.44 лева – обезщетение за забава/, през който липсват данни да са настъпили промени във вещноправния статут на имота, то и съдът по целесъобразност приема, че пълният размер на претенциите се търси от ответницата като наследник, доколкото това не би довело до съществени разлики в крайните изводи по делото.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично като същият е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца, указана му изрично с доклада по делото, е да установи, че между него и наследодателя на ответницата е била налице облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на такива услуги съответно и тяхната стойност. В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е относно наличието на облигационна връзка между ищеца и наследодателя на ответницата през процесния период, както и относно доказателствената стойност на представените нотариални актове без заверка „вярно с оригинала” – предвид направеното от ответника изрично позоваване на този факт.

Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги /наричана по-нататък „наредбата”/ получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия се определят правата и задълженията на оператора и на потребителите. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите имат право да направят пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни условия.