Решение № 526 от 13.03.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. Бургас, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20232120106388 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на К. Х. И., ЕГН **********, чрез адв. С. К. Л. от БАК против “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД с ЕИК ....................., с която се иска на основание чл. 439 ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи претендирани суми по изпълнително дело № 20218030402092 по описа за 2021 г. при ЧСИ Т. М., от които главница в размер на 7 793,26 лв. със законна лихва върху тази главница в размер на 2 322,82 лв. за периода 08.08.2018 г. – 16.07.2021 г., 4 658,18 лв. неолехвяеми вземания (мораторни лихви, обещетения и т.н.), както и разноските по изпълнението.

В исковата молба се твърди, че по силата на издадения в полза на Профи Кредит България ЕООД изпълнителния лист на 25.07.2014 г. по т.д. № 3041/2014 г. на СГС, ищецът следва да заплати на дружеството сумата от общо 11685.33 лв., заедно с лихва за забава от 29.05.2014 г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 683.71лв. – юрисконсултско възнаграждение и общо 130 лв. – такси и разноски. Вземането на кредитора е било прехвърлено на дружеството ответник “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД.

Ищецът посочва, че от датата на издаване на изпълнителния титул до образуването на изпълнително дело № 20218030402092 на 17.06.2021 г., при ЧСИ Т. М., е изтекъл срокът по чл. 110 ЗЗД, поради което задълженията са погасени по давност. Ангажирани са писмени доказателства. Претендират се разноски.

В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил иска като неоснователен и недоказан. Не се оспорва качеството на дружеството на кредитор на ищеца по цедираното вземане от „Профи Кредит България“ ЕООД. Твърди се, че вземането е придобито през 2018 г., като изпълнителното производство образувано от първоначалния кредитор по изп.д.№ 2331/2014 г. на ЧСИ Б. Б. е било прекратено по молба на цесионера от 08.02.2021 г., след което е образувано висящото понасотящем изп.д.№ 2092/2021 г. на ЧСИ 1

Т. М.. Посочва се, че давностният срок не е изтекъл, тъй като е бил моногократно прекъсван.

Твърди се, че за периода от 06.10.2014 г. до 26.06.2015 г. приложение намира ППВС № 3/18.11.1980 г. и погасителната давност не е текла независимо дали има или няма извършени погасителни действия. Началният момент, от който следва да започне да тече погасителната давност е датата на постановяване на ТР №2 от 26.06.2015 г., като в настоящия случай обаче, след тази дата са извършени изпълнителни действия, с които се прекъсва давностния срок. Затова се иска отхвърляне на иска. Ангажирани са писмени доказателства.

Претендират се разноски.

Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК.

В съдебно заседание е направено уточнение на претенцията, като се иска установяване на недължимостта на сумите посочени в изпълнителен лист от 25.07.2014 г. в размер на общо 11685.33 лева, ведно със законна лихва от 29.05.2014 г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 683.71 лева юрисконсултско възнаграждение и посочените разноски от 80лв. – разноски по арбитражното производство и 50 лева – заплатена държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист. По отношение на другите посочени в исковата молба задължения към ТД на НАП Бургас от 70 лв. производството по делото е прекратено.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че по т.д. № 3041/2014 г. по описа на Софийски градски съд на 25.07.2014 г. е издаден изпълнителен лист срещу ищеца К. Х. И., за вземания на „Профи Кредит България“ ЕООД, в размер на сумата от 11685.33 лв., задено със законната лихва от 29.05.2014г. – датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 683.71 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 80 лв. – разноски по арбитражното производство и 50 лв. – заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Въз основа на издадения изпълнителен лист взискателят „Профи Кредит България“ ЕООД е образувал изпълнително дело № 20148560402331 по описа за 2014 г. на ЧСИ Б. Б.

.

От представения препис от образуваното изпълнително дело се установява, че на 08.10.2014 г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, направено е проучване на неговото имущество, като на същата дата е изпратено запорно съобщение до неговия работодател ......................... Запорни съобщения на 08.10.2014 г. са изпратени и до множество банки. Също така в хода на производството като взискател е присъединена и ТД НАП Бургас. Направена е справка за актуалните трудови договори на длъжника на 16.01.2015г., 27.04.2015г. Постъпила е по изпълнителното дело информация за справка за актуалните към 07.06.2016г. трудови договори и превозни средства към 30.04.2016г.

Във връзка с входирана на 08.02.2021 г. молба от взискателя „Профи Кредит България“ ЕООД изпълнителното производство е прекратено, с постановление на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, издадено на 23.02.2021 г.

На 22.06.2021 г. е подадена молба и е образувано на ново изпълнително дело № 20218030402092 от ЧСИ Т. М. по молба на „Профи Кредит България“ ЕООД, с която се иска като взискател да бъде конституиран “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, поради сключен между тях Договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г. По силата на договора „Профи Кредит България“ ЕООД е прехвърлил вземането си срещу К. Х. И. на “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД.

2

С оглед установените по делото факти и като съобрази разпоредбите на закона, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът може да оспорва, чрез иск изпълнението, като се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право, като например погасяване правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и други. За ищеца в случая е налице правен интерес от предявяването на този отрицателен установителен иск доколкото същият е насочен към цесионера, титуляр на изпълняемото право, който е образувал ново изпълнително производство.

Първоначално образуваното изпълнително дело 20148560402331 по описа за 2014 г. на ЧСИ Б. Б. , е при действието на ППВС №3/80 г., съгласно което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

С приетото тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. постановено по т.д. №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК е обявено за изгубило силата си Постановление №3/80 г. на Пленума на Върховния съд, като е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С приетото Тълкувателно решение №3/28.03.2023 г. на ВКС по т. д. №3/2020 г. на ВКС, ОСГТК, са дадени допълнителни разяснения относно въпроса за тълкуването и прилагането на чл. 115, б. ж ЗЗД. Според посоченото тълкувателно решение погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземания по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Давността по чл. 110 ЗЗД за тези вземания започва да тече от 26.06.2015г. Затова с оглед очертания спор са ирелевантни извършените изпълнителни действия в този период - от образуване на изпълнително дело 20148560402331 до 26.06.2015г.

Съгласно дадените разяснения с т. 10 от ТР 2/26.06.2015 г., когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване. Без правно значение е кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като прекратяването настъпва по право. Новата погасителна давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. В настоящия случай по делото е безспорно установено, че изпълнителното действие годно да прекъсне давността е извършено първоначално с образуване на изпълнителното производство и респ. изпратената покана за доброволно изпълнение и наложени запори, което датира от 2014г. След тази дата по отношение на ищеца не са предприемани действия по принудително изпълнение, поради което към 26.06.2017 г. (изтичане на две години от 26.06.2015г.) е настъпило основание за прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, макар съдебният изпълнител да е прекратил изпълнителното дело с постановление от 23.02.2021 г.

След като взискателят „Профи Кредит България“ ЕООД не е предприел никакви 3 действия във връзка с принудителното реализиране на правата си по изпълнителния лист в периода от 26.06.2015 г. до 22.06.2021 г., когато е образувано изп.д. № 2092/2021 г. по описа на ЧСИ Т. М., то вземането е погасено по давност с изтичане на 5- годишния период, считано от последното предприето изпълнително действие, респ. на 27.06.2020 г. Следва да се посочи, че постъпването по изпълнителното дело на ЧСИ Б. Б. на информация за справка за актуалните към 07.06.2016г. трудови договори и превозни средства към 30.04.2016г. не се явяват действия прекъсващи давността, но дори и да бяха такива изпълнителното производство пред ЧСИ Т. М. е образувано на 22.06.2021г., което отново е след изтичане на петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД.

С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът не дължи изпълнение на процесните вземания и искът се явява основателен и доказан за пълния уточнен размер.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи плащането на сумата от 499.96 лв. – държавна такса. Също така на основание чл. 38 от Закон за адвокатурата в полза на адв. С. К. Л. от БАК следва да се присъди минималния размер на адвокатското възнаграждение съгласно наредбата в размер на 1525лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД с ЕИК ....................., със седалище и адрес на управление ......................................., че на основание чл.439 ГПК К. Х. И., ЕГН **********, от ......................................, не дължи сумата от 11685.33 лв., ведно със законната лихва от 29.05.2014г. – датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 683.71 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 80 лв. – разноски по арбитражното производство и 50 лв. – заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист, за които е издаден изпълнителен лист на 25.07.2014 г. по т.д. № 3041/2014 г. по описа на Софийски градски съд и е образувано изпълнително дело № 20218030402092 от ЧСИ Т. М., рег. № .......... на КЧСИ.

ОСЪЖДА “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД с ЕИК ....................., със седалище и адрес на управление ......................................., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски районен съд, сумата от 499.96 лв. (четиристотин деветдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки), представляващи държавна такса.