Решение № 260160 от 12.07.2022, Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №

....... гр. Враца, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД

– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Наталия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Христова гр. д. № 1150 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.

179, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба и уточнителна молба от А.И.А., ЕГН **********, чрез адв. Г.Г., против Областна дирекция на МВР – гр. Враца /ОДМВР – Враца/.

В исковата и уточнителната молба се твърди, че между страните било налице служебно правоотношение, като за периода от 10.03.2018 г. и към датата на депозиране на исковата молба ищецът заемал длъжността „*****“ в сектор „*****“ в РУ-АЕЦ Козлодуй към ОДМВР – Враца. Твърди се, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения при сменен режим на работа по смисъла на чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР, като работните смени били организирани на 24-часови и 12-часови графици, а в рамките на т. нар. „нощни смени“ изцяло попадали часовете от 22:00 ч. до 06:00 ч., които имали характера на смесени работни смени по смисъла на чл. 142, ал. 2, изр. второ, предл. първо КТ. Сочи се, че през посочения период ищецът е положил нощен труд – по 8 часа за всяка 12-часова нощна смяна. Изтъква се, че при липса на механизъм за преизчисляване на извънредния труд, е приложима нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Посочва се, че нормалната продължителност на дневното работно време в МВР е 8 часа (чл. 187, ал. 1 ЗМВР), а нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (при субсидиарно прилагане на чл. 140, ал. 1, изр. 2-ро КТ). Твърди се, че при прилагане на нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ се получава коефициент от 1,143, с който трябва да бъдат умножени часовете труд, положени през нощта, при работа на смени от държавните служители в МВР. Поддържа се, че за исковия период – от 10.03.2018 г. до 06.07.2020 г. ищецът е положил 1 856 часа нощен труд, които, преизчислени с коефициент 1,143, дават общ брой от 2 121 часа, като разликата между положения и преизчисления извънреден труд е 265 часа, който труд се претендира да бъде заплатен допълнително. Сочи се, че получаваното от ищеца основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 126 лева, и при средна месечна норма от часове труд 176 часа, часовата ставка е 6,40 лева. Допълнителното възнаграждение за извънреден труд по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР се заплаща с 50 на сто увеличение и следователно часовата ставка се получава 9,60 лева. При умножение на положените и незаплатени часове извънреден труд с увеличената часова ставка се поддържа, че ответникът му дължи сумата от 2 544 лева. Предявен е и иск за заплащането на лихва за забава върху главницата за периода от 01.04.2018 г. до

13.03.2021 г. /датата на подаване на исковата молба/ в размер на 394,37 лева.

Иска се постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 544 лева, представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 10.03.2018 г. до 06.07.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до нейното пълно погасяване, както и сумата от 394,37 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.04.2018 г. до 13.03.2021 г. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е подаден отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Признава се обстоятелството, че в процесния период ищецът е служител на РУ-АЕЦ Козлодуй към ОДМВР – Враца и че осъществява служебната си дейност по утвърдени графици при сменен режим на работа – 24 часов сменен режим при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. Поддържа се, че статутът на ищеца се урежда единствено от ЗМВР, поради което не са приложими разпоредбите на Закона за държавния служител и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Посочва се, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, в която е предвидено, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно, като съгласно ал. 5 на същия член работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Твърди, че в случая не е налице хипотеза на незаплатен извънреден труд, тъй като ищецът не е работил извън установеното работно време. Поддържа се, че в процесния период на ищеца редовно е заплащано както за положен извънреден, така и нощен труд. Счита, че за положения от ищеца нощен труд същият е получил допълнително заплащане по 0,25 лв. на час, следователно не следва да се прави преизчисляване и прехвърляне на нощен труд в дневен, тъй като ще се получи дублиране на заплащането. Сочи се, че трудът, положен между 22:00 часа и 06:00 часа, следва да бъде отчетен само като нощен, както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен. Поради тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.

С протоколно определение от 27.06.2022 г. на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на предявените искове чрез намаляване на техния размер както следва: искът за главница по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР се счита предявен за сумата от 1 191,41 лева, а искът за лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се счита предявен за сумата от 190,92 лева, като производството по делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК поради оттегляне по предявения иск за главница в частта за разликата над 1 191,41 лева до пълния първоначално предявен размер от 2 544 лева, както и производството по предявения иск за лихва за забава по чл.

86, ал. 1 ЗЗД в частта за разликата над 190,92 лева до пълния първоначално предявен размер от 394,37 лева.

Съдът, като взе предвид доводите на ищеца и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

Между страните са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът се е намирал в служебно правоотношение с ответника, по силата на което е заемал длъжност „*****“ в сектор „*****“ в РУ АЕЦ Козлодуй към ОД на МВР – Враца през процесния период, както и че е полагал труд на смени, при което работното му време е отчитано сумарно, като е полагал и нощен труд от 22:00 часа до 06:00 часа.

Горните обстоятелства се установяват и от приетите по делото акт за встъпване в длъжност, заповед за преназначаване на служител и типова длъжностна характеристика на ищеца, както и представените платежни бележки за исковия период.

По делото е прието заключение по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което за периода от 10.03.2018 г. до 06.07.2020 г. ищецът е отработил общо 1 175 бр. часове нощен труд съгласно графиците /нарядите/ за дежурство и протоколите,отчетени на тримесечен период и общ брой условно отчетени нощни смени 146,90 бр. За процесния период няма преобразуване на положените нощни часове нощен труд към дневен такъв за всеки тримесечен период. Вещото лице е изчислило паричната равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуването на нощния към дневния: в брутен размер 1 323,79 лева, а в нетен – 1 191,41 лева. Сумата не е заплатена от ответника на ищеца. Вещото лице е изчислило и лихвата за забава, както следва: върху брутния размер е сумата от 212,13 лева, а върху нетния – 190,92 лева.

Заключението, неоспорено от страните, се приема от съда като обосновано и компетентно изготвено.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

От ищеца против Областна дирекция на

МВР – гр. Враца /ОДМВР – Враца/, са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове, както следва:

- иск с правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР за сумата от 1 191,41 лв., представляваща неизплатено допълнително нетно възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода 10.03.2018 г. – 06.07.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане;

- иск с правно основание по чл. 86 ЗЗД за сумата от 190,92 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.04.2018 г. до 13.03.2021 г.

По иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР:

За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки: 1/ се е намирал в служебно правоотношение с ответника през процесния период; 2/ е полагал труд на смени, при което работното му време е отчитано сумирано; 3/ е положил твърдените часове извънреден труд извън редовното работно време.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил положения извънреден труд.

Както бе посочено по-горе, първите две предпоставки са приети за безспорни между страните.

Спорният между страните въпрос е дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от наредбата, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Определението за извънреден труд се съдържа в нормата на чл. 143, ал. 1 КТ, според която това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.

Следователно при извършването на преценката дали е положен извънреден труд следва да се изходи от това каква е законовоустановената нормална продължителност на работното време. Безспорно е, че ищецът има качеството на държавен служител – полицейски орган по смисъла на чл. 142, ал. 1, т.

1 ЗМВР, поради което нормалната продължителност на работното му време се определя от същия закон. Съгласно приложимата редакция на чл. 187, ал. 1 ЗМВР към процесния период (изм. и доп. ДВ, бр. 81 от 2016 г.), нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и

6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22:00 ч. до 6:00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т.

2 и ал. 6 ЗМВР (приложима редакция– изм. и доп. ДВ, бр. 81 от 2016 г.) е предвидено, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Както бе посочено по-горе, в действащата за периода разпоредба на чл. 187, ал. 3 МВР е предвидено, че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. От анализа на тази разпоредба става ясно, че посочените в нея 8 часа труд са максимално допустимите за работа през нощта и същите не са определени като нормална продължителност на работното време през нощта, тъй като законодателят е използвал именно термина "средно 8 часа" за всеки 24-часов период. Съдът намира, че за процесния период в ЗМВР не е имало фиксирана такава нормална продължителност на работното време през нощта.