Определение № 2848 от 30.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2848 гр. София, 30.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Георгиева

Членове:

Величка Маринкова

Силвия Р. Шопова като разгледа докладваното от Силвия Р. Шопова Въззивно частно наказателно дело № 20261100605008 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 306, ал. 3 вр. чл. 306, ал. 1, т. 4, предл. първо НПК.

Образувано е по частна жалба от И.Г.П., пълномощник на Н.К.К. управител на дружество „Експрес Кар 1“ ЕООД, чрез преупълномощения Т.В.М. срещу определение от 15.06.2026 г., постановено по НОХД № 18006/2025 г. по описа на СРС, НО, 133 състав, с което на основание чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. първо НПК първият съд е оставил без уважение молбата, подадена от Т.В.М. като пълномощник на дружество „Експрес Кар 1“ ЕООД – клон София, за връщане на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 320 CDI“, с рег. № ********.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че молителят не е бил надлежно уведомен за необходимостта да представи поисканите от първоинстанционния съд доказателства, поради което същите се представят едва пред въззивната инстанция. Излагат се доводи, че с приложените към частната жалба писмени доказателства се установяват собствеността върху процесния автомобил и представителната власт на лицето, поискало връщането му. Иска се отмяна на определението и постановяване връщането на лекия автомобил на правоимащото лице. Към жалбата са приложени заверено копие от свидетелство за регистрация на моторното превозно средство и нотариално заверено пълномощно от И.Г.П., пълномощник на Н.К.К. – управител на дружество с ограничена отговорност „Експрес Кар 1“ – клон София.

Настоящият съдебен състав като съобрази доводите изложени в жалбата и се запозна с материалите по делото намери следното:

От материалите по делото се установява, че с протоколно определение от 17.12.2025 г. по НОХД № 18006/2025 г. по описа на СРС, НО, 133 състав, е било одобрено постигнато между страните споразумение, с което 1 наказателното производство е приключило по отношение на подсъдимия Д.П.Б., като на същия е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 НК. Вещите, чието връщане се иска - лек автомобил „Мерцедес“, модел „С 320 CDI“, с рег. № ******** и един брой ключ за него, са предадени с протокол за доброволно предаване от 13.11.2025 г. по ДП № 3384змк-1646/2025г. от Т.В.М.. В съдебния акт липсва произнасяне относно приложените по делото веществени доказателства – лек автомобил „Мерцедес“, модел „С 320 CDI“, с рег. № ******** и един брой ключ за него.

След приключване на наказателното производство, пред Софийския районен съд е депозирана молба от Т.В.М., ведно с пълномощно, за връщане на автомобила. С разпореждане съдът е указал да бъдат представени доказателства относно собствеността върху моторното превозно средство.

След като такива не са били представени, а приложеното пълномощно е било преценено като недостатъчно, тъй като не оправомощава представителство пред съд, районният съд е постановил атакуваното определение, с което е оставил молбата без уважение.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира следното от правна страна: При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на съдебен контрол съдебен акт и от лице, депозирало пред първоинстанционния съд молбата по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана в пределите на въззивната проверка, частната жалба е неоснователна.

С атакуваното определение първоинстанционният съд е отказал връщането на процесното веществено доказателство, като е приел, че не са представени доказателства относно собствеността върху автомобила, както и че приложеното към молбата пълномощно не удостоверява представителна власт за процесуално представителство пред съд.

С частната жалба са представени заверено копие от свидетелството за регистрация на автомобила и нотариално заверено пълномощно, с които жалбоподателят цели да отстрани констатираните от първоинстанционния съд нередовности. Представянето на тези доказателства обаче не обосновава извод за неправилност на атакуваното определение. Действително, от представеното свидетелство за регистрация се установява, че собственик на процесния автомобил е „Експрес Кар 1“ ЕООД – клон София. Независимо от това, по делото продължават да липсват доказателства, че И.Г.П. е бил надлежно овластен от законния представител на дружеството да упражнява процесуални права от негово име.

Представеното нотариално заверено пълномощно удостоверява единствено извършено от И.Г.П. преупълномощаване в полза на Т.В.М.. То 2 обаче не удостоверява възникването на представителната власт на самия преупълномощител. По делото не са представени доказателства, че законният представител на „Експрес Кар 1“ ЕООД е овластил И.Г.П. да представлява дружеството и да упражнява процесуални права от негово име. При липсата на доказателства за такава представителна власт извършеното от него преупълномощаване не може да породи валидна представителна власт в полза на Т.В.М., който е подписал и подал частната жалба.

Ето защо правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че не е установено искането за връщане на вещественото доказателство да е направено от лице, което надлежно представлява правоимащото юридическо лице. Представените с частната жалба нови доказателства не отстраняват този порок и не обуславят различен правен извод. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че настоящото произнасяне не преклудира възможността правоимащото лице чрез своя законен представител или чрез надлежно упълномощен процесуален представител да депозира нова молба по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК за връщане на процесното веществено доказателство и да инициира самостоятелно производство по този ред. Независимо от това, доколкото по делото са останали веществени доказателства, по отношение на които липсва произнасяне, първоинстанционният съд следва служебно да предприеме необходимите действия за постановяване на акт по реда на чл.

306, ал. 1, т. 4 НПК.

Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2693/15.06.2026 г., постановено по НОХД № 18006/2025 г. по описа на Софийския районен съд, НО, 133-ти състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3