Определение № 3007 от 26.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3007 гр. Варна, 26.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501115 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната частна жалба вх.№ 260173/27.01.2025г., подаД. от Д. П. Ш. против Разпореждане № 260829/17.12.2024г., постановено по гр.дело № 15755/2018г. на ВРС, 42 състав, с което е била върната въззивна жалба вх. № 263773/31.10.2024г. на Д. П. Ш. против Решение № 260043/14.10.2024г. по гр.дело № 15755/2018г. на ВРС.

В частната жалба вх.№ 260173/27.01.2025г., подаД. от Д. П. Ш. се излага, че съдът неправилно е върнал въззивната жалба на същия, тъй като дадените от съда указания са били изпълнени - заплатена е държавната такса, представени са преписи за връчване, изпълнени са другите указания на съда.

Твърди се още, че ВРС е дал неясни и непълни указания и това не би следвало да влече неблагоприятни за страната последици.

Моли съдът да отмени обжалваното разпореждане на ВРС и да върне делото за администриране на въззивната жалба по ВОС.

В постъпилия в срок отговор на частната жалба от Д. Тодора Г. и М. Б. Г. се сочи, че жалбата на насрещната страна е неоснователна, а разпореждането на съда е правилно и законосъобразно. Твърди се, че пъвроинстанционният съд е дал правилни указания, доколкото са били налице нередовности на подаД.та въззивна жалба. Страната не е изпълнила в срок указанията на съда, поради което правилно е била върната въззивната жалба. Подчертава, че за да 1 е налице редовно изпълнено процесуално действие, е необходимо освен държавната такса да е била заплатена в срок, още да е било представено пред съда и доказателство за плащането.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

Частната жалба е подаД. в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, заплатена е дължимата д.т., поради което е допустима за разглеждане.

По същество е основателна поради следните съображения:

На 31.10.2024г. е постъпила в съда въззивна жалба вх. № 263773 от Д. П.

Ш..

С разпореждане № 260733/01.11.2024г., съдът е оставил производството по нея без движение, като на ищеца са дадени указания за заплащане на държавна такса за обжалването и представяне на доказателства за това в указания срок, за уточнение на основанията за порочност на акта и формулиране на петитум по искането и за преписи от въззивната жалба.

Съобщението е полуено редовно и лично от Д. П. Ш. на датата 05.12.2024г.

С молба от 13.12.2024г. Д. П. Ш. е представил доказателство за заплатена по сметка на ВОС /преди изтичането на срока/ държавна такса, уточнил е, че обжалва цялото решение и е навел своите основания за това, като се моли да бъде „преразгледано“ решението и е посочил, че представя копия от въззивната жалба.

В Разпореждане № 260829/17.12.2024г. е била върната въззивна жалба вх. № 263773/31.10.2024г. на Д. П. Ш..

Настоящият съдебен състав намира, че с разпореждане № 260733/01.11.2024г., съдът е дал точни, ясни и правилни указания.

Съобщението за тях е получено лично от Д. П. Ш. на 05.12.2024г., като срокът му за изпълнение на указанията на съда е изтекъл на 12.12.2024г. /четвъртък/.

Изпълнението на указанията на съда, дадени с разпореждане № 260733/01.11.2024г., е с дата 13.12.2024г. или един ден след изтичане на срока, поради което изпълнението не може да бъде зачетено, на основание чл. 101 ал.

2

3 от ГПК и въззивната жалба подлежи на връщане на основание чл. 262 ал. 2 т.

2 от ГПК.

Нормата на чл. 101 ал. 3 от ГПК въвежда общо правило, относимо към всяко едно нередовно процесуално действие. Специалните правила на чл. 129 ал. 3 от ГПК, чл. 262 ал. 2 т. 2 от ГПК и чл. 286 ал.1 т. 2 от ГПК също почиват на правния принцип, въведен с нормата на чл. 101 ал. 3 от ГПК, че всяко процесуално действие, за което отстраняването на нередовностите не е заявено в срок, се счита за неизвършено, т.е. недопустимо е да бъде взето предвид от съда. В този смисъл са и Определение № 17 от 6.01.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 724/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков, Определение № 44 от 25.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 118/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков, Определение № 191 от 30.03.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 193/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, Определение № 196 от 18.03.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 690/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова, Определение № 218 от 16.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4390/2019 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Камелия М. и мн. др.

Съгласно цитираната от ВРС практика и Определение № 147 от 25.05.2000 г. на ВКС по гр. д. № 49/2000 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Дария Проданова, жалбата се връща, ако в дадения от съда срок не се представи документ за внесена държавна такса, макар внасянето да е станало в срок.

В Определение № 93 от 1.03.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 580/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева се подчертава, че срокът, който съдът определя за изправяне на нередовностите, в т. ч. за държавната такса, не е от преклузивните, така решителни срокове. Този срок може да бъде продължаван по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК по почин на страната, преди да е изтекъл. Срокът може и да бъде възстановяван след изтичането му по реда и условията на чл. 64 и сл. ГПК.

Съгласно Определение № 102 от 2.05.2001 г. на ВКС по ч. гр. д. № 97/2001 г., II г. о., докладчик съдията Борислав Белазелков, въззивникът може да обжалва разпореждането за връщане на въззивната жалба и същевременно да иска възстановяване на пропуснатия срок за обжалване. С връщането на въззивната жалба за въззивника започват да текат два срока: срокът по чл. 214 3

ГПК /отм./ за обжалване на разпореждането за връщане на въззивната жалба и срокът по чл. 37, ал. 2 ГПК /отм./ за искане за възстановяване на пропуснат срок. Между тези конкуриращи права на засегната страна съществува връзка на преюдициалност. Не може да бъде възстановен срок, който не е започнал да тече и съответно не е пропуснат. Затова страната има интерес да направи и двете си искания, тъй като ако направи само едното от тях другото ще се преклудира с изтичането на краткия 7-дневен срок. Няма пречка и двете искания да бъдат направени в една молба, но компетентен да се произнесе в различните й части ще бъде различен по степен съд. Първо следва да се произнесе по-горния съд, тъй като той ще установи: започнал ли е да тече срока, изтекъл ли е и пропуснат ли е. Ако по-горният съд приеме, че срокът е пропуснат, той следва да потвърди разпореждането за връщане на въззивната жалба; и тъй като се открива възможността за възстановяване на пропуснатия срок, следва да върне делото на по-долния съд за произнасяне по искането по чл. 37, ал. 1 ГПК/отм./. Ако по-горният съд приеме, че срокът не е започнал да тече, съответно не е изтекъл и не е пропуснат, той следва да отмени разпореждането за връщане на въззивната жалба и да върне делото на подолния съд за даване ход на въззивната жалба съгласно чл. 215 и сл.

ГПК/отм./. В този случай процедурата по чл. 37 ГПК/отм./ няма да се развие, тъй като за засегнатата страна отпада правния интерес да иска възстановяване на срока.

В конкретния случай безспорно са налице подадени и частна жалба, и искане за възстановяване на срока по реда на чл. 64 ал. 2 от ГПК. ВРС е дал неправилни указания, че страната следва да избере само един от предвидените два способа за защита.

Настоящата инстанция споделя изводите на първата, че срокът за изпълнение на указанията на съда е пропуснат, поради което въззивната жалба подлежи на връщане. С оглед съвпадането на правните изводи на двете инстанции, то обжалваното определение следва да бъде потвърдено. От това следва обаче, че делото следва да бъде върнато на ВРС за произнасяне по искането по чл. 64 ал. 2 от ГПК.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 260829/17.12.2024г., постановено по гр.дело № 15755/2018г. на ВРС, 42 състав, с което е била върната въззивна жалба вх. № 263773/31.10.2024г. на Д. П. Ш. против Решение № 260043/14.10.2024г. по гр.дело № 15755/2018г. на ВРС.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за произнасяне по искането по чл. 64 ал. 2 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационна проверка по реда на чл.

280 от ГПК пред Върховния касационен съд с частна касационна жалба, подаД. чрез съда, който е постановил въззивното определение, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да бъде докладвано по в.г.д. № 872/2025г. по описа на ВОС, I състав.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5