Решение № 9456 от 20.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9456 гр. София, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20221110160427 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „БКС“ EООД срещу „Щрабаг“ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземания на ищеца от ответника съответно за сумата от 937,07 лв. – главница, представляваща дължима цена на доставени стоки, за които е издадена фактура № 0200000851/31.03.2018г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 23.03.2021г. до окончателното плащане, и за сумата от 283 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.04.2018г. до 23.03.2021г., които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 16386/2021г. по описа на СРС, 44 с-в.

В исковата молба ищецът излага, че в периода 01.03.2018г. – 31.03.2018г. е продал на ответното дружество дизелово гориво и бензин, за което са били издадени касови бонове при зареждане на МПС, както следва: №№ 98167, 98739, 98777, 98826, 98854, 98910, 98973, 98992. За дължимите суми по боновете, по молба на ответника, е била издадена обща фактура № 0200000851/31.03.2018г. на стойност от 937,07 лв. с вкл. ДДС. Фактурата е била приета за плащане от ответната страна, но плащане по нея не било извършено в уговорения срок – на датата на издаването й. Поради забавата за плащане за периода от 01.04.2018г. до 23.03.2021г. в тежест на ответника е възникнало и задължение за мораторна лихва в размер от 283 лв. По подадено от ищеца заявление по реда на чл. 410 ГПК за вземанията му е издадена заповед за изпълнение, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира присъждане на сторените разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърденията на ищеца, че е извършил продажба на гориво по фактура № 0200000851/31.03.2018г. на обща стойност от 937,07 лв. с вкл. ДДС, чието заплащане претендира. В тази връзка възразява, че процесната фактура не е получавана от ответното дружество, нито е осчетоводена от него. Навежда твърдения, че същата е била подписана от представител на „Щрабаг“ ЕАД, но извън рамките на неговата компетентност и делегирани права. Моли за отхвърляне на исковите претенции и прави искане за разноски.

Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

При изложените в исковата молба обстоятелства, формиращи основанието на съдебно предявените спорни субективни права, сезиращите съда искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Предявеният главен иск е за реално изпълнение на поето от ответника парично задължение по сключен между страните договор за търговска продажба на стоки, докато по акцесорния иск се претендира за ангажиране договорната му отговорност за забавеното изпълнение под формата на мораторна лихва.

Основателността на исковата претенция с предмет вземането за главница се предпоставя от установяване на правопораждащ фактически състав, включващ следните юридически факти: 1) наличие на сключен между страните валиден договор за търговска продажба на сочените от ищеца вещи; 2) изпълнение задължението на ищеца - продавач по договора да прехвърли правото на собственост върху вещите обект на продажбата и да ги предаде във владение на ответника - купувач; 3) настъпила изискуемост на насрещното задължение на ответника за плащане на продажната цена в уговорения размер, съответен на претендираната сума; и 4) неизпълнение на възникналото в правната сфера на ответника парично задължение.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи тежестта за пълно и главно доказване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, а именно наличието на сочената договорна връзка и изпълнение на задълженията си на продавач като условия за изискуемост на вземането за цената. По отношение твърдяното неизпълнение от страна на ответника, доколкото то се изразява в неосъществяване на дължимо поведение – плащане на цената, в тежест на ответника е да установи положителния факт, който го изключва – погасяване на дълга.

По делото не е спорно, че „БКС“ ЕООД и „Щрабаг“ ЕАД са имали трайни търговски отношения помежду си, породени от неформален договор за продажба на петролни продукти, по който ищецът в качеството си на продавач е извършвал доставки на дизелово гориво и бензин по заявки от ответника купувач. Спорът между страните се концентрира относно това дали конкретно в рамките на исковия период от 01.03.2018г. до 31.03.2018г. ищецът е доставил на ответника твърдяните количества и видове петролни продукти, за които претендира начислената продажна цена.

Като доказателство по делото е представена процесната фактура № 0200000851/31.03.2018г. на стойност от 937,07 лв. с вкл. ДДС, издадена от „БКС“ ЕООД, с получател и съответно задължено лице „Щрабаг“ ЕАД, в която са описани следните доставки: на дизелово гориво на единична цена от 1,8083 лв. без вкл. ДДС – 321,050 л., на дизелово гориво на единична цена от 1,8250 лв. без вкл. ДДС – 90,010 л., и на бензин А95Н на единична цена от 1,8084 лв. без ДДС – 19,940 л. Посочен е падеж 2 на задължението за плащане 31.03.2018г. Фактурата е подписана от името на двамата търговци, като за получил от името на „Щрабаг“ ЕАД е положен подпис от Николай Иванов.

Съгласно прието по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза процесната фактура не е осчетоводена от ответника, като не е отразено задължение по сметка „Доставчици“ в размер на цената по фактурата, не е включена в дневниците за покупки и не е ползвано правото на приспадане на данъчен кредит. Ценено съобразно правилото на чл. 202 ГПК, експертното заключение следва да се кредитира като обективно, компетентно изготвено и предоставящо пълни и обосновани отговори на формулираните задачи. Същото не е оспорено от страните, доказателствената му стойност не се опровергава от останалите събрани доказателства, като по делото липсват данни, които да поставят под съмнение добросъвестността и безпристрастността на вещото лице, поради което съдът приема констатациите на експертизата като достоверен източник на данни за правнорелевантните факти.

За установяване на спорните обстоятелства по изпълнение задължението за доставка на петролни продукти е представен документ (неозаглавен), съдържащ опис на раздадените продукти на „Щрабаг“ ЕАД, като в същия липсват четливи данни за периода, за който се отнасят вписванията. В документа е отбелязана обобщена информация за следните доставки: на 90 литра дизелово гориво на единична цена 2,19 лв. и на обща стойност от 197,10 лв., на 321 литра дизелово гориво на единична цена 2,17 лв. и на обща стойност от 696,57 лв. и на 20 литра бензин А95Н на единична цена 2,17 лв. и на обща стойност от 43,40 лв. Срещу всеки предоставен петролен продукт са отбелязани количество, без данни за вида петролен продукт, и имената на лицето, на което са предоставени, като срещу всяко от имената е положен подпис.

Като писмени доказателства са ангажирани и изготвени от ищцовото дружество отчети, съдържащи информация за извършени доставки на ответника по конкретни дати, както следва: на 01.03.2018г. – 90 литра дизел на единична цена от 2,19 лв. и на обща стойност от 197,10 лв., на 18.03.2018г. – 10 литра бензин А95 на единична цена от 2,17 лв. и на обща стойност от 21,70 лв., на 19.03.2018г. – 10 литра бензин А95 на единична цена от 2,17 лв. и 120 литра дизелово гориво на единична цена от 2,17 лв. и на обща стойност 282,10 лв., на 21.03.2018г. – 41 литра дизелово гориво на единична цена от 2,17 лв. и на обща стойност от 88,97 лв., на 23.03.2018г. – 40 литра дизелово гориво на единична цена 2,17 лв. и на обща стойност 86,80 лв., на 25.03.2018г. – 40 литра дизелово гориво на единична цена от 2,17 лв. и на обща стойност 86,80 лв., на 28.03.2018г. – 80 литра дизелово гориво на единична цена 2,17 лв. и на обща стойност от 179,60 лв.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Николай Иванов – служител в ответното дружество на длъжност „Технически проекторъководител“ на обект в гр. Крумовград. Свидетелят споделя, че е бил единственият овластен да приема документи, след което ги предоставял на икономическия ръководител. Потвърждава, че положеният в процесната фактура подпис е негов, а по отношение на предявения му от съда опис на раздадени петролни продукти заявява, че не му е познат такъв документ и не може да обясни защо не носи неговия подпис.

Твърди, че са му познати подписалите се в него лица – Тодор Тодоров, Янко Янчев и Веселин Семерджиев, които били служители на „Щрабаг“ ЕАД и работили на същия обект в Крумовград. Посочва, че представеният с отговора на исковата молба опис на раздадени продукти (за друг период извън исковия) е обичайната форма, под която са били съставяни документи за доставките, и същият носи неговия подпис. Съобщава, 3 че ответникът разполагал с няколко служебни автомобила, които били зареждани от ищцовото дружеството, служителите се подписвали на протоколите, а след известно време ищецът издавал фактура за доставеното гориво, която свидетелят подписвал и придвижвал за плащане.

От съвкупния анализ на събраните доказателства не може да се направи еднозначен и категоричен извод, че описаните в процесната фактура количества петролни продукти са били доставени на ответника и приети от него. Преди всичко, представеният опис на раздадените горива не съдържа достатъчно конкретна и ясно четлива във всичките си части информация, от която да се заключи, че същият се отнася именно до доставките, извършени през исковия период. Както беше посочено, от документа не може да се изведат по ясен начин данни за времето на извършените доставки, за да се приеме, че същият касае доставки през исковия период, предвид факта, че страните са били в търговски отношения от момент, предшестващ исковия период. Отделно от това, от четливата част на документа не се установява вида на приетите от отделни служители горива, с оглед съпоставка дали се припокриват с описаните в процесната фактура. В частта относно обобщената в описа информация за извършените доставки пък липсва положен подпис от името на ответното дружество, поради което в тази част на документа не може да се признае материалната доказателствена сила на частен свидетелстващ документ, съдържащ неизгодни за издателя факти.

Изпълнението на задължението на ищеца продавач за извършени доставки, както са описани в процесната фактура, не се установява и от приетите отчети, тъй като те също представляват частни свидетелстващи документи, съставени и подписани от името на ищцовото дружество, удостоверяващи изгодни за него обстоятелства, за които обаче не се твърди и няма данни да носят подписи на представител на ответника. Поради това, дори да се приеме наличието на тъждественост между посочените в тях количества и стойности с тези в описа, не може да обоснове извод за действителното осъществяване на доставките.

Реалното доставяне на петролни продукти не се установява и от представената фактура, макар в нейното съдържание да са посочени данни относно доставените стоки, тяхната единична и обща стойност, начин на плащане и имената на страните по сделката, и същата да е подписана от Николай Иванов – служител на получателя „Щрабаг“ ЕАД. В тази връзка съдът съобразява, че по данни на приетата съдебносчетоводна експертиза, първичният счетоводен документ не е отразен в счетоводството на получателя, не е включен в дневника за покупки по чл. 124, ал. 1, т.