Решение № 385 от 18.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. С., 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., IА ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Диана Д. И.а като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20245501000406 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на П. АД против решение № 36/29.04.2024г., постановено по гр. д. № 479/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Г., с което е осъдена „П.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С.**, на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи да заплати на С. И. Ж., ЕГН **********, от гр.

С.З.**, сумата от 11160,00лв. /единадесет хиляди сто и шестдесет лева/, представляваща обща стойност на неразрешени платежни операции, извършени в периода от 27.06.2023г. до 30.07.2023г. чрез теглене на парични средства на АТМ устройства посредством дебитна карта Debit MasterCard, заедно с обезщетение за забава от 01.08.2023г. до подаване на исковата молба – 12.09.2023г. в размер на 178,96лв. /сто седемдесет и осем лева и 96 стотинки/, заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 13.09.2023г. до окончателното изплащане и са присъдени разноските по делото.

Във въззивната жалба въззивникът излага съображения за неправилност и необоснованост на постановеното решение. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се 1 отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Изложени са съображения в жалбата, че искът е граждански по своя характер, с оглед обжалваемостта на материалния интерес. Претендират се разноските пред двете инстанции. Няма направени доказателствени искания.

Направено е искане от въззивника за преюдициално запитване, което е формулирано в отделна молба от 02.08.2024г.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, чрез адв.Г., с който се взема становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Няма направени доказателствени искания.

Претендират се разноските по делото.

Настоящият въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и направи съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск за осъждане на „П.“ АД, да заплати сумата от 11160,00 лева, представляваща обща стойност на неразрешени платежни операции, извършени в периода от 27.06.2023г. до 30.07.2023г. чрез теглене на парични средства на АТМ устройства посредством дебитна карта Debit MasterCard, заедно с обезщетение за забава от 01.08.2023г. до подаване на исковата молба – 14.09.2023г. в размер на 178.96 лева, заедно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В исковата молба ищецът твърди, че на 30.07.2023г. е установил, че дебитната му карта Debit MasterCard е изгубена и незабавно е уведомил ответника /Банката/, в резултат на което картата му е блокирана. Според твърденията му последната разрешена от него трансакция, чрез ползване на дебитната му карта, била извършена на 27.06.2023г. След посочената дата всички извършени трансакции с дебитната карта до нейното блокиране са били без неговото знание и съгласие. В периода от 27.06.2023г. до 30.07.2023г. били извършени шестнадесет броя трансакции посредством дебитната карта, на обща стойност 11160,00 лева. За извършените тегления на суми от сметката му ищецът подал сигнал в Окръжна прокуратура гр. С., по който било образувано производство.

При така направените твърдения, районният съд е приел, че правопораждащ факт на вземането на ищеца към ответника за получаване на сумата от 11160,00 лева, е договор за паричен влог - за откриване на разплащателна сметка, към който е издадена дебитна карта Debit MasterCard.

Предмет на този договор е извършване на платежни услуги по изпълнение на платежни операции. Това е целта на поддържането от ответника на 2 платежната сметка на ищеца, а именно единствено за извършване на платежни операции. Услугите по изпълнение на платежни операции, включително теглене на пари от терминално устройство АТМ посредством дебитна карта, се определят като заверяване на платежна сметка на получателя посредством една или няколко платежни операции, извършвани по платежна сметка на платеца от доставчика на платежни услуги, който води платежната сметка на платеца, въз основа на дадено от платеца нареждане. Тези услуги представляват платежни услуги по смисъла на това понятие, дадено в чл. 4 чл.

4, т. 3, б. "б" от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/.

Ето защо договорът за паричен влог, като предмет, страни, сключване и изпълнение е подчинен на специалните правила за това, установени със ЗПУПС.

Изхождайки от твърденията в исковата молба, предявеният осъдителен иск е с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, която норма е специална по отношение на общите разпоредби за договорната отговорност в ЗЗД и с която се урежда начина на разпределяне на отговорността по договора за платежни услуги при извършване на неразрешена платежна операция.

Ангажирането на отговорността на банката по договора за платежни услуги на основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС предполага да се установят всички елементи от фактическия състав, които са: 1) сключването между страните по спора на договор за платежни услуги; 2) изпълнението от страна на банката на конкретна платежна операция; 3) уведомяване на Банката от ищеца за извършените платежни операции, без неоснователно забавяне, след узнаването за тяхното извършване; 4) че платежните операции са неразрешени от платеца, който е и ползвател на платежна услуга по сключения договор; 5) че не е налице някое от предвидените в ЗПУПС основания, при които се изключва или ограничава отговорността на доставчика на платежни услуги при изпълнението на неразрешени платежни операции.

По делото са обявени за безспорни между страните следните обстоятелства: че: 1/ ищецът е клиент на „П.“ АД и титуляр на банковата сметка, към която е издадена дебитна карта Debit MasterCard; 2/ от банковата сметка на ищеца в периода от 01.07.2023г. до 30.07.2023г. са извършени 16 броя трансакции на обща стойност 11160 лева; 3/ на 30.07.2023г. ищецът е уведомил Банката за изгубената си дебитна карта.

Спорът по делото пред първата и в настоящата инстанция се свежда до установяването на обстоятелството дали процесните платежни операции са разрешени, или имат характеристиките на неразрешени платежни операции, 3 съгласно чл. 70, ал. 1, изр. 2 ЗПУПС. При условията на евентуалност, спор е налице и по въпроса дали са налице основания, при които се изключва или ограничава отговорността на Банката /доставчик на платежни услуги при изпълнението на неразрешена платежна операция/ и по-конкретно – дали е налице груба небрежност от страна на ищеца /според твърденията на ответника/.

За изясняване на спорните въпроси в първата инстанция е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че всяка трансакция подлежи на двуфакторна идентификация за автентичност и непокътнатост на чувствителните данни, като в конкретния случай това са чипът и ПИН кодът. Ако тегленето не премине тази идентификация, то няма да бъде одобрено. В случая трансакциите са преминали с четене на данните от чипа и въвеждане на верен ПИН код. От експертизата се установява, че авторизацията и верификацията са двете проверки, чиито конкретни правила и алгоритми са въведени от издателя на картата, за одобрение на транзакциите.

Това е предвидено и в разпоредбите на чл.78 ал.3 изр.2 ЗПУПС - използването на конкретен платежен инструмент се определя от правилата и процедурите на доставчика на платежни услуги по изпълнение на съответната платежна операция. Но нормата на ал.4 чл.78 ЗПУПС изрично предвижда, че когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги, включително от доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75. В този случай отново доставчикът на платежни услуги е този, който трябва да представи доказателства, че е налице измама или груба небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги. От посочените разпоредби се налага извода, че регистрираното ползване на дебитната карта на ищеца при осъществяване на процесните транзакции, преминало установените от Банката проверки за автентичност, не е достатъчно, за да се направи извод, че платецът е дал съгласие/разрешение за тяхното изпълнение.

Приетото заключение на съдебно-техническата експертиза не изключва възможността за осъществяване на процесните трансакции при неправомерно 4 придобиване на дебитната карта и ПИН кода към нея от трето лице.

По делото е прието и заключение на съдебно-икономическа експертиза, което установява, че всички трансакции са одобрени от системата за контрол на картови разплащания, точно са регистрирани и осчетоводени от Банката по разплащателната сметка на титуляра С. И. Ж..

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗПУПС, платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, а при липса на съгласие платежната операция е неразрешена.

В ЗПУПС са регламентирани специални процесуални правила относно разпределянето на тежестта за доказване на това дали една платежна операция е разрешена, които изключват прилагането на общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК в процеса по разглеждане на иск за ангажиране отговорността на доставчика на платежни услуги за извършена неразрешена платежна операция. По силата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. С оглед на това и доколкото ищецът, в качеството си на платец /респ. ползвател на платежна услуга/ твърди изрично, че не е разрешавал извършване на процесните платежни операции, тежестта на доказване, че те са разрешени и точно извършени, е върху ответника.

За да се отговори на въпроса дали ответникът е провел главно и пълно доказване на тези обстоятелства, съдът следва да съобрази, че в ЗПУПС са установени и допълнителни правила относно доказването им. В чл. 78, ал. 3 ЗПУПС е посочено какво означава установяване на автентичността – процедура, която позволява на доставчика на платежна услуга да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително 5 неговите персонализирани средства за сигурност. В чл. 78, ал. 4 ЗПУПС е предвидено, че когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги /включително от доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо/ използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75.

Тълкуването на чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ЗПУПС недвусмислено сочи, че рискът от изпълнение на неразрешена от платеца платежна операция, макар и наредена чрез договорения платежен инструмент, е възложен в тежест на доставчика на платежната услуга. Неблагоприятните последици от изпълнението на неразрешената платежна операция, която е наредена чрез приетия от страните платежен инструмент, ще останат в правната сфера на платеца само при доказване от страна на ответника, че е налице измама или при умишлено или при груба небрежност от страна на платеца неизпълнение на съществените задължения, вменени му във връзка с използване на платежния инструмент. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 80, ал.