Решение № 79 от 20.04.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Бургас, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско дело № 20262000500055 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 758 от 07.10.2025 г. , постановено по гр.д. № 615/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас:

(1) е осъдено “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД да заплати на С. П. И. сумата 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за понесени болки и страдания в резултат на ПТП от 16.10.2024 г. заедно със законната лихва от 02.12.2024 г. до пълното изплащане, като е отхвърлен искът за разликата над 26 000 лв. до претендираните 80 000 лв., частичен иск от 120 000 лв., заедно със законната лихва;

(2) е осъдено “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД да заплати на С. П. И. сумата 85,05 лв. – обезщетение за имуществени вреди за понесени болки и страдания в резултат на ПТП от 16.10.2024 г. заедно със законната лихва от 02.12.2024 г. до пълното изплащане, като е отхвърлен искът за разликата над 85,05 лв. до претендираните 2315,53 лв. заедно със законната лихва.

Присъдени са разноски.

С решение № 994 от 17.12.2025 г. по гр.д. № 615/2025 г. на Окръжен съд – Бургас е оставена без уважение молбата на ищцата С. П. И. за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение № 758 от 07.10.2025 г.

С определение № 3152 от 17.12.2025 г. по гр.д. № 615/2025 г. на Окръжен съд – Бургас е оставена без уважение молбата на ищцата С. П. И. за изменение на решение № 758 от 07.10.2025 г. в частта за разноските.

1

Постъпила е въззивна жалба от ищцата С. П. И., неправилно озаглавена “частна жалба”, против решение № 994 от 17.12.2025 г., с което не е допусната поправка на ОФГ в решението по съществото на спора.

Поддържа се, че решението е неправилно. Изразява се несъгласие с извода на съда, че не е налице очевидна фактическа грешка, тъй като липсва противоречие между волята на съда, изразена в мотивите и в диспозитива на съдебния акт. Изразява се несъгласие с мотивите на съда и се излагат аргументи за това, какво “следва да бъде записано” в мотивите относно основателността на претенциите.

Иска се отмяна на решение № 994 от 17.12.2025 г. и допускане на поправка на ОФГ в решение № 758 от 07.10.2025 г., двете постановени по гр.д.

№ 615/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответника “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД. Жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се аргументи за липса на допусната ОФГ.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в определения от закона срок; от легитимирана да обжалва решението страна; срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с определение на осн. чл. 267 ГПК е приета за разглеждане по същество.

Съдът е сезиран с преки искове на осн. чл. 432 КЗ за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди заедно със законна лихва.

В исковата молба са изложени твърдения, че вследствие на ПТП на 16.10.2024 г., предизвикано от А. М. М. при управление на автомобил, за който е била сключена застраховка “гражданска отговорност” с ответниказастраховател, ищцата, като пешеходец, бил блъсната и получила телесни увреждания, а вследствие на тях преживяла болки и страдания, както и имуществени вреди във връзка с лечението на уврежданията. Пострадалата поискала обезщетение от застрахователя по задължителната застраховка “Гражданско отговорност” на 02.12.2024 г. Застрахователят завел щета № 43072952400361. Отправено било искане до съда да бъде осъден ответникътзастраховател да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., частично от 120 000 лв., и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2315,53 лв., както и законната лихва до изплащане на задълженията.

Ответникът-застраховател не оспорил наличието на застрахователно правоотношение и отправената от пострадалата застрахователна претенция.

Възразил, че на 15.04.2025 г. на ищцата е изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 34 000 лв и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2161,17 лв. Оспорил претенциите в останалата 2 част.

С решение № 758 от 07.10.2025 г., което не е обжалвано, първоинстанционният съд приел, че ищцата има право на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 60 000 лв. и след като отчел, че застрахователят е изплатил доброволно обезщетение в размер на 34 000 лв., присъдил допълнително сумата 26 000 лв. Присъдил допълнително и сумата 85,05 лв. – обезщетение за имуществени вреди, при съобразяване доброволно изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 2161,17 лв., както и законна лихва върху обезщетенията и разноски. Исковете били отхвърлени над присъдените размери от съответно 26 000 лв. до 80 000 лв. – частичен иск от 120 000 лв. и от 85,05 лв. до 2315,53 лв., заедно със законната лихва.

С молба от 05.11.2025 г. ищцата поискала да се поправи допусната в решението очевидна фактическа грешка. Според ищцата в мотивите и диспозитива на решението следвало да бъде записано, че се осъжда ответникът да заплати на ищцата сумата 26 000 лв., представляваща разликата между определения за справедлив размер на обезщетение от 60 000 лв. и доброволно платената в хода на процеса сума от 34 000 лв., като се отхвърля искът за горницата над сумата от 60 000 лв. до сумата 80 000 лв., частичен иск от 120 000 лв., както и сумата 85,05 лв., представляваща разликата между установената за дължима на ищцата сума в размер на 2246,22 лв. и доброволно заплатената от ответника сума от 2161,17 лв., като се отхвърля искът за горницата над сумата от 2246,22 лв. до 2315,53 лв. Отправено е искане да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 758 от 07.10.2025 г.

Ответникът “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД не е отговорил на молбата по чл. 247 ГПК.

С обжалваното решение окръжният съд приел, че не е налице очевидна фактическа грешка и оставил без уважение молбата.

Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По същество то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК съставът препраща към мотивите му, които не е необходимо да повтаря. В допълнение и по повод конкретните оплаквания във въззивната жалба:

Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК има тогава, когато е налице разминаване между правораздавателната воля, която съдът е формирал и обосновал в мотивната част на решението си, и правораздавателната воля, която е изразена в диспозитива на съдебния акт. В случая такова разминаване липсва. Ясно и последователно, както в мотивите на решението (стр. 18, абз. 2 и стр. 19, абз. 1; л.л. 187 и 188 от делото на БОС), така и в диспозитива (стр. 21 и 22, л. 189), съдът е прогласил, че приема за основателни претенциите на ищцата за сумите 26 000 лв. и 85,05 лв., които е уважил до тези размери, като е отхвърлил исковете над тези размери, съответно до 80 000 лв. и 2315,53 лв.

3

Позицията на ищцата в сезиращата молба по чл. 247 ГПК за това, какво “следва да е записано в мотивите и диспозитива на решението”, показва, че всъщност не се твърди допусната грешка при изразяване в диспозитива на обоснованата в мотивите воля на съда, а се изразява недоволство от начина, по който е решен спора. Сезиран с въззивна жалба против решение по чл. 247 ГПК, въззивният съд не може да обсъжда правилността на решението по съществото на спора.

По тези съображения следва да се приеме, че въззивната жалба е неоснователна. Обжалваното решение, с което се отказва поправка на очевидна фактическа грешка, следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 994 от 17.12.2025 г., постановено по гр.д.

№ 615/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4