Решение № 530 от 28.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 530 гр. София, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20211000500867 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 2632/27.04.2020г., постановено по гр.д.№ 15256/2018г. по описа на СГС е признато за утановено по отношение на „Уникредит Булбанк“АД по предявени обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79,ал.1 ЗЗД, вр. чл.

430,ал.1 ТЗ и чл. 92,ал.1 ЗЗД, че Л./Л./Л. Т. дължи на „Уникредит Булбанк“АД следните суми по Договор за банков револвиращ кредит № 7984553/3 от 22.01.2013г. и анекси към него: 48783,34 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането; 5203,05 лева –лихва, за периода от 22.03.2017 г. до 29.03.2018 г. върху просрочена главница на осн.т.4.2 от договора, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по гр. д. № 21833/2018 г. по описа на СРС, 40-ти състав като исковата претенция за сумата о т 2161,37лева – наказателна лихва за забава, за периода от 22.03.2017 г. до 29.03.2018 г. на основание т. 4.3. от договора е отхвърлена като неоснователна.

1

Недоволен от решението е останал ответника в производството-Л. Т., която в срока по чл. 259 ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност и необоснованост. В жалбата се твърди, че липсват доказателства ответникът да е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, оспорва дължимостта на претендираните в исковата молба суми, в сочените анекси към договора за кредит не била отразена сумата на дължимата главница.

Моли решението да бъде отменено.

Претендира разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, с който същата се оспрова с твърдения за нейната неоснователност и необоснованост.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка:

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Предвид събраните в първоинстанционното разглеждане на делото доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание) и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната

2 жалба на

Л.

Т. е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба на „Уникредит Булбанк“ АД обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, чл.

92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с които се иска установяване по отношение на ищеца, че ответникът Л. Л. Т. дължи заплащане на следните суми по Договор за банков револвиращ кредит

№

7984553/3 от

22.01.2013г.: 48783,34 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; 5203,05 лева – договорна лихва за периода от 22.03.2017 г. до 29.03.2018 г.; 2161,37 лева – наказателна лихва за забава за периода от 22.03.2017г. до 29.03.2018 г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 21833/2018 г. по описа на СРС, 40-ти състав.

В отговора на исковата молба ответника – Л. Т. е оспорила исковете като неоснователни.

По делото са установени безспорно следните факти:

На 22.01.2013год. между „Уникредит Булбанк“ АД, в качеството му на кредитодател от една страна и „Стоборн Ауто“ ЕООД /с предишно наименование „Стоборн 78“ ЕООД/, в качеството на кредитополучател и Л.

Т., в качеството на солидарен длъжник, е сключен Договор за банков револвиращ кредит № 7984553/3, по силата на който банката се е задължила да предостави на кредитополучателя сума в размер до 56000,00лв. Сумата се отпуска за рефинансиране на револвиращ кредит на „Стоборн 78“ ЕООД за сума в размер на 15000лв. в „Уникредит Булбанк“ АД и оборотни средства за закупуване на стоки.

В чл. 4 от договора е уговорен лихвен процент, представляващ сбора от приложимия към датата на олихвяване променлив Базов лихвен процент, формиран от променлив Базов лихвен индекс и премия и Надбавка за редовен дълг към Базовия лихвен процент в размер на 9,863%. Посочено е, че приложимият към датата на договора Базов лихвен индекс е 1месечния SOFIBOR, приложимата към датата на договора премия е в размер на 0 %, като към момента на сключване приложимия лихвен процент е в размер на 10,50 %.

В т. 4.2. от договора е посочено, че лихвеният процент, начисляван върху 3 просрочена главница, за срока на просрочието се формира като сбор от приложимия към датата на просочието размер на годишения лихвен процент за редовен дълг по точка 4.1 и надбавка за просрочие от 2%. Уговорен е фиксиран лихвен процент, начисляван върху наличния Кредит, при просрочие на лихва или главница и лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг в размер на 5 %. Уговорени са комисионни за управление на кредита и „за ангажимент“ в размер на по 1,5 %. Определен е краен срок за издължаване на кредита – 22.01.2014год.

Видно от т. 9.2.1. от ОУ, кредитополучателят заплаща еднократна комисионна за управление на кредита върху пълния договорен размер, която се заплаща еднократно не по-късно от пълното усвояване на кредита и не подлежи на възстановяване.

По делото са представени 11 на брой анекси към договора за кредит – Анекс № 1 от 21,01,2014год., Анекс № 2 от 21,02,2014год., Анекс № 3 от 17,03,2014год., Анекс № 4 от 21,01,2015год., Анекс № 5 от 19,02,2015год., Анекс № 6 от 19,03,2015год., Анекс № 7 от 19,01,2016год., Анекс № 8 от 19,02,2016год., Анекс № 9 от 17,03,2016год., Анекс № 10 от 20,01,2017год. и Анекс № 11 от 21,02,2017год., с които е удължаван срокът за погасяване на задълженията по кредита, като с последния анекс за краен срок е посочена датата 22.03.2017год. В същото време с Анекс № 3 от 17.03.2014год. е уговорен и нов размер на надбавката за редовен дълг към Базовия лихвен процент в размер на 10,051%. При подписването на Анекси № 4 от 21.01.2014год. и Анекс № 5 от 19.02.2015год. е предвидено заплащане от страна на кредитополучателя на комисионна за управление на кредита по т.

9.2.1. от ОУ в размер на 0,125 %, а при подписването на Анекс № 7 от 19.01.2016год., Анекс № 8 от 19.02.2016год., Анекс № 10 от 20.012017год. и Анекс № 11 от 21.02.2017год. комисионна в размер на 0,0833%. В анекс № 9 от 17.03.2016год. е посочен общият размер на задължението към подписване на анекса – 52 800,00 лв., както и че кредитополучателят погасява кредита на 11 вноски – считано от 25.03.2016год. - 10 месечни вноски, всяка от които в размер на 400 лв., дължими на 25-то число всеки месец и последна изравнителна вноска в размер на 48800,00 лв., дължима на 22.01.2017год.

Пред първоинстанционният съд е прието заключение по изготвена съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, съгласно което се 4 установява, че от извършения преглед на движението по посочената в договора сметка за усвояване на кредита, с титуляр „Стоборн 78“ ЕООД на 24.01.2013г. тази сметка е заверена със сумата 56 000,00лв., с основание „Усвояване на кредит”. Размерът на общо погасените задължения, в периода от 25.02.2013год. до 15.05.2017год. възлиза на 37114,83лв.

Начислената възнаградителна лихва по чл.4,1 от договора е в размер на 23438,75лв., която е изплатена изцяло. Начислената по чл.4,3 договора лихва е общо 4127,69лв. до 30,03,2018год., а начислената лихва върху просрочена главница на осн.чл.4,2 от договора е 6095,89лв. Сочи към 30,03,2018год. да се дължат следните суми: главница в размер на 48783,34 лв., наказателна лихва по т. 4.3. от договора в размер на 2161,37 лв., лихва за просрочие по т. 4.2 от договора в размер на 5203,05 лв.

В открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че лихвата по т.

4.2 от договора в размер на 5203,05 лв. е начислена за периода от 22.03.2017год. до 30.03.2018год., докато тази по по т. 4.3. от договора в размер на 2161,37 лв. за периода от 15.05.2017год. до 30.03.2018год.

Пред първоинстанционният съд е прието и заключение по изготвена съдебно-почеркова експертиза, отново неоспорено от страните, съгласно което се установява, че, подписите за „Кредитополучател/обезпечител по смисъла на ЗДФО:“Стоборн 78“ ЕООД, както и за „Солидарен длъжник: Л. Л. Т.“ – на 1-ва страница в Анекс № 11/21.02.2017год. към Договор за банков револвиращ кредит № 7984553/3 от 22.01.2013год. са положени от лицето Л. Л. Т..

По делото са събрани и гласни доказателства: допуснат е и е разпитан един свидетел на ответната страна: С. Л. Т., брат на ответницата, чиито показания съдът изцяло кредитира,като съобразява и разп. На чл.172 от ГПК.

Свидетелят С. Л. Т. установява с показанията си, че анексите към договора за кредит са сключвани през лятото, периода юли-август, защото по това време ответницата се прибира в България, тъй като живее в чужбина.

В решението си първоинстанционният съд е дал законосъобразен отговор на повдигнатите в хода на първоинстанционното производство въпроси. Ето защо въззивната инстанция счита, че същото следва да бъде потвърдено, при съответното препращане към мотивите на СГС на основание чл. 272 ГПК

По наведените с въззивната жалба оплаквания, настоящият въззивен 5 състав намира следното:

Съдът намира, че не е налице неправилна индивидуализация на ответник, тъй като съгласно Закона за гражданска регистрация физическите лица се идентифицират освен с три имена, също така и с единен граждански номер, така че ако има съвпадение на две лица с напълно идентични имена, те се идентифицирита по ЕГН.В процесният случай няма данни посоченият в исковата молба ЕГН на ответницата да не съответства на ЕГН на лицето подписало процесните договор за кредит и анекси към него.

По повод наведеното твърдение, за недоказаност на иска по основание и размер: видно от приетата пред Софийски градски съд съдебно-счетоводна експертиза ищецът е изпълнил договорното си задължение и е предоставила банков кредит в размер на 56 000лв., всички уговорени между страните условия по договора за кредит са влезли в сила,същите действат в отношенията между банката-кредитор от една страна и дружествотокредитополучател и солидарния длъжник –управител от друга.

Наведеното възражение за валидността на договора и анексите към него се явява неоснователно.

Видно от предоставените от банката справки от счетоводната й система, сумата по кредита е усвоена, извършвани са погасителни плащания по кредита, надлежно осчетоводявани от кредитора.

Съдът приема за доказано, че е налице валидно кредитно правоотношение между страните възникнало на основание сключения договор за кредит, предоговаряно с последващи правни сделки, обективирани в анексите.

Неоснователни са и възраженията на ответника във връзка с липсата на достоверна дата на представени по делото анекси. Ответницата не успя да докаже, че анексите са сключени на дати, различни от посочените в тях.

Поради съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора разноски се дължат на въззиваемата страна, но такива не се претендират изрично и не следва да бъдат присъждани.