Решение № 680 от 13.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 680 гр. София, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

Яна Борисова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100502665 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20151888/05.07.2021 г. по гр. д. № 39540 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 46-и състав е признато за установено на основание чл.124 от ГПК в отношенията между страните, че поради изтекла погасителна давност Г. Г. П. не дължи на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД сума в размер на 13 168,11 лв., представляваща главница от 7 628,73 лв. и мораторна лихва от 5 539,38 лв., начислена към главницата към 17.06.2019 г., за недвижим имот, находящ се във вилна зона „Побит камък“, община Елин Пелин, с кл.№ 300113820982, – задължения по фактури от 05.02.2012 г., 10.02.2012 г. и от 11.05.2012 г., които задължения са били префактурирани по 14 бр. фактури от 16.04.2019 г. за кл.№ 310245707247. С решението „ЧЕЗ Е.Б.“ АД е осъдено да заплати на ищеца сума в размер на 1756,72 лв., представляващи сторени разноски по делото.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба вх. № 25127591 от 06.08.2021 г. срещу решението в неговата цялост. Въззивникът е изложил доводи за неправилност и необоснованост на решението. Твърди, че в хода на производството се установило, че ищецът е собственик на процесния имот, видно от Нотариален акт № 118, том 1, рег.№ 746, дело № 105 от 2004 г. Ищецът сам признал в хода на делото, че едва на 04.04.2019 г. е подал заявление за сключване на договор за продажба на електрическа енергия, като 15 години ответникът не е бил уведомен за извършената промяна в собствеността на имота. Счита, че поради факта, че дружеството няма достъп до данните за гражданската регистрация на лицата, от която да е възможно да се информира относно извършени промени по отношение на клиентите си, се касаело за обективна пречка за течението на давностния срок, която била отстранена едва през 2019 г. Моли да бъде отменено решението, като вместо него бъде постановено друго, с което да се отхвърли предявеният иск, както и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

1

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По отношение на правилността на решението, съдът намира следното:

Във въззивното производство единственият спорен между страните въпрос е правен и се отнася до това дали поведението на ищеца по неподаване на заявление за промяна на титуляр на партида в период от 15 години, както и неосигуряването на достъп до обекта за редовен отчет на електромера, са довели до обективна невъзможност дружеството да събере вземанията си, което е и основание за спиране на течението на давностния срок до подаване на заявлението от страна на ищеца през месец 04.2019 г.

Първоинстанционният съд е уважил предявеният отрицателен установителен иск, като е приел, че вземанията по фактурите от 05.02.2012 г., 10.02.2012 г. и 11.05.2012 г. са погасени по давност много преди завеждане на делото на 10.07.2019 г. По отношение на мораторната лихва също е приел, че е погасена по давност, като се е позовал на разпоредбата на чл.119 от ЗЗД, съгласно която с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.

Въззивният съд намира, че мотивите на решението, послужили за уважаване на исковите претенции, са правилни и ги споделя, като препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

Съгласно чл.111, б.“В“ от ЗЗД вземанията за наем, лихви и други периодични плащания се погасяват с изтичането на 3-годишна давност.

Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б.

"в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.19,ал.1 и ал.2 от Общите условия на ответника, съгласно която разпоредба задълженията се заплащат веднъж месечно, като продължителността на периода за плащане е 10 дни, съдът намира, че вземанията на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД /понастоящем „Е.П.“ ЕАД/ са периодични плащания и същите се погасяват с изтичането на специалния тригодишен давностен срок.

Ето защо е правилен и изводът на първоинстанционния съд, че вземанията са погасени по давност много преди подаването на искова молба в съда.

Въззивната инстанция намира оплакванията на въззивника, изложени във въззивната жалба, за неоснователни. В действителност от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът не е изпълнил задължението си по чл.13, ал.5 от ОУ да уведоми в 30дневен срок ответника относно промяната в собствеността на процесния имот, но това не е основание за спиране течението на давностния срок, в каквато насока са твърденията му.

Спирането на давността изисква наличието на определено събитие, с настъпването на което срокът преустановява течението си, като след преустановяването му, давността продължава да тече. Основанията за спиране на погасителната давност са изчерпателно изброени в 2 чл.115 от ЗЗД, като сред нито едно от изброените не фигурира обективна невъзможност за събиране на вземането или недобросъвестно поведение на длъжника. Неоснователно е оплакването на въззивника, че същият не е могъл да разбере до подаване на заявлението за смяна на партида от ищеца за промяната в собствеността, тъй като кредиторът разполага с процесуални възможности в хода на едно образувано съдебно производство да узнае за настъпилото правоприемство по отношение на процесния имот и да събере своето вземане преди да е изтекла давността за него, което в случая не е сторил, поради което продължилото твърде дълго бездействие е довело до погасяване на правото му принудително да събере дължимото.

Предвид съвпадане на изводите на двете инстанции, решението следва да бъде изцяло потвърдено.

По отношение на разноските:

При този изход на спора въззиваемият има право на разноски.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие на адв. С., в който е посочено, че уговореното между страните адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. е заплатено, като договорът служи като разписка за получената сума. Във въззивната жалба е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на въззиваемия, което съдът намира за неоснователно, доколкото размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с разпоредбата на чл.7,ал.2,т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20151888 от 05.07.2021 г., постановено по гр.д.

№ 39540/2019 г., по описа на СРС, 46-и състав.

ОСЪЖДА „Е.П.“ ЕАД, **** /с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД/ да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Г. Г. П., с ЕГН: ********** сторените от него разноски, изразяващи се в заплатено възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство във въззивното производство, в размер на 1500 лв.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3