Решение № 138 от 04.02.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно гражданско дело № 20241000502353 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК - чл.273 ГПК.

С Решение № 2236/16.04.2024 г., постановено по гр. д. № 5863/2023 г. по описа на СГС, ГО, I-21 състав, е обявен за окончателен между И. В. С., ЕГН **********, адрес: гр. ***, ж.к. "***", бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, като продавач и Р. Й. Б., ЕГН **********, адрес: гр. ***, ул. "***" № *, ет. *, ап. *, като купувач, Предварителен договор, сключен със Споразумение от 09.02.2023 г., между И. В. С., като продавач и П. П. П., като довереник на купувача, за покупко-продажба на следния недвижим имот:

Нива от 1,365 дка, пета категория, местност „Дзуката/Барата“, имот № 009704 по плана за земеразделяне, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село ***, Община Столична, област София, одобрени със Заповед № РД-18-37 от 04.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот с. ***, район Панчарево, местност „Дзуката/Барата“, с площ 1365 квадратни метра, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята - пета, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, описан в Решение № 6401 от

11.08.1999 г. на Поземлената комисия „Община Панчарево“, област София град и скица на поземлен имот № 15-759564 от 14.07.2023 г. на Агенцията по геодезия, сто и двадесет хиляди) евро. Р. Й. Б. е осъден да заплати на И. В. С. сумата от 120 000 евро, продажна цена на имота. Р. Й. Б. е осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 999,90 лева държавна такса за прехвърляне на имота, да заплати на Столична община местен данък в размер 5 лева, на Агенцията по вписванията сумата от 234,70 лева такса за вписване и сумата от 1

15 лева такса за вписване на възбрана. Съдът е постановил да се впише възбрана върху имота до заплащане на разноските по прехвърлянето, на основание чл. 364 ал. 1 от ГПК. И. В. С. е осъдена да заплати на Р. Й. Б. сумата от 31 571 лева - разноски по делото.

Срещу постановеното съдебно решение е подадена въззивна жалба от ответника И. В. С., ЕГН **********, чрез адв. В. П.. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост, не се релевират доказателствени искания. Твърди се, че от събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е страна по приложеното към исковата молба Споразумение от 09.02.2023 г. Не е ясно в какво качество адв. П. П. е сключил с ответницата въпросното споразумение, в което се е записал в заглавната му страница веднъж като „представител на купувача“ и втори път като „посредник на купувача“. Отделно от това, от съдържанието на Споразумението изобщо не става ясно кой ще бъде купувач на имота - същият не е записан в Споразумението, нито е бил индивидуализиран по някакъв друг начин. Никъде в Споразумението от 09.02.2023 г. не се съдържа клауза, която да дава право и възможност на адв. П. П. свободно, по свое усмотрение, да определя кой да е купувач на имота. При условие че купувачът не е индивидуализиран по никакъв начин в Споразумението, не може да се приеме, че първо, споразумението има характер на предварителен договор и второ, че ако е налице споразумение с характер на предварителен договор, то страна по него като купувач е бил именно ищецът Р. Й. Б.. Представените от ищеца Договор за поръчка, между адв. П. П. и Р. Б., с посочена в него дата 07.02.2023 г. и пълномощно, с посочена в него дата - 01.02.2023 г., с което се твърди ищецът да е упълномощил адв. П. П. да сключи от негово име предварителен договор с ответницата за процесния имот, са оспорени своевременно в частта относно тяхната дата. Тези два документа са изготвени за нуждите на делото и не са съществували към посочените в тях дати. За първи път договорът за поръчка е възпроизведен в удостоверяването му като препис от частен документ от 27.02.2023 г. от Нотариус В. Ч., peг. № *** в НК и впоследствие в Констативен протокол от 28.02.2023 г. на Нотариус В. Ч., рег.

№ *** в НК, поради което едва към тези дати може да се приеме, че съществува договор за поръчка между адв. П. и ищеца по делото. Отделно от това, адв. П. П. може да има сключени множество договори за поръчка и пълномощни с негови клиенти и или подставени лица. Пълномощното, с посочена в него дата 01.02.2023 г., с което се твърди ищецът да е упълномощил адв. П. П. да сключи от негово име предварителен договор с ответницата за процесния имот, също няма достоверна дата, като следва да се обърне внимание, че същото не е представено и пред нотариус В. Ч., съставила двата констативни протокола от 28.02.2023 г. и от 10.03.2023 г., което също показва, че пълномощното не е съществувало преди датата на представянето му по делото в о.с.з. от 14.12.2023 г. и че същото е изготвено за нуждите на настоящото гражданско дело. Отделно от това, за валидно възникване на представителна власт във връзка с подписване на предварителен договор е необходимо пълномощното да е нотариално заверено, доколкото същото не представлява адвокатско пълномощно и не е свързано с упражняваната от адв. П. професия. В представените от ищеца Договор за поръчка между адв. П. П. и Р. Б., с посочена в него дата 07.02.2023 г. и пълномощно, с посочена в него дата - 01.02.2023 г., се съдържа 2 подробно описание на имота, което няма как да им е било известно на ищеца и на адв. П., доколкото към сочените в тях дати не е била издадена скица на имота, а от своя страна в Споразумението от 09.02.2023 г. описанието на имота е изключително оскъдно и е направена препратка към Решение на ПК № 6401/1999 г., тъй като към 09.02.2023 г. не са разполагали с пълните данни на имота по скицата от СГКК-София. Тези доводи, изложени и в отговора на исковата молба, не са обсъдени от първостепенния съд в мотивите към решението му. Счита, че не може да се приеме, че Споразумението от 09.02.2023 г., сключено между ответницата и адв. П. П. има характера на предварителен договор по чл. 19 от ЗЗД. В случая, в Споразумението от 09.02.2023 г. липсва едно от съществените условия на предварителния договор и на окончателния договор, тъй като от съдържанието му изобщо не става ясно кой ще бъде купувач на имота. Никъде не е предвидено като последица от неизпълнението му изправната страна по него да има право да иска от съда обявяването му за окончателен договор. Определянето на датата за сключване на окончателен договор е посочена условно и е в зависимост от представянето на конкретни документи. Счита, че ответницата не е обвързана от това споразумение, тъй като на 20.02.2023 г. същата е върнала сумата от 2 000 лева, представляваща депозит по споразумението на адв. П. П., поради което процесното споразумение е прекратено и от него не може да черпи права ищецът по делото. Първоинстанционният съд изобщо не е обсъдил в мотивите на решението си представения от ответницата екземпляр от анулираното споразумение, нито какво е правното действие и значение на отбелязаното върху него връщане от ответницата на сумата от 2 000 лева, представляваща депозит по споразумението, на адв. П. П.. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, включително в частта за разноските и да отхвърли предявения от Р. Й. Б. срещу И. В. С. иск като неоснователен и недоказан.

Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Р. Й. Б., чрез адв. С. Р., с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно, тъй като процесното Споразумение от 09.02.2023 г. има характер на предварителен договор и в него са посочени съществените елементи предметът на договора и продажната цена. На продавача е безразлична личността на купувача - за него важното е да получи договорената насрещна престация - продажната цена, като страните по предварителния договор не са съществен елемент от съдържанието му. Несъстоятелни са и аргументите относно задатъка, защото същият не е задължителен елемент на предварителния договор. Неправилно е и тълкуванието, че с върната сума по договора, неговото действие се прекратява. Действителната обща воля на страните е ясна и може да бъде извлечена от текста на договора, а именно: продавачът да продаде на купувача (без значение е кой е той, защото неговата личност не е от значение за този договор, тъй като той не се сключва с оглед на личността - intuitu personae) описания в договора недвижим имот.

Съдът е сезиран и с частна жалба от ищеца Р. Й. Б., чрез адв. П. П., срещу Определение № 9315 от 17.06.2024 г., по гр. д. № 5863/2023 г. по описа на СГС, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е изменено Решение № 2236 от 16.04.2024 г. по гр. дело № 5863/2023 г. на СГС в частта за 3 разноските, като е осъдена И. В. С. да заплати на Р. Й. Б., разноски по делото в общ размер 15 189 лева, от които 8 189 лева държавни такси, 2 000 лева адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство и 5 000 лева адвокатско възнаграждение в исковото производство. Счита, че съгласно чл.

80, изр. 2 ГПК, страната, която не е представила списък на разноските в установения за това срок няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Съобразно задължителните указания, дадени в т. 9 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима, тъй като разпоредбата на чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно - представяне на списък на разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението поради което това искане е недопустимо. Видно от материалите в кориците на първоинстанционното производство, до приключване на последното заседание списък на разноските не е представен нито от процесуалния представител на ответницата, нито от самата ответница, поради което счита, че подадената молба е следвало да бъде оставена без разглеждане, независимо дали същата е основателна или не. Моли съда да отмени обжалваното Определение № 9315, постановено на 17.06.2024 г. по гр. д.

5863/2023 г. на СГС.

Подаден е писмен отговор на частната жалба от ответника И. В. С., чрез адв. В. П., с който я оспорва. Моли съда да остави без уважение частната жалба.

Подадена е и частна жалба от ответника И. В. С., чрез адв. В. П., срещу Определение № 9315 от 17.06.2024 г., по гр. д. № 5863/2023 г. по описа на СГС, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е изменено Решение № 2236 от 16.04.2024 г. по гр. дело № 5863/2023 г. на СГС в частта за разноските. Счита, че определените от съда адвокатски възнаграждения – 2 000 лева адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство и 5 000 лева адвокатско възнаграждение в исковото производство, са прекомерни, с оглед правната и фактическа сложност на делото. Моли съда да намали присъденото адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство от 2 000 лева на 500 лева и адвокатското възнаграждение в исковото производство от 5 000 лева на 500 лева.

В производството пред САС, в съдебно заседание, въззивницата ищца И. С., чрез процесуалния си представител адв.В. П., заявява, че поддържа въззивната жалба и подадената частна жалба и моли съда да ги уважи изцяло. Претендира възнаграждание по чл.38 ЗА за осъществена безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА.

Ответникът по жалбата се представлява от адв. Р. и адв. П., които оспорват жалбата и молят да бъде потвърдено обжалваното решение.

Претендират се разноски по представен списък по чл.80 от ГПК. Заявява се в съдебно заседание, че ответницата поддържа подадената частна жалба и моли съда да се произнесе по нея.

Въззивният съд, след като прецени

4 представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено от фактическа страна на база на събраните от първоинстанционния съд доказателства, приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства: