Решение № 178 от 19.06.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Стара Загора, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20255500500275 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба от П. Д. Ж. против решение № 135 от 13.02.2025 г., постановено по гр.д. № 3051/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Въззивницата заявява, че не е съгласна с изложените мотиви от съда, довели до постановяване на обжалваното решение. Счита, че са налице противоречия между мотивите и крайния извод, до който е достагнил решаващият съдебен състав. Част от събраните доказателства били тълкувани превратно и били налице взаимоизключващи се съждения, което довело до постановяване на решение, противоречащо на материалния закон. Счита, че изводът на районния съд, че работодателят е извършил преценка по чл.189 КТ и че наложеното наказание „Уволнение“ съответства на извършеното дисциплинарно нарушение, е неправилен, защото дисциплинарното нарушение, описано в заповедта, не било извършено. Анализирайки заключението на вещото лице и дадените от него обяснения в с.з., въззивницата твърди, че изводите на съда почивали на предположения.

Видеозаписът не показвал физически тормоз или агресия – не се виждало блъскане, бутане и хващане на ръце от нейна страна спрямо К.Ц.. Твърденията й не отговаряли на истината. Счита, че районният съд неправилно е приел, че е било налице физическо съприкосновение между нея и свид. Ц., при което тя била притисната към стената в дъното на стаята. В подкрепа на това въззивницата анализира показанията на свидетелите, както и разговора, воден между свид. Ц. и И.М.. Последната не била посочена като свидетел.

1

Въззивницата твърди, че твърдението на свид. Ц., че й били отнети телефоните, защото искала да се обади на ръководството за помощ и съдействие при създавата се ситуация, се опровергавали от свидетелските показания на М.К.-П. и Н.Ч., които били обективни. Твърди, че служителките, присъствали на срещата в кабинета на отговорничката на 22.03.2024 г., не са знаели за наличието на видеокамерата, от която е снет записът. Свид. Ц. е знаела и ги е предупредила. Съдът бил игнорирал това важно за разрешаване на спора доказателство. След като са били предупредени, противоречи на житейската логика тя (въззивницата П. Ж.) физически да е посегнала, като хваща ръцете, бута и блъска отговорничката. Признава обстоятелството, че е взела телефона й, но не я е хващала за ръцете. Твърди, че телефонът е взет, защото отговорничката искала да ги снима, защото били отишли да разговарят с нея. Това било отношението към тях от нейна страна – да ги заплашва, че ще ги снима, а те не желаели да бъдат снимани. Конфликтът бил заради самото снимане. Въззивницата твърди, че съдът бил пренебрегнал твърденията на свид. Н.Ч., че срещу Ц. не е имало никакъв физически досег.

Имало моменти, в които Ц. буквално се опитвала да се набута в К.Д., когато се опитвала да си вземе телефона за трети път. К. го била сложила зад себе си, а тя го взела. Но това било навиране от Ц. към нея. Първоинстанционният съд неоснователно не бил приел свидетелските показания на служителките за това какво се е случило на срещата, обидите към тях, хващането на ревера на К.Д. и пряката обида към нея (въззивницата), че ще я изгони, които били изречени при затворена врата, за да няма доказателства срещу нея. Затова е провокирала подчинените си, като ги е заплашвала, че „ще си наснима и ще ги пусне“. Въззивницата изразява несъгласие с изложеното от съда, че нежеланието на служителите да бъдат снимани не можело да оправдае отнемането на телефона на свид. Ц.. Тя искала да наруши тяхно конституционно право. Затова са отН. телефона й. Въззивницата не отричала това, че е издърпала телефона й след отправени заплахи, че ще ги снима и въпреки изразеното несъгласие. Твърди, че първоинстанционният съд изцяло е игнорирал приетите по делото писмени и гласни доказателства, свързани с поведението на свид. К.Ц. спрямо подчинените си и абсолютното неглижиране от страна на ръководството на проблемите с отговорничката. Във връзка с това въззивницата анализира показанията на свидетелките Н.Ч., К.Д., М.П. и К.К., както и във връзка с проведената среща в началото на м. юли между ръководството, синдикатите и служителите на гара С.З.а. Счита, че направеното от синдикалния лидер предложение говори недвусмислено, че тя не е извършила вмененото й нарушение на трудовата дисциплина. Защото в противен случай то (предложението) било абсурдно. На служител, извършил нарушение на трудовата дисциплина, не би следвало да бъде отправяно предложение за връщане на работа след осъществяване на приятелство ръкостискане с отговорничката. Ключово било противоречието между видеозаписа и твърденията на отговорничката и дадените от нея показания.

То трябвало да бъде отчетено в полза на въззивницата. В решението обаче 2 районният съд толерирал поведението на отговорничката, която очевидно не казвала истината.

Съдът не взел предвид липсата на оплаквания от колеги и клиенти, както и добрата професионална репутация на въззивницата, дългогодишния й стаж и съвестното и професионално изпълнение на задълженията. Въззивницата счита, че неправилно съдът бил приел, че тя била запозната с Правила за етично поведение от 09.03.2017 г. на БДЖ Пътнически превози ЕООД, след като била разписала длъжностната характеристика, връчена на 16.12.2022 г.

По делото не бил представен документ, който да установява, че тя е запозната с тези правила.

Въззивницата твърди, че първоинстанционният съд е бил обсъдил обстоятелството, че процесната заповед била издадена в нарушение на чл.194, ал.1 КТ. Нарушението било узнато от работодателя на 26.03.2024 г., когато бил входиран докладът на К.Ц., а наказанието било наложено с връчването на заповедта на 28.05.2024 г. Двумесечният срок в случая изтичал на 26.05.2024 г.

Нормата била императивна и съдът следи служебно за прилагането й. Не били налице обективни причини, които да обосновават възможност за налагане на дисциплинарното наказание след изтичането му. В случая не били представени доказателства, че тя била ползвала отпуск, с което се спирало времето, през което тече двумесечният срок от узнаване на нарушението.

Въззивницата твърди, че, ако се счете за нарушение издърпването на телефона на Ц., когато тя ги е заплашила, че ще ги снима, то тежестта на наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението. Следвало да се вземе предвид поведението на Ц., обидите, отправени към подчинените й, хващането на ревера на якето на К.Д. и отправената обида и заплаха към нея, както и отправените заплахи към въззивницата. Счита, че е доказала по несъмнен начин основателността на предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, поради което се иска въззивната жалба да бъда уважена, като съдът отмени изцяло обжалваното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и уважи предявените искове.

Въззиваемият Поделение за пътнически превози – П. към „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Излагат се съображения по съществото на спора. Иска се съдът да потвърди обжалваното решение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционния съд са били предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.

3 КТ.

Ищцата П. Д. Ж. (сега въззивница) е твърдяла, че е работила по трудов договор, като е заемала длъжността „Служител, издаване на пътнически 3 билети, информатор, гара С.З.а“. На 28.05.2024 г. й била връчена заповед № 60-06-425/28.05.2024г., издадена от директора на поделението, с която й било наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение” на основание чл. 192 ал. 1, пр. 1, чл. 195, чл. 188, т. 3, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 7, вр. с чл.187, ал. 1, т. 10 КТ, като на основание чл. 330 ал. 2, т. 6 КТ трудовото правоотношения с нея било прекратено. Твърдяла е, че дисциплинарното производство срещу нея е започнало въз основа на доклад от К.Ц. - служител, издаване на пътнически билети, отговорник /СИПБ,О/ в гара С.З.а, в който се твърдяло, че на 22.03.2024 г., в рамките на работното време, на работното й място К.Ц. била нападната от група служители, които осъществили групово насилие над нея под формата на психически и физически тормоз, като ситуацията била ескалирала и се било стигнало физическа саморазправа. В заповедта било посочено, че на 22.03.2024 г. към 15,00 ч. в главната каса - гара С.З.а нахлули пет служителки на длъжност „Служител, издаване на пътнически билети, информатор”, а именно К.Д., К.Д., П. Ж., Н.Ч., М.

К. - П. К.Д., Н.Ч. и П. Ж. по график не била на работа. М.П. и К.Д. били на дежурство. Всички нахлули в стаята едновременно, като М.К.-П. и Н.Ч. били застанали на вратата и били блокирали изхода, за да не можел никой да влиза и излиза, да вижда какво се случва и да се намесва. К.Д. и П.

Ж. се били нахвърлили директно срещу К.Ц.. Започнали да й крещят, да я заплашват и обиждат с всевъзможни цинични думи. К.Д. била отстрани и наблюдавала случващото се. К.Ц. помолила всички да напуснат служебната стая, защото й пречили да изпълнява задълженията си. Всички нейни опити за прекратяване на тази ситуация останали без резултат. Тогава К.Ц. се опитала да се свърже по телефона с някой от ръководителите, за да докладва случая и да потърси помощ и съдействие. Това отключило още по-голяма агресия от страна на служителките. Последвало бутане, дърпане, хващане за ръцете от К.Д. и П. Ж., вследствие на което били получени охлузвания по ръцете.

Отнети й били двата телефона (личния и служебния). Последвало блъскане, тропане по бюрото, разхвърляне по пода на служебна документация, блъскане на компютъра, с който служителката работела. Ситуацията излязла извън всякакъв контрол. К.Ц. се е почувствала заплашена и поискала да напусне помещението, за да извика полиция. Изходът бил блокиран и не й било позволено да излезе навън. С големи усилия измъкнала единия си телефон и успяла да се свърже с г-жа И.М. и да й разкаже за това, което се случвало на работното й място. Едва тогава, директните атаки срещу нея били прекратени, като служителките продължили да стоят в стаята и да си общуват с мимики.

Единствено К.Д. била излязла навън, като г-жа Ц. предположила, че найвероятно била застанала от другата страна на вратата, блокирайки изхода от двете страни, но отново била спряна физически. Твърдяло се, че на К.Ц. и се било наложило да се блъска и да се бори, за да може да излезе навън и да потърси помощ. След преживения стрес на работното място, служителката се почувствала много зле здравословно и се наложило незабавно да потърси лекарска помощ. Впоследствие представила болничен лист № Е20241039530, 4 издаден на 22.03.2024 г., с диагноза „есенциална /първична/ хипертония”, съгласно който била в отпуск за временна неработоспособност от 23.03.2024 г. до 27.03.2024 г.

Ищцата е твърдяла, че заповед № 60-06-425/28.05.2024 г. била незаконосъобразна, защото на 22.03.2024 г. в посочения час тя не била на работа, а отишла да разговаря с отговорничката в извънработно време, за да изрази свое мнение относно нововъведенията в работата от тази служителка, т.е. не била престирала труд по време на срещата. Ищцата категорично отрича да е упражнила психически и/или физически тормоз над отговорничката.

Действително, посочените в заповедта служителки отишли да разговарят на 22.03.2024 г. около 14.30 – 15.00ч. с отговорничката, като многократно преди това искали разговор с нея относно организацията на работата, която тя била създала в нарушение на Инструкцията за работа в БДЖ, и създадените множество конфликтни ситуации от нея във връзка с изготвяне на графиците за работа и приемането на ценни образци, но тя не желаела да обсъжда проблемите, за което те подавали жалби. През месец декември 2023 г. те се срещнали с директора на ППП - П., като изложили пред него всички проблеми в работата си, които им създавала г-жа К.Ц.. Оплакали се, че постепенно задълженията й преминали върху тях - не подготвяла електронното табло, неправилно съставяла графиците за работните им дежурства, неоснователно пускала срещу тях жалби, като самата тя извършвала нарушения на трудовата дисциплина, държала се грубо, арогантно и властнически с тях. В нарушение на Инструкцията ги принуждавала да приемат ценни образци /билети/, като така създавала предпоставки те да носят имуществена отговорност пред работодателя, за неприети по установения ред документи. След срещата обаче нищо не се променило в работата им, както и в отношението на г-жа Ц. към тях. На 05.01.2024 г. бил изготвен доклад от ръководителя район „ПД” - С.З.а - инж. Христина Николова, в който били описани констатираните от нея нарушения на К.Ц.. Било направено предложение да бъде сменена, поради груби и системни нарушения на трудовата дисциплина, включително и грубо отношение към по-висшестоящ служител.