Решение № 7 от 18.01.2021, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№7 гр. С. , 18.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Росица Н. Кокудева

Петранка Р. Прахова

Зоя С. Шопова

Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20205400500382 по описа за 2020 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.

С решение №73/16.06.2020г. по гр.д. №310/2018г. З.ският районен съд е отхвърлил предявения от В.А.Л., ЕГН **********, С.Р.Л., ЕГН ****, двамата с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Д.Ч.“ № 43; И.И.М., ЕГН ********** и Р.И.М., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „К.“ № 8, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, за признаване за установено спрямо ответниците Е.А.Н., ЕГН ********** и А.И.Н., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Д.Ч.“ № 42, че ищците притежават вещно право на преминаване върху чужд недвижим имот, а именно - участък, с обща дължина 37,50 м.(измерена по оста) и широчина 2 метра, като 5,5 м., с площ 11 кв.м., попадат в нереализирана улична регулация, а останалите 32 м., с площ 64 кв.м. попадат в имот № 005578 по КВС на гр. Н., възстановен на наследниците на А.К., от които 8 кв.м. попадат в рамките на козарника, придобито въз основа на давностно владение.Със същото решение е отхвърлил предявения от В.А.Л., ЕГН **********, С.Р.Л., ЕГН ****, двамата с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Д.Ч.“ № 43; И.И.М., ЕГН ********** и Р.И.М., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „К.“ № 8, иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответниците Е.А.Н., ЕГН ********** и А.И.Н., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Д.Ч.“ № 42 да преустановят действията си, с които препятстват упражняване правото на собственост върху посочения сервитут - право на 1 преминаване върху чужд недвижим имот, представляващ участък, с обща дължина 37,50 м.(измерена по оста) и широчина 2 метра, като 5,5 м., с площ 11 кв.м., попадат в нереализирана улична регулация, а останалите 32 м., с площ 64 кв.м. попадат в имот № 005578 по КВС на гр. Н., от които 8 кв.м. попадат в рамките на козарника, като премахнат изградената ограда.Осъдил е на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК В.А.Л. , С.Р.Л., И.И.М. и Р.И.М. да заплатят на Е.А.Н. сумата от 400 лева , разноски за производството. Осъдил е на осн. чл.

78, ал. 3 ГПК В.А.Л., С.Р.Л., И.И.М. и Р.И.М. да заплатят на А.И.Н. сумата от 350 лева разноски за производството.

Постъпила е въззивна жалба с вх. №1518/15.07.2020г.от В.А.Л., с ЕГН ********** и С.Р.Л., с ЕГН ****, дваматас адрес: гр. Н. и И.И.М.

ЕГН********** и Р.И.М. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Н. , всички чрез адв. М.З. срещу решение № 73 от 16.06.2020 г. по гр.дело № 310/2018 г. по описа на районен съд гр. З..Намира ,че решението е неправилно, постановено при наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, противоречи на материалния закон и необосновано,поради което моли съда да го отмени и да постановите друго, с което да уважи предявения иск изцяло и присъди на доверителите му направените по делото разноски и заплатеното адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.Намира ,че решението е постановено без наличието на каквото и да е доказателство в подкрепа на направения извод и без да анализира събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност само и единствено на показанията на доказано заинтересования свидетел К.Н. .Счита ,че без да обсъди показанията на този заинтересован свидетел по реда на чл. 172 от ГПК, районният съд е приел , че „преминаването е ставало със знанието и съгласието на ответниците.Моли съда да обърне внимание ,че районният съд изобщо не е обсъдил събраните по делото писмени доказателства в това число и доказателствата по приложеното гр.дело № 297/2017 г. по описа на районен съд - З. и приетите технически експертизи по него . Намира ,че чрез тях се доказва ,че „ищците ползват продължението на ул. Д.Ч.“ (пътеката), за да стигнат до имотите си от поне 45 години...“ т.е. когато ответницата Е.Н. е била на 14 годишна / възстановеният имот № 005578 е бил собственост на баща и А.К. / и към датата на възникване на владението на право на преминаване очевидно тя не е имала възможност да дава валидни волеизявления и/или да препятства преминаването на когото и да било.

От показанията на св.Р.П. в с.з. на 16.10.2019 г.) намира ,че се установява че „други хора преминават с коли, но повечето вървят пеша...'", „по тази пътека са засичани и други хора, които дори (свидетелите) не познават... и „не е имало спор от сем. Н. за преминаването им...” и че никога Л.иМ. не са ,,искали разрешение от сем.Н. да минават оттам... ” Поради това счита,че по делото безспорно и еднозначно се установява , че не само не е давано възприетото от съда „съгласие”, но и никога не е имало пречки за преминаването през имота.Намира ,че районния съд недопустимо и в 2 нарушение на принципа за обективност и безпристрастност, е основал решението си единствено на неверните показания на свидетеля К.Н.,като съдът не е взел предвид нейната заинтересованост .Намира, че св.Н. невярно твърди и че никога покрай къщата не е имало пътека, а само вада, докато по делото счита ,че е установено и съдът е възприел пътеката за доказана. Счита ,че е неясно за жалбоподателя, защо районният съд възприема съществуването на пътеката - в противоречие на твърденията на този свидетел, без да посочи това ярко несъответствие на показанията и с действителността, а същевременно възприема изцяло останалите и твърдения, които намира ,че също се опровергават от събраните по делото доказателства .Моли съда да обърне внимание ,че в протокол от с.з. от 11.01.2018 г. по посоченото (приложено)гр.дело № 297/2017 г. на PC - З. св. А.Л. (свидетел на Е.Н.) посочва, че „ул. „Д.Ч.” не стига до тяхната къща. На изток от имота им няма улица, а има пътека за животни“(процесната пътека), за която св. К.Н. твърди, че не е съществувала . Задава си въпросът ответницата Н. и на животни ли е давала съгласие за преминаване и как ?Намира ,че неправилно, в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, напълно необосновано, и в противоречие на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност районният съд е приел , че „ищците са извършвали т.нар. „търпими действия” Счита ,че , искането за своене(психическото състояние - animus) на владелците Л.иМ. е било налично и манифестирано (заедно с много други хора) още пред родителите и пред малолетната / непълнолетната Е.Н. и не е оспорвано от последните – намира че в този смисъл са показанията на св. К. и св.П..Намира ,че ответницата Н., а по-късно и съпругът и, е следвало изрично и недвусмислено да заявят волята си и да се противопоставят на преминаването на владелците - ищци с действия по прекъсване на упражняваното от тях владение и напр. превръщането му в търпимо действие. Счита ,че нищо такова не е установено от събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Счита ,че цитираното от съда съдебно решение № 483 от 11.12.2012 г. по гр.д.

№ 493/2012 г., I г. о. на ВКС, е неприложимо в случая .Счита ,че ако възприетото от съда е действително вярно, то не ищците, а ответниците е следвало , но намира ,че не са доказали да са прекъснали владението (преди 30.04.2018 г.) на правото на преминаване на ищците с изрично противопоставяне.Счита ,че по делото е установено ежедневно, постоянно,непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно упражняване на фактическа власт.Намира ,че цитираното от съда съдебно решение № 1493 от 17.08.1999 г. по гр. д. № 228/1999 г„ IV г. о. на ВКС е неприложимо както и решение № 196 от 18.03.2019 г. по гр. д. № 137/2018 г., I г. о. на ВКС също е неприложимо.Счита ,че в настоящето производство не се доказва владението на ищците да е прекъснато и трансформирано в търпими действия чрез изрични недвусмислени действия от страна на ответниците, които изрично да са демонстрирани пред владелците на правото на преминаване.Районният съд е приел ,че „липсата на противопоставяне на ответниците (до момента на 3 преустановяване на достъпа) свидетелства за съгласие от тяхна страна ищците да преминават през имота им, доколкото сем.Н. живеят постоянно в процесния имот“ Намира ,че нищо такова няма установено,като моли съда да има предвид ,че това са само предположения.Счита ,че в този смисъл са показанията на св.К. и св.П., че ищците самостоятелно са упражнявали (владяли) право на преминаване и никога не е искано или давано съгласие за това от ответниците. Нещо повече – твърди ,че ответниците не са нареждали, а са молили ищците да не паркират автомобил до къщата / гаража им. Намира ,че това не е собственическо поведение по отблъскване на владение, а съзнание за чужда ,включително общинска собственост и право на преминаване на много хора.Намира,че за установяване действителните отношения между страните по делото районният съд изобщо не е обърнал внимание на приложеното към настоящето гр.дело № 297/2017 г. на районен съд - З... Счита ,че намерението на ответниците възниква по време -в края на м. април 2018 г.- и счита ,че е в резултат на действията на Община Н. във връзка с резултата по гр.дело № 297/2017 г. по описа на районен съд З. за изземване на неправомерно заетите площи - публична общинска собственост. Твърди ,че поради планираното изземване на площи — публична общинска собственост ответниците са затворили преминаването на ищците и на всички останали хора по пътеката.В този смисъл е издадена заповед № 122/23.05.2018 г. гр.дело № 297/2017 г.) – и констативен протокол от 30.05.2018 г. на Община Н.. Счита ,че ответниците са разчитали да завладеят и присвоят общинската собственост и последица на това е затварянето и на пътеката.Счита ,че неправилно, в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, в противоречие на събраните по делото доказателства съдът е мотивирал, че „дори по делото да е било установено владение на процесната площ, то същото щяло да бъде зачетено с оглед последиците на придобивната давност едва от 08.09.1999 г. по съображения, че от влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991 г. до приключване на реституционно производство за процесния земеделски имот е било невъзможно придобиване по давност” .Счита ,че районният съд е пропуснал факта , че прекъсването на давността няма отношение и не прекъсва упражняваното владение, което намира ,че е продължило ежедневно, постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и чрез явно упражняване на фактическа власт върху вещта.Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, или по ЗВСОНИ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила.Намира ,че разпоредбата е обнародвана в ДВ. бр. 107 от 18.11.1997 г. и е влязла в сила на 22.11.1997 г . Нормата намира приложение по отношение на имотите, възстановяването на правото на собственост, за които не е приключило до влизането и в сила. Т.е. началото на нова давност за придобиването е от 22.11.1997 г., а не както е приел районен съд гр. З. „до 08.09.1999 г.”Счита ,че неправилно районният съд е приел ,, че до приключване на реституционното производство е било невъзможно 4 придобиване по давност.Намира ,че когато имотите се намират в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,възстановяването им става със заповед на кмета на общината, издадена по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която се извършва и точното индивидуализиране на имотите. Твърди ,че в случая имот № 005578 е част от място (до къщата на ответника Е.Н.).Моли съда да обърне внимание ,че няма твърдения и доказателства да е предоставян за ползване на трети лица и следователно в случая разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ намира общо приложение.Счита ,че съгласно ТР № 10 от 05.12.2012 г. по тълк. д. № 10/2012 г. на ОСГК на ВКС е допустимо придобиването на имот, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ след влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Намира ,че разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ въвежда самостоятелна и специална хипотеза на прекъсване на давността, съществуваща наред с общите хипотези за прекъсване на давността, уредени в чл. 116 от ЗЗД, към която разпоредба препраща чл. 84 от ЗС. Намира ,че нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ има ретроактивно действие, защото заличава с обратна сила изтеклата вече давност. Счита ,че настъпването на юридическия факт, с който се прекъсва давността не изключва фактическото господство върху вещта, нито пък намерението на владелеца да я свои по-нататък. Именно поради това намира ,че съгласно задължителната съдебна практика, в случая правото на преминаване може да се придобие по давност,считано от 22.11.1997 г. Намира ,че неправилно, в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила и напълно необосновано и в противоречие на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност районният съд е приел че не е установена първата предпоставка за уважаване на негаторния иск - ищецът не е установил правото си на собственост върху вещното право на преминаване (сервитутно право) в процесния имот, за което твърди ответниците да са осъществили неоснователно въздействие -препятстване на достъпа, посредством поставена от тях ограда.Моли съда да вземе предвид писмената му защита пред първата инстанция.