Решение № 2760 от 21.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2760 гр. София, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20241110213401 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от П. Б. К. срещу Наказателно постановление № 24-4332-015351, издадено от Началник сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ – СДВР, с който на жалбоподателя за административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 750,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон при съществени процесуални нарушения, неизяснена фактическа обстановка, както и допуснати груби фактически грешки и неточности в административния акт. В тази връзка се сочи, че неправилно са определени скоростта, с която жалбоподателят е управлявал МПС и неправилно и крайно несправедливо е определено наказанието му. Направено е искане наказателното постановление да бъде отменено или изменено.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се е явил лично, a бил е представляван от упълномощен адвокат. На етап съдебни прения последният сочи, че наказателното постановление било постановено 1 без административнонаказващият орган да се е съобразил със закона и конкретната фактическа обстановка. Твърди се, че в наказателното постановление са допуснати множество пороци и нарушението не е доказано по несъмнен начин. В хода на съдебното следствие било доказано, че ограничението на скоростта не било такова, а камерата не била от страната на минаващия автомобил. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган – началник сектор в ОПП - СДВР, не е била представлявана. В депозирани писмени бележки е направено искане за потвърждаване на обжалвания акт, като се посочва, че издаденият акт отговаря на всички реквизити, а извършването на санкционираното нарушение било доказано. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е инвокирано възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.03.2024 г., около 12:49 ч., жалбоподателят управлявал лек автомобил марка "***", модел "***", с рег. № *** в с. *** по ул. "***" с посока на движение от гр. *** към гр. ***, като срещу № 271се движил със скорост от 107 км/ч (след отчетен толеранс -3 %). Посоченият пътен участък попадал в населено място, като максимално разрешената скорост била 50 км/ч. Същата била сигнализирана с пътен знак Д11 – поставен на км 1+850 (начало на населено място и селищно образувание) до пътен знак Д12 – км 3+450 (край на населено място селищно образувание). Административен № 271, където било заснето нарушението, било на км 3+080 в обхвата на населеното място.

Между пътни значи Д11 и Д12 нямало поставени други пътни знаци за ограничаване на скоростта от вида на В26. Обстоятелството по управлението на автомобила с горепосочената скорост било установено и заснето с мобилна автоматизирана система за видеоконтрол АТСС CORDON-M2 с MD 1195.

Системата за видеоконтрол била вписана под № В-46 в регистъра на вписаните типове средства за измерване, като била одобрена и вписана в списъка на 06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до 13.06.2027 г.

Към датата на извършване на

2 нарушението

(29.03.2024 г.) горепосоченият лек автомобил бил собственост на жалбоподателя.

На 03.06.2024 г. жалбоподателят е попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която е заявил, че на процесните време и място той лично е управлявал лек автомобил марка "***", модел "***", с рег. № ***.

Впоследствие бил съставен АУАН № 069422/03.06.2024 г. от М. П. П., младши автоконтрольор при ОПП – СДВР, оправомощен със заповед № 513з8283/12.11.2015 г. на директора на СДВР и заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. В акта било прието, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбите на чл. 21, ал. 1 във вр. с чл.

165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. При съставянето на АУАН са присъствали двама свидетели - А. Й. Й. и Д. Д. Ч.. АУАН бил връчен на жалбоподателя в деня на съставянето му.

Срещу издадения АУАН са постъпили възражения от жалбоподателя, но същите са били депозирани в СДВР на 14.06.2024 г., т.е. извън установения в чл. 44 от ЗАНН 7-дневен срок.

При сходни изводи от фактическа и правна страна на 08.07.2024 г. било издадено обжалваното наказателно постановление от началник сектор в СДВР, отдел "Пътна полиция СДВР", оправомощен със заповед № 8121к13312/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. В него било прието, че депозираните възражения са неоснователни. На жалбоподателя за административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 750,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 22.08.2024 г., а на 04.09.2024 г. същият е депозирал жалба срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства: декларация по чл. 188 от ЗДвП; справка от Български институт по метрология относно вписването и валидността на АТСС Cordon M2; решение за одобрение на типа на уреда за измерване (превод от хърватски език); протокол от проверка № 037-СГ-ИСИС/21.03.2024 г.; протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 29.03.2024 г.; ежедневна форма на отчет; справка – картон на водача; заповед № 513з3 8283/12.11.2015 г. на директора на СДВР; заповед № 8121к-13312/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване от 29.10.2019 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи; писмо от Агенция „Пътна инфаструктура“ с вх. № 341293/28.10.2024 г., заедно с приложен пътна схема на участъка; писмо от ОДМВР-София с вх. № 397524/06.12.2024 г. относно собствеността на лек автомобил марка "***", модел "***", с рег. № ***, заедно с приложена справка.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

От приложения по делото протокол № 037-СГ-ИСИС/21.03.2024 г. на Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди", Отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер" към Българския институт по метрология, е видно, че техническото средство отговаря на изискванията и е с обхват 20-300 км/ч, в който обхват попада измерената процесна скорост.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, съдът кредитира изцяло приложения към АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП снимков материал като годно доказателствено средство. От снимките се установява видът и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост. Нещо повече, по категоричен начин се установява, че посочените снимки са изготвени именно при функциониране на процесното автоматизирано средство и при заснемането на описаното в административно нарушение, осъществено с процесния автомобил на посочените дата и час.

Нарушението е установено по несъмнен начин, като от приложения по преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство и система се установява, че същият отговаря на изискването на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. с посочени датата, мястото, контролираният пътен участък и видът на използваното мобилно автоматизираното техническо средство или система. Предвид събраната 4 доказателствена маса и липсата на доказателства в противен смисъл, съдът приема, че към момента на констатиране на процесното нарушение уредът за заснемане е бил разположен именно в участъка на заснетото нарушение и е бил технически изправен.

От постъпилата информация от Агенция „Пътна инфраструктура“ се установява, че процесният пътен участък е попадал в населено място, в който максимално разрешената скорост била 50 км/ч. Същата била сигнализирана с пътен знак Д11 – поставен на км 1+850 (начало на населено място и селищно образувание) до пътен знак Д12 – км 3+450 (край на населено място селищно образувание). Административен № 271, където било заснето нарушението, било на км 3+080 в обхвата на населеното място. Между пътни знаци Д11 и Д12 нямало поставени други пътни знаци за ограничаване на скоростта от вида на В26. Посоченото се подкрепя и от приложението-схема, която показва каква е била организацията на движението, актуална към 29.03.2024 г.

Съдът кредитира показанията на свидетелите М. П. П. и А. Й. Й. във връзка с процедурата по установяването на нарушението и съставяне на акта на водача, доколкото същите напълно кореспондират и се подкрепят от писмените доказателства по делото, относими са към предмета на доказване и за съда не са налице основания за поставяне под съмнение на истинността им.

Следва да се посочи, че и двамата свидетели посочват еднопосочно, че в населеното място, където е извършено нарушението, е налице единствено общото ограничение на скоростта за движение от 50 км/ч.

Що се отнася до показанията на свидетеля П. П. П., съдът не се позова на същите. Същите не спомагат за разкриването на обективната истина и за обстоятелствата, при които е извършено конкретното нарушение, поради което съдът не ги кредитира при формирането на преценката си относно възприетата по делото фактическата обстановка. От показанията на свидетеля не се установяват нито времето, нито конкретното място, нито автомобилът, с който е извършено нарушението. Свидетелят само заявява спомен за това, че е наел жалбоподателя да го откара до гр. Своге. Свидетелят посочва, че след приключване на населеното място му направило впечатление за наличие на ограничение от 70 км/ч, доколкото според неговите познания максимално разрешената била 90 км/ч. Следва да се посочи, че процесното нарушение не касае движението извън населеното място, а в населеното място. Отделно от 5 това, съдът намира за нелогично посоченото от свидетеля, че точно в момента с разминаване със знака, без какъвто и да е друг повод или причина и при условие, че същият като пасажер е ангажирал услугите на жалбоподателя като шофъор-професионалист, свидетелят е проследил управлението му, нарочно погледнал към таблото и направил на въпрос управлението на МПС-то.

По делото са представени от жалбоподателя снимки, находящи се от л.

59 до л. 68 от делото. които възпроизвеждат заснети от автомобил пътни знаци и платно за движение. От снимките не се установява точното местоположение на заснемането и дали става въпрос за процесния участък срещу № 271.

Следва да се посочи още, че от липсата на заснети сгради обаче на снимките с пътни знаци може да се предположи, че става въпрос за извъннаселено място поне на тези снимки. Не се установяват още датата, на които са направени снимките. Следователно, от приложения снимков материал не могат да бъдат направени изводи с необходимия доказателствен стандарт нито за времето, нито за мястото на заснемането. Поради изложените причини съдът намира, че не следва да кредитира коментираните снимки.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна: