Решение № 355 от 12.07.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Пловдив, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20225001000297 по описа за 2022 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Причина за образуване на делото са две на брой жалби насочени против постановеното по т. дело № 611/2019 г. по описа на ПОС решение.

С него ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, **** е осъдено да заплати на осн. чл.432 от КЗ на С. ЮМ. М., ЕГН **********, гр. А., С. Ю. Ш., ЕГН **********, гр. А., С. ЮМ. Ш., ЕГН **********, гр. А. и Х. С. Ю., ЕГН **********, гр. А. по 100 000 лв. на всеки от тях, представляващи обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за причинените им неимуществени вреди, преживени болки и страдания вследствие смъртта на Ю. Ш. Ю., починал при ПТП на 20.07.2016 г., реализирано по вина на водача на застрахования лек автомобил „Ф.Г.“, рег.№ ** **** **, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 07.06. 2018 г. до окончателното им изплащане, а исковете до пълния предявен от всеки от ищците размер от по 150 000 лв., както и претенцията за присъждане на законната лихва за забава за периода от 20.07.2016 г. до 06.06.2018 г . са били отхвърлени като неоснователни.

След постановяване на решението и съобщаването му на пълномощника 1 на четиримата ищци по първоинстанционното дело, адв. С. са починали двама от тях Х. С. Ю., поч. на 20.01.2022 г. и С. Ю. Ш., поч. на 01.01.2022 г.

На местото на починалия ищец С. Ю. Ш. с определение № 260122 от 08.02.2022 г. на основание чл. 227 от ГПК са конституирани наследниците му по закон-Н. Х. Ш., ЕГН **********, С. С. Юм., ********** и Р. С. Х., **********.

Съответно по отношение наследниците на Х. Ю. е постановено конституирането им с определение № 177 от 10.05.2022 г. по настоящето дело.

Едната въззивна жалба изхожда от ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, гр. С.

С нея решението се обжалва в осъдителната му част за разликата между присъдените по 100 000 лв.и дължимите според застрахователя по 70 000 лв. на всеки от четиримата ищци.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваната осъдителна част, иска се отмяна на същото и постановяване на друго, с което претенциите на всеки от ищците бъде отхвърлена за разликата между присъдените по 100 000 лв. и дължимите по 70 000 лв.

С. ЮМ. М., ЕГН **********, гр. А. и С. ЮМ. Ш., ЕГН ********** , гр.

А. в срок за отговор на описаната по- горе жалба са подали и насрещна въззивна жалба против постановеното по- горе решение в частта, с която са отхвърлени исковете им за разликата между претендираните от всеки от тях по 150 000 лв. и присъдените по 100 000 лв. В тази жалба е посочено, че обжалват решението и в качеството си на наследници на починалата след постановяване на същото Х. С. Ю., ЕГН **********, гр. А. за разликата между претендираните 150 000 лв. и присъдените 100 000 лв. Воля в този смисъл те са изразили и след официалното им конституиране като страни в процеса в качеството им на наследници на Х. Ю..

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго уважаващо исковете в пълния им размер.

ЗД „Б.И.“ АД излага становище за неоснователност на насрещната въззивна жалба. Становище за неоснователност на жалбата на застрахователя излагат и С.М. и С.Ш..

2

Останалите страни, както и третото лице помагач А. А. С. не са изразили становище по жалбите.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните пред двете инстанции доказателства намери за установено следното:

На 18.07.2019 г. в ПОС е постъпила изходяща от С. ЮМ. М., ЕГН **********, гр. А., С. Ю. Ш., ЕГН **********, гр. А., С. ЮМ. Ш., ЕГН ********** , гр. А. и Х. С. Ю., ЕГН **********, гр. А. искова молба против ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, гр. С.

В обстоятелствената част на същата се говори за това, че на 20.07.2016 г. около 08, 00 ч. на Главен път 1-6 от републиканската пътна мрежа , км *** + *** в землището на с. К., П. област настъпило ПТП между лек автомобил „Ф.Г.“, рег. № ** **** ** управляван от А. А. С. и лек автомобил „В.****“ , рег. № * **** **, управляван от Ю. Ш. Ю. . Следствие на инцидента починал Ю. Ш. Ю., който бил съпруг на Х. Ю. и баща на останалите трима ищци.

Те преживяли изключително тежко смъртта на Ю. Ю. и претърпели и продължавали да търпят неимуществени вреди, изразяващи се в силна психоемоционална болка и страдание вследствие смъртта на техния близък.

Сочи се, че С.М. развила и умерено тежък депресивен епизод, което наложило хоспитализацията й в Ц.П.З. „П. д-р Ив. Т. - Б.“ ЕООД за периода 3.11.16- 25.11.16 г. За Х. се споменава, че загубила спътник в живота си и неговата лична и финансова подкрепа.

Във връзка със описаното по- горе ПТП се сочи, че с влязла в сила присъда по НОХД № 25/18 г. на ПОС , А. А. С. бил признат за виновен в това, че на 20.07. 2016 г при управление на лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № ** **** ** е нарушил правилата за движение определени в чл. 5, ал.3, т.1 ЗДП, чл. 20, ал.2 ЗДП и чл.21, ал.1 ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Ю. Ш.

Ю.. В присъдата било посочено и че деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 2, 54 промила, установена по надлежния ред.

На тази база се прави извод, че виновния водач следва да обезщети претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди.

По този повод се сочи, че з а автомобила, управляван от А. А. С. имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с 3 ответното застрахователно дружество по застрахователна полица BG 02 ************ валидна към датата на ПТП. Това давало възможност с оглед разпоредбата на чл. 432, ал.1 т КЗ ищците да търсят пряко от застрахователя заплащане на дължимото им се обезщетение.

По тази причина ищците предявили на 06.06.2018 г. пред застрахователя претенции за изплащане на застрахователно обезщетение . По повод на същите на 03.04.2019 г. били сключени четири споразумения между ответното застрахователно дружество от една страна и всеки един от ищците от друга. С тях ответникът се задължил да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. на всеки един от ищците, включително лихви за забава, пропуснати ползи и въобще всякакви вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП в срок от три месеца. В уговорения в споразуменията тримесечен срок обаче плащане не било извършено. Това станало причина всеки от ищците да изпрати покани за изплащането му. Въпреки същите плащане отново нямало. По тази причина в исковата молба се сочи, че за всеки от тях е налице интерес да търси заплащане на обезщетение по съдебен ред.

На тази база е отправено искане за осъждането на ответното дружество да заплати на всеки от ищците обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на по 150 000 лв. ведно със законна лихва от датата на настъпване на ПТП-то.

С отговора ответникът изразява становище за неоснователност на исковете, като не оспорва факта, че е застраховател на лек автомобил „Ф.Г.“ , рег. № ** **** ** по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ .

Не се оспорва също, че водачът му А. А. А. С. е застраховано лице по смисъла на чл. 477, ал.2 от КЗ, а и че с влязла в сила присъда той е признат за виновен за причиняване в описаното в исковата молба ПТП на смъртта на Ю. Ш. Ю..

Твърди обаче, че със спомената присъда са изследвани въпросите за вината само на С., но не е взето отношение по поведението на другия водач починалият Ю. Ю..В тази връзка се излагат съображения за извършени от него действия в качеството му на водач на другия лек автомобил участвал в катастрофата /„В.****“, рег. № * **** **/, с които е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, т.е. твърди се наличие на съпричиняване В подкрепа на това се сочи, че той е пътувал без поставен предпазен 4 обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван фабрично, управлявал е със скорост по-висока от разрешената 90 км/ч и след употреба на алкохол – 0.33 промила По този повод е споменато, че независимо от факта, че тази концентрация е под определената в чл. 5, ал.3 от ЗД П тя е повлияла на съсредочеността му и способностите за своевременна и адекватна реакция при създалата се пътна ситуация.

Изразено е и становище за прекомерност на претендираните обезщетения и несъобразяване на същите с въведения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливост предвид действително понесените болки и страдания от ищците и икономическата обстановка в страната. Споменато е, че починалият е бил на 75 г. Тази възраст била близка до средната продължителност на живота в страната, което следвало да се вземе предвид при определяне на обезщетенията.

По отношение претенцията за лихви е изразено становище, че такива се дължат от застрахователя считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на 430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.

Тук за яснота е нужно да се спомене, че от страна на застрахователя не е оспорен и факта, че във връзка с предявени пред него застрахователни претенции са били сключени споменатите с ИМ и представени с нея 4 на брой споразумения.

В ДИМ ищците са изразили становище за неоснователност на защитните възражения на ответното дружество, като подробно са взели отношение по тези за наличие на съпричиняване. Така по отношение на обезопасителния колан е споменато, че в протокол за оглед на ПТ П и на трупа на Ю. Ш. Ю. било отразено, че предпазният колан е сложен. По отношение на алкохола е казано, че концентрацията му е в рамките на законово допустимата, а за скоростта се сочи, че е установена в хода на наказателното производство. Към момента на удара тя е била 88 км/ч, т.е. в рамките на разрешената скорост от 90 км/ч

В отговора на ДИМ са преповторени направените защитни възражения.

С определение от 22.01.2020 г. по делото е конституиран като трето лице помагач на ответника А.А. С..

5

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими по спора доказателства е постановил и решението предмет на обжалване.

Със същото след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищците неимуществени вреди от загубата на техния съпруг и баща с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.

По отношение на претърпените болки и страдания и дължимото за тях обезщетение е прието, че между пострадалия и всеки от ищците са съществували топли и близки отношения. Във връзка с определяне размера на обезщетенията е споменато, че съдът е изходил от факта, че се касае за смърт на съпруг и родител и че това е едно от най-тежките събития в живота на преживелите сродници. Това и обстоятелството, че се касае за внезапна и неочаквана смърт е дало основание на ПОС да приеме, че на всеки от ищците се дължи обезщетение от по 100 000 лв.

Възраженията за съпричиняване са намерени за неоснователни.

Така ответника е осъден да заплати на всеки от ищците по 100 000 лв. ведно със законната лихва от 07.06.2018 г. /датата, на която ищците са уведомили застрахователя за настъпване на застрахователното събитие/.

Исковете за разликата между претендираните по 150 000 лв. и присъдените 100 000 лв. са били отхвърлени.

Недоволен от решението е останал ответникът и на 30.12.2021 г. е подал въззивна жалба срещу същото в частта осъждаща го да заплати на всеки от четиримата ищци разликата между присъдените по 100 000 лв. и дължимите се според него по 70 000 лв.

По повод на тази жалба отговор е подаден само от С. ЮМ. М., ЕГН **********, гр. А. и С. ЮМ. Ш., ЕГН ********** , гр. А., като те в срока за отговор са упражнили и правото си на насрещна въззивна жалба. В нея те са заявили, че обжалват решенията в частта отхвърляща исковете им за разликата между претендираните 150 000 лв. и присъдените 100 000 лв.