Решение № 3227 от 22.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3227 гр. Пловдив, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20265330100837 по описа за 2026 година

С исковата молба ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД е предявил против Л. И. Т. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал.

1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответната страна дължи на ищцовото дружество сумата от 3 164,92 лева/ 1 618,20 евро, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***** г., сумата от 500,17 лева/ 255,73 евро – възнаградителна лихва, дължима за периода от 25.05.2023 г. до 04.08.2023 г., сумата от 73,80 лева/ 37,73 евро – обезщетение за забава за периода от 26.10.2021 г. до 31.10.2025 г., сумата от 625,04 лева/ 319,58 евро – възнаграждение за закупена услуга „****“, сумата от 1 149,98 лева / 587,98 евро – възнаграждение за закупена услуга „****“, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение -31.10.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед № 1005/31.10.2025 г. по ч.гр.д. № 1535/2025 г. по описа на Районен съд – Самоков, IV граждански състав.

Ищецът твърди, че е сключен договор за потребителски кредит № ***** г. между ищеца, като кредитор и Л. И. Т., като длъжник. Сочи, че договорът е сключен по заявление на длъжника, който е поискал и съответно е получил разрешение за закупуване на допълнителни услуги „****“ и „****“.

Поддържа, че в изпълнение на договора на длъжника е предоставена сумата от 5 000 лв. срещу насрещното задължение връщане на последната, ведно с начислена възнаградителна лихва или сумата от 8 726,74 лв. на 36 месечни 1 вноски. С договора било установено заплащане на възнаграждение по допълнителна услуга „****“ от 1 250 лв. и допълнителна услуга „****“ от 2 300 лв., като след включване на задължението по закупения пакет от допълнителни услуги, размерът на вноската е от 341,01 лв., която месечна вноска е платима на 25-то число на месеца. Сочи, че с част от сумата по кредита е договорено рефинансиране на задълженията на Л. И. Т. по други договори за кредит, сключени с ищеца и с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а именно – за сумата от 1 398,22 лв., за сумата от 1 106,30 лв., за сумата от 1 289,18 лева и за сумата от 983,56 лв., като останалата сума от 222,74 лв. е заплатена по уговорения в договора начин на 24.09.2021 г. Твърди, че длъжникът – с оглед предоставените му допълнителни услуги, е поискал отлагане на вноски № 2, поради което е подписан Анекс № **** г., ведно с нов погасителен план. Твърди, че с оглед принципа на свободата на договарянето и по избор на длъжника са предоставени допълнителни услуги „****“ и „****“, като ответникът се е възползвал от предоставените допълнителни услуги.

Сочи, че ответницата е заплатила по договора сумата в общ размер от 9 054,26 лв., като е изпаднала в забава, поради което е начислено и обезщетение за забава. Твърди, че доколкото ответницата е изпаднала в забава вземането е обявено за предсрочно изискуемо на *** г. на основание чл. 12.3. от Общите условия към договора за кредит, за което е уведомена. С допълнителна молба с вх.№ 16846/17.02.2026 г. ищецът посочва какви задължения са погасени с платената сума. По така изложените съображения претендира заплащане на непогасените задължения. Претендира и разноски в настоящото и заповедното производство.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Излага съображения за недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал.

1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК. Счита, че в договора е посочен годишен лихвен процент, но липсват условията за прилагането му, както и че в погасителният план липсва задължителната информация по ЗПК. Поддържа, че в посочения в договора годишен процент на разходите от 49,17 % не са включени възнагражденията за допълнителните услуги „****“ и „****“, а е следвало да бъдат включени, тъй като представляват разход по кредита. Счита, че с включването на тези разходи ГПР ще се промени многократно, което води до заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Намира, че клаузата за предоставяне на допълнителни услуги е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗД, поради което е и нищожна. Твърди, че нищожността на посочената клауза обуславя нищожността на целия договор за кредит. Потвърждава, че ответницата е заплатила по договора сумата от 9 054,26 лв. / 4 629,37 евро. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в 2 тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № **** г., сключен между Л. И. Т. и „Профи Кредит България“ ЕООД, се установява, че кредитодателят се е задължил да предостави в полза на кредитополучателя сумата от 5 000 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс, ведно с включена възнаградителна лихва или сумата от общо 8 726, 74 лв. на 36 месечни погасителни вноски от 242, 40 лв. Установен е годишен лихвен процент от 41 % и годишен процент на разходите от 49, 17 %.

В договора е уговорено, че кредитополучателят дължи заплащане на такса по закупен пакет допълнителни услуги, както следва: допълнителна услуга „****“ с право за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит от 1 250 лв. и допълнителна услуга „****“ с право на промяна на погасителния план от 2 300 лв., с размер на вноската по закупения пакет от 98, 61 лв. Страните са договорили, че общият размер на подлежащата на връщане сума е от 12 276, 74 лв., като общият размер на вноската е в размер от 341, 01 лв.

По делото е представен Стандартен европейски формуляр и Допълнителна преддоговорна информация. В Допълнителната преддоговорна информация е посочено какви услуги се предоставят по допълнителните услуги „****“ и „****“.

Приложен е погасителен план с установен падеж на първата вноска на **** г. и на последната вноска на **** г.

Договорът между страните е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи условия.

В случая в производството по делото съдът намира за установено, че между страните е възникнало облигаторно правоотношение по силата на договор за кредит с така установените клаузи. До този извод съдът достигна при съобразяване на представените писмени доказателства. По делото е представен договорът за кредит, който носи подписа на длъжника, чието авторство не е оспорено в преклузивните за това срокове по чл. 193 ГПК, поради което следва да се приеме, че изявлението, обективирано в представения частен диспозитивен документ, изхожда от длъжника.

Процесното вземане е породено от сключен между кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД и длъжника – ответник, договор за потребителски кредит. По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.

3

По отношение задължението на съда да преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи, включени в потребителските договори е налице установена съдебна практика (Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т.д. № 3686 по описа за 2014 г., ВКС, ТК, І т.о.), която задължава първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО и Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во ГО. В допълнение следва да се посочи, че съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО, и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика , както и може да приеме една клауза за нищожна дори на основание, на което страната не се е позовала (така решение от 14.06.2012 г. на Съда на ЕС по дело № С-618/10 на B. EspanoldeCredito SA срещу JoaquinCalderon C.).

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид 4 допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл.