Решение № 37 от 13.03.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Велико Търново, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20224000500301 по описа за 2022 година

С Решение № 260013/10.05.2022 год. по гр. д. № 975/2014 год. Русенският окръжен съд осъдил Народното събрание на Република България, Върховния административен съд и Национална агенция за приходите да заплатят солидарно на Н.

Г. Г. от гр. Русе сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с отказа да бъде признато право на данъчен кредит по отношение на доставка по Договор за финансов лизинг от март 2008 год., вследствие на нарушение на правото на ЕС, на осн. чл. 4 &3 ДЕС вр. ЗОДОВ, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 16.10.2014 г. до окончателното изплащане, както и 277 лв. разноски по делото. Отхвърлил иска за разликата над 10 000 лв. до 60 000 лв. като неоснователен и недоказан. Осъдил Н. Г. Г. да заплати на Народното събрание на Република България 360 лв. юрисконсултско възнаграждение, на ВАС – 350 лв. юрисконсултско възнаграждение и на НАП – 360 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Въззивна жалба против решението в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до 60 000 лв., ведно със законната лихва, е подадена от ищеца Н. Г. Г.. Счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Моли съда да го отмени и да уважи претенцията в пълния предявен размер.

Въззивна жалба против решението в частта, с която предявеният иск е уважен за сумата 10 000 лв., ведно със съответната законна лихва, е подадена от НАП чрез 1 пълномощника юрисконсулт Р. М.. Счита решението в обжалваната част за неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда да го отмени в тази част със законните последици.

Въззивна жалба против решението в частта, с която предявеният иск е уважен за сумата 10 000 лв., ведно със съответната законна лихва, е подадена от Върховен административен съд чрез пълномощника юрисконсулт П. Д.. Счита решението в обжалваната част за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Моли съда да го отмени в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове изцяло.

Въззивна жалба против решението в частта, с която предявеният иск е уважен за сумата 10 000 лв., ведно със съответната законна лихва, е подадена от Народното събрание на Република България чрез пълномощниците юрисконсулт М. Г. и юрисконсулт А. С.. Счита решението за постановено в нарушение на процесуалните правила и за необосновано.

С Определение № 260043/04.07.2022 г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 от ГПК, съдът оставил без уважение молбата на Н. Г. Г. за изменение на решението в частта за разноските.

Частна жалба против определението е подадена от Н. Г. Г. с искане за отмяната му и за уважаване на подадената от него молба по чл. 248 ГПК.

В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба, подаден от Върховен административен съд чрез юрисконсулт П. Д.. Счита определението за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

В исковата си молба и в молбата-уточнение от 26.10.2015 г. ищецът Н. Г. Г. е изложил твърдения, че е едноличен собственик на капитала на „МВ Професионал“ ЕООД и негов управител. На дружеството е съставен Ревизионен акт № 1800800438/11.11.2008 г. на Главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Русе, с който са установени задължения на „МВ Професионал“ ЕООД в размер на 14 195.88 лв., в резултат на неправомерно ползване на данъчен кредит за м. март 2008 г. по фактури от 19.03.2008 г. и от 24.03.2008 г., издадени от „И Еф Джи Ауто лизинг“ ЕООД във връзка с Договор за финансов лизинг от 28.02.2008 г., сключен между „МВ Професионал“ ЕООД и „И Еф Джи Ауто лизинг“ ЕООД. Данъчният орган е отказал право на приспадане на ДДС по фактурите на осн. чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС (в редакция към 2008 г.) - в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката, съответно – не е налице доставка. Ревизионният акт е потвърден с решение на Директора на Дирекция „ОУИ“ при ЦУ на НАП – Варна и с 2

Решение № 1679/19.10.2009 г на Административен съд – Варна по адм. д. № 191/2009 г., потвърдено с Решение № 2427/23.02.2010 г. на ВАС по адм. дело № 15346/2009 г.

Разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС (в редакция към 2008 г.) противоречи на чл.

24, т. 1 и чл. 168 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС, което е установено в Решение от 16.02.2012 г. на СЕС по дело С-118/11, „ЕОН Асет Мениджмънт“ ООД. Решението е провокирало законодателно изменение и считано от 01.01.2014 г. в чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС е предвидено, че „доставка на стока“ е „фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, дори в договора да е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг е идентичен с пазарната цена на стоката“.

Въпреки че е била налице доставка и „МВ Професионал“ ЕООД е имало право на данъчен кредит, сумата по ревизионния акт в размер на 14 195.88 лв. е преведена по см. на НАП на 01.12.2008 г., а банковите сметки на дружеството – запорирани. В резултат на това дружеството е изпаднало в невъзможност да заплаща задълженията си и е обявено в неплатежоспособност.

Ищецът твърди, че Народното събрание не е изпълнило задължението си за правилно транспониране на Директива 2006/112/ЕО, като е оставило в сила национален регламент, който изключва признаване право на данъчен кредит в хипотези, в които това право е гарантирано от правото на ЕС. НАП, в нарушение на разпоредбите на пряко приложимите чл. 168 и чл. 176 от Директива 2006/112/ЕО, както и на принципа на данъчния неутралитет, неправомерно е отказал на „МВ Професионал“ ЕООД право на данъчен кредит и е начислил ДДС и лихви върху него. Върховният административен съд е следвало да съобрази правилата за прилагане на предпоставките за възникване и упражняване на право на данъчен кредит съгласно чл. 63, чл. 167, чл.

168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, като ползващи се с приоритет пред противоречащите им норми на националното право.

В резултат на действията/бездействията на ответниците ищецът Н. Г. Г. е претърпял вреди, изразяващи се в чувство на безсилие и онеправданост от институционалния тормоз, упражняван от НАП, злепоставяне пред обществото, пред близки и познати, разстройство на физическото и психическо здраве, стрес, притеснение и загуба на самочувствие, срив на доверието в националните институции, лишаване от доходи и други средства за живот, водещи до заплаха за физическото му оцеляване.

Искането е за осъждане на НС, НАП и ВАС – солидарно, да му заплатят сумата 60 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

В писмения си отговор ответникът Народно събрание на Република България чрез пълномощниците си юрисконсулт М. Г. и Ал. С. е заел становище за 3 недопустимост на иска, тъй като националната уредба не предвижда възможност за ангажиране отговорността на Народното събрание (НС) във връзка с осъществяваната от него законодателна дейност, предвид особения характер на органа и извършваната от него дейност. Искът е оспорен и като неоснователен. Не е налице съществено нарушение на правото на ЕС, както и причинно-следствена връзка с твърдените от ищеца вреди, за които няма доказателства.

В писмения си отговор ответникът НАП чрез юрисконсулт Р. М. е оспорил иска като недопустим – ищецът не е легитимиран да претендира вреди, тъй като ревизионният акт е издаден срещу юридическото лице. Оспорил иска и по основание и размер. Не е налице засягане на правната сфера на физическото лице.

В писмения си отговор ответникът ВАС чрез пълномощника си юрисконсулт П.

Д. е оспорил иска изцяло като неоснователен. Ищецът не е данъчно задължено лице.

Липсва приложима и относима към правното положение на ищеца съюзна норма.

Решението на СЕС, на което се позовава ищецът, е постановено след произнасяне на касационната инстанция.

Установена по делото е следната фактическа обстановка:

Ищецът Н. Г. Г. е бил едноличен собственик и управител на „МВ-Професионал" ЕООД – гр. Русе. С Решение от 17.05.2010 г. по т. д. № 130/2010 г. Русенският окръжен съд е обявил неплатежоспособността на дружеството и е открил производство по несъстоятелност. С Решение от 23.02.2011 г. то е обявено в несъстоятелност, а с Решение от 14.02.2019 г. производството по несъстоятелност е прекратено на осн. чл.

735, ал. 1, т. 2 от ТЗ и е постановено заличаване на дружеството в регистъра, което е станало на 22.03.2019 г., видно от вписванията в търговския регистър.

С Ревизионен акт № 1800800438/11.11.2008 г. на Главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Русе са установени задължения на „МВ-Професионал" ЕООД, в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактура № 49967/24.03.2008 г., издадена по Договор за финансов лизинг от 28.02.2008 г., сключен между дружеството и „И еф джи ауто лизинг“ ЕООД. Данъчният орган е приел, че с предоставянето на стоката не е прехвърлено правото на собственост върху нея, тъй като в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността, че е неприложима разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС (в редакция към 2008 г.) и съответно-че не е налице доставка. На това основание данъчният орган е отказал правото на данъчен кредит по фактурата № 49967/24.03.2008 г., коригирал е данните в справкатадекларация за м. март 2008 г. и е определил за внасяне общо сумата 14 110.75 лв.

Ревизионният акт е бил обжалван от „МВ-Професионал" ЕООД по административен ред, но е потвърден с Решение № 711/23.12.2008 г. на Дирекция „ОУИ“ при ЦУ на НАП. Обжалван е и по съдебен ред пред Административен съд Варна, който с Решение № 1629/19.10.2009 г. по адм. дело № 191/2009 г. е отхвърлил 4 жалбата като неоснователна. Решението на Варненският административен съд е било потвърдено от ВАС с Решение № 2427/23.02.2010 г. по адм. дело № 15346/2009 г.

Свидетелката Д. Б. Н., която живее заедно с ищеца от 2009 г., заявява, че той трудно преживял срива на „МВ-Професионал" ЕООД, което било финансово обезпечено. През 2009 г. започнали проверки и ревизии. Дружеството изпаднало в несъстоятелност и било заличено. Н. бил в лошо психическо състояние, не спял, загубил контакти с клиенти и с близки. Свидетелката помагала финансово до определен момент. Имало случаи, в които нямали пари и се молили на техни близки за пари. Нямали ток, защото не можели да го платят. На свидетелката също се наложило да спре работа. Н. преживявал много тежко ситуацията, защото виждал, че няма възможност да се върне към работата и дейността си. Не е посещавал психолог. За период от 2-3 години вземал лекарства против безсънието, но свидетелката не знае кой ги е изписал. Нарушен му е целият ритъм и начин на живот.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответниците – НС, НАП и ВАС, при условията на солидарност, да заплатят на ищеца Н. Г. Г. сумата 60 000 лв. обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от нарушение на правото на ЕС от законодателния орган и от националните юрисдикции, ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Твърдените от ищеца нарушения са: неизпълнение на задължението на НС за правилно транспониране на Директива 2006/112/ЕО, в резултат на което законодателният орган е оставил в сила национален регламент, който изключва признаване право на данъчен кредит в хипотеза, в която това право е гарантирано от правото на ЕС; неправомерен отказ на НАП да признае данъчен кредит на „МВПрофесионал" ЕООД в нарушение на разпоредбите на чл. 168 и чл. 176 от директивата и на данъчния неутралитет, в резултат на което на дружеството са начислени данъчни задължения и неспазване от страна на ВАС на върховенството на правото на ЕС и на задължителната практика на СЕС по тълкуването и прилагането му.