Определение № 3122 от 20.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3122 гр. София, 20.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20238002104426 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 3512/16.03.2023 г., подадена от В. Р. П., чрез адвокат Н. Т., срещу решение № 27 от 25.01.2023 г. по гр. д. № 20225500500684/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора, поправено с решение по същото дело № 283 от 08.08.2023 г., с което е потвърдено решение № 260028 от 13.06.2022 г. по гр. д. № 1110/2020 г. на Районен съд – Казанлък.

С потвърденото първоинстанционно решение съдът е: намалил, на основание чл. 30 ЗН, извършеното на 27.02.2015 г. от наследодателя Р. М. Ю. завещателно разпореждане, направено със саморъчно, нотариално заверено на 27.02.2015 г. завещание, с което е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава, включително и вземанията, които има към момента на смъртта си, на В. Р. П., като е възстановил запазената част на М. Р. Б. от наследството на Р. М. Ю., починал на 10.07.2018 г., в размер на 1/3 ид. ч.; намалил, на основание чл. 30 ЗН, извършеното на 27.02.2015 г. от наследодателя Р. М. Ю. завещателно разпореждане, направено със саморъчно, нотариално заверено на 27.02.2015 г. завещание, с което е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава, включително и вземанията, които има към момента на смъртта си, на В. Р. П., като е възстановил запазената част на М. Р. М. от наследството на Р. М. Ю., починал на 10.07.2018 г., в размер на 1/3 ид. ч.

Въззивният съд е изложил, че по делото са предявени от М. Р. Б. и М. Р. М. искове с правно основание чл. 30 и сл. ЗН, във вр. с чл. 28 и чл. 29 ЗН за възстановяване на запазената част от наследството на Р. М. Ю. (по 1/3 ид. ч. за всеки ищец), чрез намаляване на извършеното от него в полза на В. Р. П. универсално завещание. Ответницата е признала исковете пред първостепенния съд; заявила е, че не е оспорвала правата на ищците и не е дала повод за 1 завеждане на делото. Същата е посочила, че с ищците се разбрали земеделските земи да останат изцяло за тях, част от които са: имот № *** - нива от 7.008 дка, от които 4.765 дка пета категория и 2.243 дка - четвърта категория; имот № * в м. „Т. б.“ в землището на [населено място], общ. Казанлък, при граници: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***.

Приел е за установена, в унисон с първоинстанционния съд, следната фактическа обстановка:

Съгласно удостоверение за наследници изх. № 238/2019 г. на Община Казанлък ищците са наследниците по закон, съответно дъщеря и син, на общия наследодател Р. М. Ю., починал на 10.07.2018 г. На 27.02.2015 г. Р. М. Ю. е направил саморъчно завещание, с което е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава, включително и вземанията, които има към момента на смъртта си, на В. Р. П.. От приложеното ч. гр. д. № 2057/2018 г., образувано на 10.08.2018 г. по описа на РС – Казанлък, се установява, че по молба на М. Б. и М. М. е извършен опис на имуществото на Р. М. Ю.. Описът съдържа посочените от ищците шест броя земеделски имота и дворно място, представляващо УПИ *, с площ от 690 кв.м, в кв. 54 по плана на [населено място], общ. Казанлък, със следните постройки: жилищна сграда с площ от 110.25 кв.м, масивна, едноетажна, таванът е стоманобетонна плоча, покривът - дървена конструкция с керемиди. Всички помещения, без една от стаите, са без врати и прозорци. Сградата се състои от всекидневна, две спални и санитарен възел - недовършен; масивен гараж със ЗП от 29.90 кв.м. С нот. акт № 119, нот. д.

№ 411 от 18.10.2006 г. Р. М. Ю. е закупил имот УПИ *, с площ от 690 кв.м, в кв. 54 по плана на [населено място], общ. Казанлък, с неприложена улична регулация, при граници: север УПИ *, изток - край на регулация, юг - УПИ * и УПИ *, запад - улица. Пазарната стойност на 1/3 ид. ч. от недвижимите земеделски имоти е в размер на 2946.94 лв. Съгласно описа на действията на съдебния изпълнител по ч. гр. д. № 2057/2018 г. на РС - Казанлък, считано от 22.08.2018 г., когато бравата на входната врата на къщата е сменена, В. П. няма достъп до имота; фактическата власт се упражнява от ищеца М. Р. М., който е определен за пазач на имота и в това му качество му е предаден ключът от сменената брава. На 26.09.2018 г. В. П. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на целия недвижим имот дворно място с постройки в [населено място], предмет на делото, и на 1/3 ид. ч. от земеделските земи, собственост на М. Ю. А., на които Р. Ю. е един от наследниците по закон (нот. акт № 1, том 3, peг. № 4625, дело 331, поправен с нот. акт № 48/25.10.2018 г.).

Исковата молба е подадена пред Районен съд – Казанлък на 12.06.2020 г. Страните не спорят, че приживе Р. Ю. не е извършвал дарствени или друг вид разпореждания с имущество в полза на М. Р. и/или М. Р..

Окръжен съд – Стара Загора е визирал, че съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или с дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Вън от тази запазена част е разполагаемата част на наследодателя, с която той може да се разпорежда чрез дарение или завещание. В случая наследодателят е направил универсално завещание в полза на жената, с която е живял на семейни начала. При това положение, за да 2 се определи размерът на запазената, респ. на разполагаемата част, следва съгласно чл. 31 ЗН да се образува една наследствена маса от всички оценими в пари права, които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му. Наследството влиза в масата изцяло. Същевременно съдът се е позовал на установената трайна и непротиворечива съдебна практика, съгласно която в хипотезата на универсално завещание наследствена маса не се образува, а завещателното разпореждане се намалява в дробна част, която е равна на размера на запазената част.

Въззивният съд е обсъдил довода във въззивната жалба за нередовност на исковата молба, поради вписването й след като е била връчена на ответницата. Посочил е, че това обстоятелство не е основание за нередовност, тъй като вписването е извършено в указания от съда срок, а освен това е ненужно и безпредметно, доколкото законът не предвижда такова вписване.

Окръжен съд – Стара Загора е намерил за неоснователни и възраженията относно непредставяне или закъсняло представяне на документи. Посочил е, че към датата 01.07.2020 г. (датата на получаване на определение № 1018/19.06.2020 г. за отстраняване на нередовности) по делото не е имало изготвен доклад и съответно - разпределяне на доказателствената тежест. Към образуваното по исковата молба производство е приложено ч. гр. д. № 2054/2018 г. по описа на Районен съд - Казанлък, с което М. Р. Б. и М. Р. М. са приели наследството на своя починал баща Р. М. Ю. по опис. В описа изчерпателно е посочено установеното имущество на починалия по вид и стойност, както и съответно неустановеното такова.

Въззивният съд е изложил, в допълнение към горните му съображения за същността на иска по чл. 30 ЗН, че поради липсата на необходимост от образуване на наследствената маса в конкретния случай, е ненужно и конкретизиране на имуществото по вид и стойност.

Въпреки това, такава индивидуализация е представена и приложена по делото.

Във въззивното решение е взето отношение по оплакванията на В. П. за липса на разпределение от първоинстанционния съд на доказателствената тежест между страните, както и за непосочване кои права и обстоятелства се признават и кои не се нуждаят от доказване. Изложено е, че съгласно трайно установеното в теорията и практиката ищецът следва да установи наследственото си качество и извършването на безвъзмездното разпореждане на наследодателя, а ответникът има правен интерес да установи, че няма накърняване на запазената част, като докаже, че в наследството е имало и друго, свободно, неразпределено имущество, от което предявилият иска по чл. 30 ЗН може да попълни запазената си част.

Съдът е счел за неоснователно оплакването за липсата на мотиви на първоинстанционното решение, като е посочил, че в него подробно и обосновано са обсъдени доказателствата по делото, както и самото процесуално поведение на страните.

По възражението и оплакването във въззивната жалба за разноските по делото, Окръжен съд – Стара Загора е визирал, че въпреки че с отговора на исковата молба привидно признава иска, П. същевременно твърди, че М. Б. и М. М. са „закрили банковата сметка на починалия, като изтеглиха сумите в нея“. Приел е, че поради това твърдение на В. П., въпреки 3 универсалното завещателно разпореждане в нейна полза, следва да бъде образувана наследствена маса. Наследствена маса се образува (дори и в тази хипотеза), когато наследникът, който иска да му бъде възстановена запазена част, се явява облагодетелстван.

Поради твърденията на ответницата по исковете в тази посока, се налага да се събере наследствена маса, да се оцени същата, с оглед на което съдът да прецени накърнено ли е правото на запазена част на наследниците. Въззивният съд е посочил, че в производството не се е доказало компенсиране на наследниците по закон, но това е станало ясно едва с признанието на П. в съдебно заседание от 25.05.2021 г., че наследеното по завещание имущество е описаното в нарочния опис, съставен по ч. гр. д № 2057/2018 г., като същият е изчерпателен. Изложил е, че отделно, в производството се налага събиране на наследствена маса и нейното остойностяване поради искането на В. П. за получаване и на обезщетение. В случая вместо нарочна експертиза, с оглед процесуална икономия, първоинстанционният съд е възприел, а ответната страна е приела, че извършеното в законовия срок приемане на наследството е именно „по опис“ съгласно специалните разпоредби на чл. 60 и сл. ЗН. С оглед на това и съобразно практиката на ВКС, въпреки че разноските са направени в отделно, но процесуално свързано производство, първостепенния съд е определил и отговорността за разноските в това отделно производство, в качеството си на съд, който разглежда и разрешава повдигнатия пред него материалноправен спор.

Въззивният съд е намерил за несъстоятелни оплакванията на П. във въззивната й жалба, че възстановяването на запазената част в стойностно изражение било недопустимо, тъй като имотите били неподеляеми и трябвало да се определи тази запазена част в идеални части, като дробна цифра за всеки един от тях. Посочил е, че запазената част е цифрова величина, дроб от една стойност, която се изчислява чрез извършване на регламентираните в закона действия. Позовал се е на разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗН, съгласно която запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Ето защо е заключил, че запазената част от наследството в конкретния случай е 2/3 ид. ч. (тъй като наследодателят е оставил двама низходящи), а разполагаемата част, с която наследодателят е можел да се разпореди свободно, е 1/3 ид. ч.

Жалбоподателката счита решението на въззивния съд за недопустимо и за очевидно неправилно, поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на недопустимост на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба, както и на очевидна неправилност на същото.

Във връзка с приетото от въззивния съд, че първоинстанционното решение е допустимо, въпреки постановяването му по ненадлежно предявен, според В. П., иск, поставя въпросите:

Налице ли е съществено процесуално нарушение, когато съдът продължи съдопроизводствените действия и постанови решение, въпреки че в хода на делото е дал указания, със срок за изпълнението им, на ищеца и последният не ги е изпълнил в срока, а въпреки това съдът му е дал нови указания, които ищецът отново не е изпълнил в срок.